О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 612   София, 29.10.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 октомври две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА                                      БОНКА ДЕЧЕВА   изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 614 /2009 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от С. И. М. и Л. Л. К. против определение № 395 от 19.11.2008г., постановено по ч. гр.д. № 535/2008г. на Видински окръжен съд, с което е потвърден отказа на съдията по вписвания при Белоградчишки РС, изпълняващ функциите на нотариус да издаде констативен нотариален акт за собственост на земеделски земи , находящи се в землището на с. Ш.. Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на това, че въпроса дали следва да се издаде констативен нот. акт въз основа на представените доказателства е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по приложението на чл. 587, ал.1 от ГПК няма съдебна практика. По същество счита определението неправилно поради противоречие с този текст и Закона за наследството. . Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос е може ли да се издаде констативен нот. акт по чл. 587, ал.1 от ГПК въз основа на записванията в партидите на ПК и решение на ПК, с която само е признато правото на възстановяване на собствеността, или въз основа на последващо решение, в което имота, който се възстановява в съществуващи реални граници не е индивидуализиран, както и когато не се представя удостоверение за наследници от лицето, от което се черпят права. До колкото по чл. 587, ал.1 от ГПК няма практика, защото нормата е от новия ГПК, макар и с аналогичното съдържание на чл. 483, ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да допусне частната жалба на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна, на която е отказано издаване на констативен нот. акт и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че молителите С. И. М. и Л. Л. К. не са представили документи, с които да удостоверяват правото си на собственост. Този извод е правилен, защото е съобразен с материалния закон и процесуалните правила. Възможността по чл. 587, ал.1 от ГПК да се иска издаване на констативен нотариален акт е предоставена на собственика на недвижим имот, който няма документи за собственост. В тази хипотеза, за разлика от ал. 2 на същия текст, нотариалния акт се издава само по документи, които следва да доказват напълно придобиването на правото на собственост на посоченото от молителите и в нот. акт придобивно основание. При издаването на този нот. акт, молителят се легитимира изцяло с представените документи като собственик. Индиция за притежание на право на собственост не е достатъчна за издаване на констативен нотариален акт. Жалбоподателките са поискали издаване на констативен нот. акт въз основа на влязло в сила решение на ПК за възстановяване правото на собственост. Представили са единствено извлечения от партидите за възстановените имоти от ПК, по които е отразено, че заявител е прекия им наследодател Л. К. М. и “съдебно решение, констатиращо акт за отказ от наследство”. Последния отразен по партидата документ не е представен пред съдията по вписване, изпълняващ функциите на нотариус. Тези партиди не доказват право на собственост и поради това правилно съдията по вписване е отказал издаване на констативен нот. акт. Само решението, с което на основание чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху конкретен имот, описан с номер по плана и граници има конститутивно действие относно обекта на реституция и доказва възстановяване на собствеността. Представените ведно с частната жалба решение № 20/08.04.1993г. и решение № 20/08.04.1993г. по преписка № 1331/1991г. не са решения по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и не доказват възстановено право на собственост в полза на молителите. С първото решение само е признато право на възстановяване на наследници на К. М. В. , което не е равнозначно на право на собственост, а с второто не е индивидуализиран имота, за който се възстановява правото на собственост. Представеният проект за нотариален акт е за друг имот, който не фигурира във второто решение. Молителите не са представили пред нотариуса и доказателства, че са наследници на К. М. В. , както и посочения по партидите документ, установяващ отказ от наследство. Нотариалното производство е охранително и строго формално. Непредставянето на тези документи е основание да се откаже издаването на констативен нотариален акт по чл. 587, ал.1 от ГПК, защото не е удостоверено съществуването на право на собственост за молителите. По тези съображения, обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 395 от 19.11.2008г., постановено по ч. гр.д. № 535/2008г. на Видински окръжен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: