4 Р Е Ш Е Н И Е № 431 София, 10 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2192/2011 година Производството е образувано по искане на осъдения П. Д. А. за възобновяване на внохд № 1001/2010г. на Софийския окръжен съд и отменяване на постановеното по него решение от 13.06.2011г. ,поради допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.2 НПК. Иска се делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Искането се поддържа в съдебно заседание от осъдения и от неговият защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на искането,тъй като не са налице предпоставки за неговото възобновяване. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 48/20.12.2006г. по нохд № 44/2003г. Районен съд-Елин Пелин е признал подсъдимите Б. Г.,К. К.,М. Ц. е П. А. за ВИНОВНИ в това,че след предварително сговаряне и чрез използване на МПС и техническо средство са отнели чужди движими вещи,Без съгласието на собственика К. И. на обща стойност 520 лева с намерение противозаконно да ги присвоят,като подсъдимите Г.,К. и А. са действали в условията на опасен рецидив,а подс.Ц.-в условията на повторност по чл.28 НК,поради което и на основание 196,ал.1 т.2 и чл.54 НК ГИ ОСЪДИЛ: подс.Б. Г. на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, подсъдимите К. Н. и П. А.-на ПО ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.Подсъдимият М. Ц. на основание чл.195,ал.1 т.3,4,5,7 вр.с чл.20,ал.2 и чл.54 НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.25 вр. с чл.23 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на П. А. ОБЩО наказание от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по настоящата присъда и по присъди по нохд № 323/200г.,нохд № 311/2001г. и нохд № 308/2005г.-всички по описа на РС-Пирдоп при СТРОГ режим на изтърпяване в ЗАТВОР. С горното решение Софийският окръжен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е ОПРАВДАЛ подсъдимите по квалификацията във връзка с чл.20,ал.2 НК,и НАМАЛИЛ наказанията включително и определените общи наказание по чл.25 вр. с чл.23 НК,като по отношение на подсъдимия П. А. е НАМАЛИЛ наказанието по чл.196 ал.1 т.2 НК-на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,както и ОБЩОТО наказание по чл.25 вр.с чл.23 НК също на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Искането е процесуално допустимо,подадено от осъдено лице в срока по чл.421,ал.3 НПК срещу съдебен акт,който не е бил проверен по касационен ред. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: В същото се поддържа,че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,тъй като е отказал преразпит на св.Т. Л. и поставянето й в очна ставка с подсъдимите,отказал провеждането на искания следствен експеримент и повторното изслушване на вещото лице.Като отказал да изпълни тези доказателствени искания,съдът е нарушил чл.348,ал.1 т.2 НПК. Възражението е неоснователно. Съгласно чл.348,ал.3 т.1 НПК нарушението на процесуалните правила е съществено,когато е довело до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия или другите страни по делото. Видно е по делото,че в съдебно заседание на 09.05.2011г. по внохд № 1001/2010г. адв.З.-защитник на подс.А. е поискал съдът да допусне повторен разпит на св.Т.Л.,както и очна ставка с всеки от подсъдимите по делото, и да бъдат допуснати извършване на следствен експеримент или да се назначи вещо лице,което да установи дали е възможно в автомобил „Л. 1500”,в която се намирали подсъдимите,да се поберат инкриминираните вещи-предмет на обвинението. Видно е също така,че с определение въззивният съд се е произнесъл по направените искания , оставил е същите без уважение,като е изложил съображения за това.В мотивите си е отбелязал,че не се налага повторен разпит на посочената свидетелка,както и провеждане на очна ставка с нея и останалите подсъдими,респ. провеждане на следствени експеримент или назначаване на вещо лице. Приел е,че събраните доказателства в достатъчна степен изясняват значимите за правилното решаване на делото факти,поради което не се налага извършването на исканите процесуални действия. Съгласно чл.327,ал.3 и ал.4 НПК свидетелите разпитани в първоинстанционния съд,се допускат във въззивната инстанция,ако съдът приеме,че е необходим техният повторен разпит,или когато техните показания ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.Нови свидетели и вещи лица се допускат,когато съдът сметне,че техните показания или заключения ще имат значение за правилото решаване на делото. От изложеното става ясно,че суверенно право на решаващия съд /въззивният съд е втори съд по доказателствата и приложението на материалния закон/ е,допускането или не на повторни или допълнителни доказателствени искания. От това следва,че отказът да се уважи такова искане не винаги ще съставлява процесуално нарушение,а само когато не е съобразено с предпоставките в чл.327 НПК,респ. не е мотивирано или не кореспондира с обективните данни по делото. В случая е прието,че показанията на св.Т.Л. са в пряка връзка с обясненията на подс.Б. Г. дадени в с.з.на 21.04.2005г. и тези на досъдебното производство,с обясненията на подс.М. Ц.,както и с протоколите за доброволно предаване на инкриминираните вещи.Прието е също така,че тезата на подс.Пл.А.,че не е участвал в изпълнителното деяние на отнемане на вещите,нито пък е знаел,че превозваните от него вещи са придобити чрез кражба не може да бъде споделена,тъй като не намира опора в доказателствата по делото.Св.Л. е разпитвана по реда на чл.210а,ал.1 НПК/изм./ пред съдия,както и в съдебно заседание.В показанията си е посочила,че е чула подсъдимите да се уговарят да ходят да крадат с колата на П.-„Сламката”,видяла ги една вечер да пристигат пред дома на подс.М. Ц. и да разтоварват от колата на П. вещи.Чула П. да казва,че от вещите щял да вземе за себе си прахосмукачката. Показанията на свидетелката са кредитирани,тъй като те изцяло съответстват на обясненията на подсъдимите Ц. и Г.. Тезата на подс.П. А. ,че не е участвал в кражбата,както и че не е знаел,че вещите са крадени,подробно е обсъдена от редовните съдебни инстанции. На л.235 от делото Районният съд е отбелязал,че твърдението му е опровергано от обстоятелството,че той е присъствал на уговорката за предстоящата кражба,предоставил е транспорт и е осъществил същия до с.Саранци в деня на кражбата,присъствал е при взломяване на дворната врата и входната врата на къщата,присъствал е при изнасянето на вещите и е извозил подсъдимите с вещите до дома на подс.Ц. в гр.Пирдоп.Участвал е в разпределените на вещите,като лично взел за себе се посочената по-горе прахосмукачка.Обсъдено е и твърдението на подс.П. А.,че взел прахосмукачката от подс.Г. срещу задължението му към него за сумата от 10.00 лева/за гориво на л.а./. На л.60 от внохд № 1001/2010г. въззивният съд по реда на чл.339,ал.2 НПК,е обсъдил довода на подс. А. за неучастие в изпълнителното деяние,както и за незнанието му за произхода на превозваните от него вещи.Мотивирано е прието,че възраженията не намират опора в доказателствата ,поради което не следва да се кредитират.В този смисъл са съображенията на съда относно повторните по реда на чл.332 НПК обясненията на подсъдимите К.,А. и Ц. дадени пред въззивния съд,насочени към обосноваване на непричастност на подс.А. в общата престъпна дейност. Изводът,че доказателствата събрани при спазване разпоредбите на чл.13,чл.14,чл.107 НПК в пълна степен разкриват фактите и обстоятелствата относими към предмета на доказване по чл.102 НПК,отнасящи се до участието на подс.Пл.А.,е законосъобразен.В този смисъл отказвайки повторна проверка на вече извършени процесуални действия, респ. събиране на нови доказателства,въззивният съд не е допуснал съществено по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.2 НПК нарушение на процесуалните правила,обуславящо основание за възобновяване на наказателното дело. Като е приел,че деянието на подс.П. А. е доказано от обективна и субективна страна и е потвърдил присъдата,въззивният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт. Искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Воден от изложените мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Д. А. за възобновяване на внохд №1001/2010г. по описа на Софийския окръжен съд и отменяване на постановеното по него решение от 13.06.2011г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: