Р Е Ш Е Н И Е № 286 гр. София, 16 януари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети декември двехиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1141 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. Ц. У., чрез защитника му адв.Б. З., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 6333/2014 по описа на Районен съд - Пловдив и отмяна на влязлата в сила присъда № 310/20.10.2015 г. В искането е посочено, че по време на съдебното производство У. е бил на лечение на няколко места, за което е уведомявал разследващия полицай по телефона. Твърди се, че той не е бил надлежно призован за проведените съдебни заседания, поради което не е взел лично участие в процеса при това, без да е и упълномощил защитник. Претендира се делото да бъде възобновено още повече, че при предаването на У. от немските власти, българската държава е предоставила такива гаранции. В съдебно заседание осъденият и упълномощеният му за нуждите на настоящото производство защитник поддържат депозираното искане. Според адв.З. първоинстанционният съд не е спазил в пълнота разпоредбата на чл.247б от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило в деловодството на РС - Пловдив на 11.10.2018 г., т.е. в законния шестмесечен срок, считано от узнаването на влязлата в сила присъда - на 04.10.2018 г., от когато е преведено в изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода, след като У. е предаден от немските на българските власти в изпълнение издадената Европейска заповед за арест. Искането е направено от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 310/20.10.2015 г. по нохд № 6333/2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив М. Ц. У. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лв. На основание чл.60, ал.1 вр. с чл.61, г.2 от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 05.11.2015 г. Видно от приложените на л.18 и л.21 от досъдебното производство постановления - на 21.07.2014 г и на 09.09.2014 г., М. У. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 100 лв.. В проведените непосредствено след това разпити той категорично е заявил, че не желае да му се предявява досъдебното производство. По внесения на 23.10.2014 г. от РП - Пловдив обвинителен акт с идентично на повдигнатото обвинение е образувано нохд № 6333/2014 г. по описа на РС - Пловдив. За насроченото първо съдебно заседание У. не е намерен на посочения от него адрес, като баща му е заявил, че той не живее там от няколко години и категорично е отказал да получи призовката, поради което съдът е изменил взетата спрямо него мярка за неотклонение от „Парична гаранция” в „Задържане под стража” и го е обявил за ОДИ. Въпреки положените от страна на съда усилия, не само в проведените четири съдебни заседания, от оперативно издирвателните мероприятия е установено, че У. е във Великобритания, но местоживеенето му е неизвестно, производството спрямо него е продължило при условията на чл.269, ал.3, т.2 и т.4, б. „А”от НПК и след като му е назначен служебен защитник, съдът е произнесъл посочената по-горе присъда. Въз основа на издадена Европейска заповед за арест от 29.05.2018 г. с цел изпълнение на наложеното наказание от една година лишаване от свобода, У. е задържан в Германия и е предаден на българските власти, като на 04.10.2-18 г. е приведен в Затвора - [населено място]. От съдържанието на ЕЗА не се установява да са предоставени гаранции от българската държава за възобновяване на делото, поради което наведените в съдебно заседание доводи от защитника се явяват несъстоятелни. При тези данни настоящият състав счита, че М. У. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел лично участие. Действително присъдата е постановена в негово отсъствие, но това се дължи на собственото му поведение – напуснал е пределите на страната по своя воля и желание. Въпреки че спрямо него е била взета МНО „Парична гаранция” след 27.10.2014 г. той не е намерен на посочения от него постоянен адрес. По делото няма каквито и да било данни в потвърждение на залегналото в искането твърдение за уведомяване на разследващия полицай относно местонахождението на У.. Видно от представеното „входящо досие” от испанската асоциация „К. С.” У. е пребивавал в център Бетел от 20.12.2015 г. до 27.12.2015 г. Самият той не отрича, че е напуснал пределите на Република България, поради което процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК не е изпълнена. Съдът е предприел всички необходими действия за установяване на местонахождението му. Едва след това делото е разгледано и решено в негово отсъствие, при стриктно спазване на изискванията на 269, ал.3 от НПК. Изложеното налага извода, че У. се е отклонил от известния по делото адрес, като е променил местоживеенето си, без да уведоми за това разследващите органи или съда, без да посочи нов адрес за призоваване, въпреки че е бил наясно за наличието на висящ и неприключил наказателен процес. От своя страна първоинстанционният съд е проявил необходимата процесуална активност във връзка с осигуряване личното му участие, след което надлежно и законосъобразно е приключил наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт. При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. У. е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т.е. известно му е било, че срещу него се води наказателно производство, като са му осигурени реални гаранции за реализиране на правото му на лично участие в процеса. Неучастието му в производството се дължи единствено на неговото собствено недобросъвестно процесуално поведение. Той е участвал лично в досъдебната фаза, бил е запознат не само с повдигнатите срещу него обвинения, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем - да уведоми разследващите органи или съда за промяна на местонахождение си. С оглед на гореизложеното настоящият състав приема, че неучастието на У. в наказателния процес се дължи на собственото му неправомерно поведение, от което той не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената задочна спрямо него присъда, поради което не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК и искането му за възобновяване следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения М. Ц. У. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 6333/2014 по описа на Районен съд - Пловдив и отмяна на влязлата в сила присъда № 310/20.10.2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: