Р Е Ш Е Н И Е № 486 гр. София, 03.12.2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на четиринадесети ноември двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1609/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения И. Д. Т. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение от 15.02.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 419/2011 год. на Софийски окръжен съд. От осъдения се релевират всички основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 НПК и в условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено, като бъде оправдан за част от вменените му нарушения по Закона за движение по пътищата, а наказанието индивидуализирано при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” НК. Конкретните съображения в подкрепа на оплакването, които поддържа в съдебно заседание чрез защитника си, се свеждат до това, че без доказателства е осъден за квалифициращото обстоятелство “пияно състояние”и при установените факти неправилно са му вменени нарушения по чл. 5 ал.1 т.1, чл.8 ал.1 и чл. 20 ал.2 ЗДвП. Частният обвинител изразява становище искането да бъде оставено без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 60 от 14.03.2011 год. постановена по НОХ дело № 213/2010 год. Сливнишкият районен съд е признал подсъдимия И. Д. Т. за виновен в това, че на 9.01.2010 год. на ПП 1-08 по посока Калотина-София нарушил правилата за безопасност на движението по чл. 5 ал.1т.1, чл.5 ал.2 т .3 алт.1, чл.8 ал.1, чл. 20 ал.1 и чл. 20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ч. В. Б., като деянието извършил в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343 ал.3 пр.1 б.”а” пр.2 във вр. с ал.1 б.”б” пр.2, чл. 342 ал.1 пр.3 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца. С въззивно решение от 15.02.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 419/2011 год. Софийският окръжен съд е изменил присъдата, като е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по обвинението за допуснато нарушение по чл. 5 ал.2 т.3 алт.1 от ЗДвП, а я е потвърдил в останалата обжалвана част. Въззивното решение не подлежи на обалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна в шестмесечния срок по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира с допуснати нарушения при формиране волята на първоинстанционния съд при изграждане на фактическите и правни изводи, които не са отстранени от въззивната инстанция. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция не е изпълнила в пълнота процесуалните си задължения при проверката на правилността на присъдата, като е възприела неправилния подход на първоинстанционния съд, вменявайки му за допуснати нарушения, които не се намират в причинна връзка с настъпилия резултат и наличието на квалифициращото обстоятелство “пияно състояние”, направено въз основа на негодни доказателства и доказателствени средства. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл.13, чл.14 и чл. 339 ал.2 НПК. Такива нарушения, които са основание за възобновяване производството по делото и за изменяване на въззивното решение, чрез оправдаване на подсъдимия за вменените му нарушения по чл. ЗДвП и за приложението на по-леко наказуем материален закон, не са допуснати. Производството пред Софийският окръжен съд е образувано по жалба на подсъдимия срещу постановена от Сливнишкия районен съд осъдителна присъда с доводи за необоснованост, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправеливост на наказанието. От страните не е поискано събиране на допълнителни доказателства, а съдът служебно не е констатирал наличието на неизяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Цялостната проверка на невлязлата в сила присъда съдебният състав е извършил като самостоятелно е анализирал събраната в предходната инстанция доказателствена съвкупност. При нея не е констатирал недопустимост на доказателствените средства, от които са направени фактическите констатации и правните изводи, както и допуснати логически грешки и превратна оценка на съдържащата се в тях информация. Не е имал основание да направи различни фактически констатации за квалифициращото обстоятелство” пияно състояние” при извършване на деянието и за част от вменените му нарушения като участник в движението. Възприел е като основателно единствено оплакването за нарушение на закона в частта, с която му е вменено нарушение по чл.5 ал.2 т.3 алт.1 от ЗДвП, доколкото пияното състояние квалифицира деянието като по-тежко наказуемо престъпление и е недопустимо повторно да му се вменява като нарушение. Изменил е присъдата в този смисъл и го е оправдал за това нарушение. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на останалите му оплаквания и е посочил основанията, поради които не ги възприема. Фактическите констатации на решаващите съдилища, че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол и с концентрация достатъчна за съставомерност на деянието като престъпление по възведеното обвинение, не са лишени от доказателствена основа и не са направени въз основа на негодни доказателства и доказателствени средства, в какъвто смисъл е оплакването на осъдения. Доводи в този смисъл е поддържал при разглеждане на делото в първата инстанция и като оплакване в жалбата пред въззивната инстанция. Съдилищата са ги обсъдили и мотивирано са ги отхвърлили, като са изложили основани за закона и данните по делото съображения, че пияното състояние на водача при управление на МПС може да бъде установено с всички допустими доказателсвени средства, а по делото такива са налице в достатъчен обем. Не намира опора в разпоредбите на закона довода на осъдения, че липсата на изпробване с техническо средство за употреба на алхокол на мястото на деянието прави негодни последващите действия по изземването и изследването на кръвната проба. Свидетелите, които на мястото на пътнотранстортното произшествие са контактували с подсъдимия, са установили наличието на външни белези, характерни за употребата на алкохол – силен специфичен дъх на алкохол и нестабилна похода, както и признанията, които е направил. Те са установили, че здравословното му състояние не е позволявало изпробване с техническо средство на място и е налагало оказване на медицинска помощ в болнично заведение. Осъденият не оспорва, включително и в настоящата инстанция, че незабавно е бил закаран в болнично заведение, където му е била оказана медицинска помощ и му е била иззета кръвна проба, не поддържа доводи за допуснати нарушия при нейното изследване и резултата от него. При приетите фактически констатации, които не се оспорват, че при ясно видима хоризонтална маркировка осъденият внезапно променил посоката на движение на управлявания от него товарен автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил от към мястото на водача правомерно движения се там лек автомобил, управляван от св. Б., в резултат на което му причинил увреждане, имащо характер на средна телесна повреда, материалният закон е приложен точно. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението причиняване на средна телесна повреда при управление на МПС след употреба на алкохол. Законосъобразно са му вменени посочените в съдебните актове нарушения на правилата за безопасност на движението, регламентирани в ЗДвП. Подсъдимият не е използвал дясната половина на пътя, не е контролирал непрекъснато презозното средство и при възникналата опасност не е направил нищо да намали скоростта или да спре, като с това е застрашил живота и здравето на останалите участници в движението. Тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК, което е основание за отмяна на постановеното въззивно решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, в какъвто смисъл е направеното искане, не се сочат други нарушения, освен тези, които бяха обсъдени във връзка с приложението на материалния закон. Проверката на правилността на решението по този довод следва да се извърши основно за наличието на нарушения, от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 НПК, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. По делото основания за служебна намеса не се констатират. Досъдебното производство и производството пред двете решаващи съдебни инстанции са проведени в съотвествие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия. В пределите на своята компетентност разследващият орган и съдилищата са му осигурили справедлив процес, като му дали възможност да изрази отношение по обвинението, да даде обяснение по него, да има защитник в процеса, да сочи доказателства, да участва при събирането на доказателствата, изслушали са последната му дума. В съдебните актове съдилищата са обсъдили доводите и възраженията му и от въззивното решение е узнал защо е осъден правилно с присъдата. Въззивното решение е постановено без да е допуснато съществено нарушение по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.3 НПК, което да подкрепя искането за изменяването му чрез налагане на по-леко наказание. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон, наложеното му наказание не е явно несправедливо завишено. Точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Двете наказания са индивидуализирани в рамките, очертани в материалния закон. Не само е прието наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение, на е преценено, че относиталната им тежест е по- голяма и затова наказанията са определени в размери, близки до минимума. Нито едно от приетите смекчаващи обстоятелства, не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на закона и не може да се направи извод, че правят несъразмерно тежки предвидените минимални наказания. Отпадането на част от вменените му нарушения на правилата за безопасност на движението, в какъвто смисъл е искането на осъдения, дори да се приеме за основателно, не прави деянието с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за престъпления от този вид и не е основание за смекчаване на наказателното му положение чрез индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Софийски окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения И. Д. Т. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 419/2011 год. по описа на Софийски окръжен съд и отмяна или изменение на постановеното по делото въззивно решение от 15.02.2012 год., с което е изменена присъда № 60/14.03.2011 год. по НОХ дело № 213/2010 год. на Сливнишкия районен съд и подсъдимият е оправдан само по обвинението за допуснато нарушение по чл. 5 ал.2 т.3 алт.1 от ЗДвП и е потвърдена в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: