Р Е Ш Е Н И Е № 531/12 София, 01.07.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1350 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК по касационната жалба на П. Г. С. и В. Д. С., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд от 12.ІV.2010г. по гр.д. № 622/2008г. в частта, с която е оставено в сила решението на Плевенския ОС от 06.Х.2006г. по гр.д. № 97/2006г. в частта, с която П. и В. С. са осъдени да заплатят на основание чл.59 ЗЗД на М. Б. Г. от [населено място] 4000лв., с която сума С. се обогатили за сметка на ищцата, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане. Касационно обжалване на решението в посочената част е допуснато с определение № 1169 от 12.ІХ.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос приложим ли е чл.59 ЗЗД в случай, че правото на строеж на ищцата върху процесните обекти, СМР на които тя е заплатила, съществува. Ответницата по касационната жалба М. Б. Г. от [населено място] е заела становище за нейната неоснователност. По поставения от касаторите въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Законът не допуска неоправданото преминаване на блага от имуществото на едно лице в това на друго лице. Израз на този принцип е институтът на неоснователното обогатяване, уреден с разпоредбите на чл.55 – 59 ЗЗД. Според чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, извън хипотезите, предвидени в чл.55 и чл.56 ЗЗД, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Правото на иск по чл.59 ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити. В този смисъл се е произнесъл Пленумът на ВС с Постановление № 1/1979г. Правоотношенията, породени от неоснователно обогатяване на собственика на вещта с подобренията, извършени от владелеца й, се уреждат от разпоредбите на чл.72 и чл.74 ЗС /в този смисъл ППВС № 6/1974г./. В случаите, при които правото на строеж за отделен обект в сграда в режим на етажна собственост съществува и обектът е изграден, но сградата не е завършена в груб строеж по смисъла на пар.5 т.46 от ДР на ЗУТ, разпоредбата на чл.59 ЗЗД не е приложима за защита на правата на носителя на правото на строеж относно заплатените от него суми за извършените строително-монтажни работи. Както е посочено в мотивната част по т.1 от на ТР № 1/2011г. на ОСГК, ако правото да се построи до груб строеж сграда в чужда земя не е упражнено в продължение на 5 години, то ще се погаси по давност за всички обекти, включително и за вече изградените, но само при позоваване на давността от собственика на земята /тъй като по силата на чл.120 ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС давността не се прилага служебно/. Няма пречка това право собственикът да упражни само по отношение на лицата, чиито обекти не са вече построени. При упражнено такова право той ще придобие изградената част от сградата по правилото на чл.92 ЗС, а суперфициарят ще има правата по чл.72 ЗС като добросъвестен владелец, като относно ликвидацията на отношенията му със собственика на земята следва да намерят приложение разясненията, дадени в т.ІV от ППВС № 6/1974г. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че с четири договора от 1997г. ищцата закупила от [фирма] право на строеж на магазини № и № , на апартамент № и на гараж № , учредено на едноличния търговец от ответниците С. и трето лице Д. с договор от 1996г. за построяване на триетажна жилищна сграда в п-л **-**** кв.*** по плана на [населено място] срещу подробно индивидуализирани обекти от нея; че договорът за учредяване право на строеж на едноличния търговец е развален за 2/3 ид.части по иск на С. с влязло в сила на 22.VІІІ.2003г. решение; че с договор от 21.VІІІ.2003г. Д. прехвърлил на С. собствената си 1/3 ид.част от парцела; че на 06.VІІ.2005г. С. учредили на Д.М. право на строеж на жилищна сграда по одобрен през юни 2005г. архитектурен проект срещу подробно описани обекти в сградата; че към 2003г. от сградата са били изградени сутеренния, приземния и двата надземни етажа, в т.ч. обектите на ищцата, към момента на изготвяне на заключението на вещо лице тяхното състояние не е променено, а сградата е изградена до покривна плоча; че с влязло в сила на 08.ХІІ.2009г. решение е развален и договорът за учредяване право на строеж на Д.М.. При тези обстоятелства е направен извод, че исковете са с правно основание чл.59 от ЗЗД, че няма пречка ищцата да насочи исковете си срещу ответниците, въпреки че не е водила дела срещу едноличния търговец, че тя към момента на предявяването на исковете не e имала друг иск за защита спрямо ответниците за вложените от нея парични средства за изграждането на процесните обекти – 20 524лв., 2275 щ.д. и 300 ДМ, че след развалянето на договора с ЕТ в патримониума на ответниците С. са се върнали обектите, без правото на строеж за обектите на ищцата, тъй като договорите с нея не са развалени, че правото на строеж е реализирано частично, че към предявяване на исковете С. са се обогатили за сметка на ищцата с изградения магазин № 2 /а ответницата М. - с магазин № , апартамент № и с гараж № , в която част производството не е висящо пред настоящия съд/, за чието строителство ищцата е заплатила, че към настоящия момент само ответниците са се обогатили с изградените процесни обекти, тъй като след развалянето на договора с Д.М. по време на процеса те са титуляри на правото на собственост по силата на чл.92 от ЗС, обогатяването им е неоснователно, защото не са вложили средства за извършените СМР, налице е пряка причинна връзка между обогатяването и обедняването на ищцата, по делото е безспорно, че ответниците не са заплатили стойността на СМР нито на ЕТ, нито на ищцата, искът по отношение на С., предявен като частичен за 4000лв. от 13400лв., е основателен. Касационната жалба е основателна. Неоснователно е оплакването на касаторите за недопустимост на исковете по чл.59 ЗЗД, тъй като ищцата разполагала с други искове за защитата си, които тя можела и следвало да предяви срещу [фирма]. Ищцата не би могла да търси защита срещу П. и В. С. на посоченото правно основание само ако тя има друг иск за защита по отношение на тях /а не по отношение на трето за спора лице/ във връзка с твърдяното неоснователно обогатяване. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, необосновано и незаконосъобразно въззивният съд е оценил като основателни предявените от М.Г. срещу С. искове. Несъмнено установено е по делото, което е съобразено от въззивния съд, че ищцата има валидно учредено от първия суперфициар [фирма] право на строеж на магазин № от жилищната сграда в режим на етажна собственост. Развалянето по съдебен ред поради неизпълнението им и на двата сключени от собствениците на дворното място договори за суперфиция /с едноличния търговец и впоследствие с Д.М./ не се е отразило на правото на строеж на ищцата. По делото не се твърди, нито се установява от С. те да са се позовали по отношение на последната на изтекъл срок по чл.67 ЗС за упражняване правото за построяването на сградата върху тяхната земя и за погасяването му поради това по давност /изявлението им в тази насока е направено за първи път в писмената им защита, представена пред настоящия съд в съдебното заседание на 03.ХІІ.2012г., и поради това то не може да бъде съобразено, а твърденията им в инстанционното производство, че са собственици на построеното, се основават само на влязлото в сила решение за разваляне поради неизпълнение на сключения с едноличния търговец договор за суперфиция, което не представлява позоваване на давността по чл.67 ЗС/ с оглед безспорно установеното обстоятелство, че сградата не е завършена до груб строеж /виж в тази връзка т.1 от ТР № 1/2011г. на ОСГК/. При това положение не са настъпили предвидените в чл.92 ЗС предпоставки за придобиване от С. по силата на тази разпоредба на собствеността върху частта от изградената сграда, представляваща магазин № , правото на строеж на който на ищцата не е погасено и тя го притежава и понастоящем. С оглед на това не е налице обогатяване на ответниците със сумата 4000лв. /частично от 13400лв./, заплатени от ищцата на първия суперфициар и инвестирани от него в строителството /виж исковата молба/, вкл. и на магазин № . Построяването на магазин № е в упражнение на правото на строеж на ищцата чрез строителя - едноличния търговец, на когото тя е възложила това със сключения помежду им през 1997г. договор за строителство, и със заплатената му за това от нея сума С. не са се обогатили, защото сумата всъщност е инвестирана в полза на ищцата. В случай, че С. придобият по приращение собствеността върху този обект, за ищцата биха възникнали правата по чл.72 ЗС за извършеното от нея подобрение като добросъвестен владелец. По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде отменено в частта му за присъдената на ищцата сума 4000лв. и спорът да се реши по същество с отхвърляне на предявения иск, без да бъдат разглеждани останалите оплаквания на касаторите, които не са от значение за изхода на делото. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на касаторите следва да бъдат присъдени 1232лв. разноски за производството. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 60 от 12.ІV.2010г. по гр.д. № 622/2008г. в частта, с която е оставено в сила решението на Плевенския окръжен съд от 06.Х.2006г. по гр.д. № 97/2005г. в частта, с която П. Г.С. и В. Д.С. са осъдени да заплатят на М. Б.Г. 4000лв., представляващи неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. Г. от [населено място] срещу П. Г. С. и В. Д. С., и двамата от с.гр., искове за присъждане на общо 4000лв., с които ответниците се обогатили неоснователно за сметка на ищцата чрез инвестирането им в строителството на магазин № в жилищна сграда в дворно място, съставляващо УПИ **-**** кв.*** по плана на [населено място], ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковете до окончателното изплащане. ОСЪЖДА М. Б. Г. от [населено място] да заплати на П. Г. С. и В. Д. С., и двамата от с.гр., 1232лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: