Ключови фрази
Установителен иск * допустимост на иск * преждевременно предявен иск * държавна собственост * Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд * гори

Р Е Ш Е Н И Е

№ 264

София, 27.06.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 07 юни две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Д. Н.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 825 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 160 от 17.01.2011г. по касационна жалба на Държавно горско стопанство [населено място] е допуснато касационно обжалване на решение № 2093 от 17.12.2009г. по гр.д.№ 2526/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено Р № 1938 от 10.07.2009г. по гр.д.№ 298/2009г. на РС [населено място], с което е отхвърлен установителен иск, предявен по отношение на Община “Р.” да се признае за установено, че гора с обща площ 27 100 дка в землището на [община]” при описани граници е държавна собственост, причислена към държавния горски фонд и е прекратено производството поради недопустимост на иска, като преждевременно заведен.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗВСГЗГФ, за допуснати процесуални нарушения при преценка на допустимостта на предявения иск и за необоснованост на извода за липса на правен интерес при положение, че в хода на цялото производство Общината оспорва, че процесната гора е държавна собственост.
Ответникът по касация [община] не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
За да приеме, че предявеният положителен установителен иск от държавно горско стопанство против [община] да се признае за установено, че държавата е собственик на 27 100 дка в землището на [населено място] при описани граници е недопустим, въззивният съд е констатирал следното: Първоначално с решение от 05.06.2007г. по гр.д.№ 265/2007г. на Пловдивски РС е признато за установено, че към 09.09.1944г. общината не е била собственик на процесната гора от 27 100 дка. В мотивите е прието, че тя е била и е останала държавна собственост, защото е била предоставена на общината като балталък. В хода на производството е представено решение по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, с което е признато правото на възстановяване на Общината върху същата гора въз основа на записване в емлячния регистър на [населено място] и протокол за предмета на горското стопанство от 1942г. В първоинстанционното решение по настоящия спор е прието, че доказателствата, представени в производството по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ не установяват правото на собственост на общината, че се касае за гора балталък, която не подлежи на възстановяване съгласно пар.5 от ЗВСГЗГФ, поради което е останала държавна собственост. С решение от 13.03.2008г. по гр.д.№ 1898/2007г. на Пловдивски ОС е обезсилено това решение като недопустимо, като е прието, че иска по чл. 13, ал.8 от ЗВСГЗГФ не е за установяване правото на собственост към минал момент, а е предявения иск по чл. 97, ал.1 от ГПК за установяване дали имота е общинска, или държавна собственост. Делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск от друг състав на РС. Въззивното решение не е допуснато до касационен контрол с определение № 144/29.12.2008г. по гр.д.№ 4042/2008г. на ВКС. В мотивите съдът е изложил съображения, че по установителния иск за собственост към настоящия момент, съдът ще следва да изследва и правото на собственост към минал момент преюдициално. При новото разглеждане на делото с Р № 1938/10.07.2009г. по гр.д.№ 298/2009г. на Пловдивски РС предявеният установителен иск е отхвърлен, тъй като държавата не доказала, че общината не е собственик на признатите за възстановяване гори с площ 27100 дка. С обжалваното сега решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е преждевременно заведен, тъй като на Общината не е възстановено с решение и скица към него правото на собственост, а само й е признато правото на възстановяване на собствеността от съда. Административната процедура не е приключила.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е за допустимостта на предявения положителен установителен иск за собственост от държавата щом на ответната община само е признато правото на възстановяване на собствеността, но административната процедура не е приключила.
С Р № 104/16.02.2010г. по гр.д.№ 147/2009г.І гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че решението по чл. 13, ал.6 от ЗВСГЗГФ формира правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, но за предявяване на положителен установителен иск за собственост за ищеца следва да е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността. С Р № 93805.12.2008г. по гр.д.№ 33412007г. на ВКС,І гр.о. при аналогична фактическа обстановка е прието, че предявеният от държавата иск по чл. 108 от ЗС е допустим и основателен. С Р № 724 от 07.10.2009г. по гр.д.№ 1280/2008г. на ВКС І гр.о., приложени по въззивното дело е прието, че е допустим предявеният от държавата против общината отрицателен установителен иск. Последните две решения са постановени по отменения ГПК.
Първото решение е неприложимо, тъй като е постановено по предявен отрицателен установителен иск, а предмет на настоящия спор е установителен иск за собственост, предявен от държавата, чрез държавно горско стопанство. Настоящият състав възприема практиката в другите две решения, според която предявеният от държавата иск за собственост е допустим щом на общината е признато правото на възстановяване на собствеността.
С нормата на чл. 14а от ЗВСГЗГФ във всичките й редакции се предвижда, че горите, които не са възстановени се причисляват към държавния горски фонд и се управляват от държавата. Съобразно този текст е достатъчно да е признато правото на възстановяване на собствеността на общината върху определена гора, за да се формира правен интерес за държавата да отрече това право за общината, установявайки, че признатата за възстановяване гора не е подлежала на реституция на основание пар.5 от ЗВСГЗГФ поради това, че са били "балталъци", "къшлаци" и "яйлаци" и на основание чл. 14а от същия закон е част от държавния горски фонд.
Съобразно отговора на поставения въпрос, касационната жалба се явява основателна.
С решение по гр.д.№ 979/2006г. на Пловдивски окръжен съд е уважен иск по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, предявен от [община], като е признато че тя притежава правото на възстановяване на собствеността върху гора с обща площ 27 100 дка, при описани граници. Това решение, както и факта, че Общината оспорва предявеният иск да се установи, че същата гора е държавна собственост формират правния интерес от предявения положителен установителен иск. Тъй като държавата е във владение на процесната гора, тя няма интерес от осъдителен, а правилно е предявила установителен иск за собственост.
По изложените съображения, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение, с което е прието, че предявеният иск е недопустим, като преждевременно заведен е неправилно и следва да се отмени, като се върне делото на възивния съд за произнасяне по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2093 от 17.12.2009г. по гр.д.№ 2526/2009г. на Пловдивски окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: