4 Р Е Ш Е Н И Е № 762/10 СОФИЯ, 20.07.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 26 октомври 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1371/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. Х. чрез адв. Б. М., против решение № 120 от 30.05.2009 г. по в.гр.д. № 168/09 г. на Смолянския окръжен съд. В жалбата за изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е направил необосновани изводи относно отчуждената част от имота на нейната наследодателка и оттук – площта, която не е била предмет на отчуждаване по благоустройствените закони и е включена в границите на имот с идентификатор № 80371.242.572 по кадастралната карта на [населено място], собствеността върху която не е била изгубена и е преминала по наследяване към нейните наследници по закон. Ответникът по касация [община] не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 19 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 84/08 г. на Чепеларския районен съд, с което е признато за установено по отношение на [община], че Н. А. Х. е собственик на 94.5/393 ид. части от ПИ № 80371.242.572 по кадастралната карта на [населено място], които е придобила по наследство от М. А. Б., като е отхвърлен искът на ищцата за признаване на правото й на собственост за разликата над 94.5/393 ид. части до ½ ид. част от процесния имот. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че недвижимият имот е принадлежал на М. А. Б. /М. А. М./. Същата е починала през 1994 г. и е оставила за наследници ищцата Н. А. Х. и нейния брат - А. А. М., поч. през 2007 г. и наследен от съпруга Ф. А. М. и син С. А. Б.. Установено е по делото, че с нотариален акт № 123/1975 г. М. Б. е призната за собственик на парцел ІІ - 641 в кв. 24 по плана на [населено място]. В плана от 1962 г. имот пл.№ 641 е бил записан на името на С. М. - наследодател на М. Б.. С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че имот пл.№ 641 по плана от 1962 г. е идентичен с имот пл.№ 572 по плана от 1978 г. , който по графични данни е бил с площ 471 кв.м. При одобряването на този план 278 кв.м. от имота са били включени в парцел І - Озеленяване и трафопост, а 193 кв.м. - в парцел V- Комплексно жилищно застрояване. През 1986 г. са били отчуждени 153 кв.м. от имот пл.№ 572 за “Жилищен блок -ЕПЖС-3”. С последваща регулационна промяна от 1994 г. 32 кв.м. от имот пл.№ 572 били изключени от парцел V- Комплексно жилищно застрояване и присъединени към парцел І - Озеленяване, трафопост и джамия. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик по наследяване от М. Б. на 1/2 ид. част от неотчуждената част от имот пл.№ 572, включена в парцел І, възлизаща съобразно заключението на съдебно- техническата експертиза на 189 кв.м. Оттук правата на ищцата, отнесени към цялата площ на имот 572, включваща и отчуждената част, са определени в обем 94.5/393 ид.части. По делото е приложено като доказателство гр.д. № 95/2006 г., образувано по иск от другия наследник на М. Б. - А. А. М., против Община- Ч. за установяване правото му на собственост върху ½ ид. част от същия недвижим имот. С влязло в сила решение № 61 от 21.08.2007 г. искът е уважен, като е прието, че ищецът/ заместен в процеса от своите наследници/ е собственик на ½ ид. част от дворно място с площ 297 кв.м., включено в имот № 80371.242.572, целият от 393 кв.м. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса обвързан ли е решаващият съд от измерванията и констатациите на вещото лице при определяне площта на неотчуждената част или следва да определи тази площ като вземе предвид данните за площта на целия имот и другите доказателства по делото. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебна практика по приложението на чл. 157, ал.3 ГПК/ отм./, аналогичен на чл. 202 ГПК, която трайно приема, че съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го обсъжда и преценява заедно с останалите доказателства по делото. В случая по делото е установено, че имот пл.№ 572 по плана от 1978 г. е идентичен с имот пл.№ 641 по плана от 1962 г. и има площ по графични данни 471 кв.м. С плана от 1978 г. 248 кв.м. са включени в парцел І- За озеленяване и трафопост, а 193 кв.м.- в парцел V- Комплестно жилищно застрояване. През 1986 г. за обект “Жилищен блок ЕПЖС-3” е извършено отчуждаване на 153 кв.м. от имот пл.№ 572. Вероятно тази площ е част от включената в парцел V- За комплексно жилищно застрояване. За разликата от около 40 кв.м. няма данни за отчуждаване. Няма данни за извършено отчуждаване и на площта, включена в парцел І. През 1993 г. е изменена границата между парцели І и V, в резултат на което 32 кв.м. от парцел V са присъединени към парцел І. Така установените от вещото лице факти не кореспондират с извода му, че неотчуждената част от ПИ № 242.572 е с площ 189 кв.м. Въззивният съд е следвало да изиска от вещото лице да изясни откъде произтича това несъответствие – дали неотчуждената част от имот пл.№ 572 не е включена изцяло в границите на процесния имот или се касае за техническа или аритметична грешка. Не са изложени съображения и за правния статут на присъединените през 1993 г. към парцел І – За озеленяване, трафопост и джамия 32 кв.м., включени дотогава в парцел V - За комплексно жилищно строителство. Като е възприел безкритично заключението на съдебно - техническата експертиза и не е изяснил релевантни за спора факти, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Затова въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като се налага извършване на нови процесуални действия по изясняване на делото от фактическа страна, на основание чл. 293, ал.3 ГПК същото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 120 от 30.05.2009 г. по в.гр.д. № 168/09 г. на Смолянския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :