Р Е Ш Е Н И Е № 414 гр.София, 08.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЕЛЕНА АВДЕВА секретар Кристина Павлова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2052/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 3942/2011 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 10-ти състав и отмяна на протоколното определение от 17.03.2011 год. на основанията по чл.422, ал.15 вр.чл.348, ал.1 НПК, постановено по отношение на осъдения Л. И. Д.. Поддържа се, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да приложи чл.24 НК по отношение на наложеното общото наказание, да отстрани нарушението, допуснато при определяне на общо наказание „глоба”, както и да постанови отделно изтърпяване на наказанието, наложено с присъдата по нохд № 8728/2007 год. на Софийския районен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Производството по чнд № 3942/2011 год. е образувано в Софийския районен съд по молба на осъдения Д. - чрез защитника, с искане да се произнесе по въпросите по чл.25 вр.чл.23 НК за всички наказания, наложени му с влезли в сила съдебни актове. С оспореното определение от 17.03.2011 год. Софийският районен съд е групирал наказанията, постановени с влезли в сила съдебни актове по образуваните нохд №№ 3285/2000 год., 12109/2004 год., 9911/2004 год., 10867/2004 год., 6217/2003 год., 13349/2003 год., 8728/2007 год., 3531/2007 год., 4864/2002 год. и 5974/2010 год.-всички по описа на Софийския районен съд, и е наложил едно общо, най-тежкото от определените – 3 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил строг режим и затвор. Изцяло присъединил наказанията глоба, наложени със съдебните актове по четири от посочените по-горе дела – нохд № 12109/2004 год. – 1 000 лева, нохд № 9911/2004 год. – 600 лева, нохд № 10867/2004 год. – 500 лева и нохд № 4864/2002 год. – 1 000 лева. Постановил е отделно изтърпяване на наказанията по нохд № 8728/2007 год. на Софийския районен съд – 6 месеца лишаване от свобода и 1 година лишаване от право да управлява МПС, и приложил чл.59, ал.1 и чл.25, ал.2 НК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.25 вр.чл.23 от НК за налагане на общо наказание от определените по посочените 9 наказателни дела. Законосъобразно е определил общото наказание лишаване от свобода от определените по нохд №№ 3285/2000 год., 6217/2003 год., 13349/2003 год., 3531/2007 год. и 5974/2010 год. в размер на 3 години, защото е най-тежкото, както и начина и мястото на изтърпяване – строг режим в затвор съобразно разпоредбите на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Законосъобразно с оглед предписанията в закона и съдебната практика в мотивите на определението съдът е приел, че общото наказание от определените по нохд №№ 12109/2004 год., 9911/2004 год., 10867/2004 год. и 4864/2002 год. следва да бъде глоба в размер на 1 000 лева. Този извод следва от данните, че престъпленията, за които на осъдения е наложено наказание, са извършени преди да е имало влязла присъда за което и да е от тях. Законосъобразно е постановил наказанията по нохд № 8728/2007 год. на Софийския районен съд да бъдат изтърпени отделно, тъй като престъплението, за което е признат за виновен и осъден, е извършено на 06.03.2007 год. – т.е. след като съдебните актове по останалите дела са влезли в сила. Правилно в искането се поддържа, че съдът при произнасяне по въпроса за наложеното наказание глоба е допуснал нарушение, защото е постановил, видно от диспозитива на определението, да бъдат присъединени изцяло тези наказания в размер съответно 1 000 лева, 600 лева, 500 лева и 1 000 лева, в различие от изложените в мотивите съображения, че следва да се присъедини към общото наказание лишаване от свобода и общото наказание глоба в размер на 1 000 лева. Допуснато е противоречие, което може да бъде отстранено в настоящото производство, без да се налага делото да се връща за ново разглеждане в тази му част, въпреки констатираното противоречие, защото е в интерес на осъдения. Противоречието не поражда съмнение за волята на съда, който извод следва от правомощията му да приложи закона като определи едно общо наказание – най-тежкото от определените, и това е глобата в размер на 1 000 лева. Законът не допуска към най-тежкото наказание лишаване от свобода да се присъединят всички глоби, събрани по размер. В съображенията, изложени в мотивите на съдебния акт, е намерило израз решението по този въпрос в постоянната съдебна практика, според която когато се наложи най-тежкото наказание лишаване от свобода към него се присъединява най-голямата глоба, която в конкретния случай е 1 000 лева. Изложеното налага извода, че нарушението може да бъде отстранено и в настоящото производство като определението се измени в посочената част. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на закона по отношение на решението за изтърпяване на наказанието по нохд № 8728/2007 год. на Софийския районен съд. Няма противоречие и неяснота във волята на съда, само защото е включил делото към групата на тези, за които са налице основанията по чл.25 вр.чл.23 НК. Изрично в мотивите е обобщил изводите си, вкл. и за наказанието по нохд № 8728/2007 год. на Софийския районен съд, за което е посочил, че следва да се изтърпи от осъдения отделно. В този смисъл е и диспозитива на определението. Основателно се поддържа, че има допуснато процесуално нарушение, което се изразява в липса на мотиви по въпроса за приложението на чл.24 НК. Съдът след решаване на въпросите по чл.25-чл.23 НК следва да реши и въпроса дали да приложи чл.24 НК като увеличи определеното общо наказание. Увеличаването е предоставена от закона възможност за преценка в съответствие с общите правила за определяне на наказанието и след обобщена оценка на данните за цялостната престъпна дейност на осъдения, на неговата лична и обществената опасност на извършените деяния, на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а не задължително положение. Затова само след като се убеди, че и най-тежкото наложено наказание няма да изпълни целите по чл.36 НК, може да приложи разпоредбата на чл.24 НК. Вярно е, че съдът е длъжен да изложи съображения, но когато намери, че са налице основания да се занимае с този въпрос за увеличаване или не на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. С липсата на мотиви по този въпрос не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК. Увеличаването на общото наказание е необходимо само когато по този начин могат да бъдат постигнати целите на наказанието по чл.36 НК, а конкретният случай не е такъв. Този извод не може да бъде произволен, а основан на обсъждане и преценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, на подбудите, на продължителността на периода, броя на случаите и резултата от извършеното, както и на всички установени индивидуализиращи личността и деянията обстоятелства. Не се подценява значението на данните за характера и тежестта на престъпленията, но не може де се пренебрегнат и тези, че подсъдимият, [.............../ год., е извършил 9 престъпления в периода 1998 год.-2002 год. – осъден за извършени престъпления съответно 1 през 1998 год., 1 през 1999 год., 2 през 2000 год., 3 през 2001 год. и 2 през 2002 год. Наказателните производства са продължили между 3 и 6 години, а за извършеното престъпление на 21.03.2000 год.-над 10 години- присъдата е влязла в сила на 2.11.2010 год. Допуснато е нарушение на принципа делата да бъдат разгледани в разумен срок, което не може да послужи като мотив за осъдения да спазва правилата на обществото и законите в страната, а по-скоро като улесняващ фактор при мотивиране на неправомерно поведение. Самият факт на отдалечаване на санкцията от датата на извършване на престъпленията и продължителността на съдебните процеси оказва и неблагоприятно въздействие върху психиката на осъдения, върху нормалния му начин на живот, на възможността да се приучи към спазване на законите, да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да му се въздейства предупредително. От значение са и данните за тежестта и характера на престъпленията. Изложеното по-горе не дава основание да се приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и че с него не могат да бъдат постигнати целите на наказанието, поради което мълчаливият отказ поради липса на изрични мотиви дава основание да се приеме, че съдът е преценил като правилен този подход, защото не е констатирал конкретни обстоятелства, не е намерил основания това да е необходимо и че след като не са налице предпоставките на чл.24 НК не е задължен да се занимава с този въпрос. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.425, ал.1, т.3 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА чнд № 3942/2011 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 10-ти състав. ИЗМЕНЯ протоколно определение от 17.03.2011 год., постановено по отношение на осъдения Л. И. Д. в частта относно приложението на чл.23, ал.3 НК като към най-тежкото наказание лишаване от свобода присъединява наказанието глоба в размер на 1 000/хиляда/ лева. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/