Р Е Ш Е Н И Е № 136 гр. София , 27 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 414/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане, подадено от осъдения Г. А. Т., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 237/2014г. на Районен съд – гр. Берковица и внохд № 97/2014г. на Окръжен съд – гр. Монтана. Искането се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Излагат се съображения за неизпълнение от съдилищата на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се недоказаност на обвинението, като се сочи, че огнестрелните оръжия и боеприпаси са се намирали в дома на майката на искателя в [населено място], който той не е обитавал и не е знаел за наличието им. Сочи се като нарушение обстоятелството, че за търсене и изземване на оръжието и боеприпасите не е искано и давано съответно съдебно разрешение или одобрение. Излагат се съображения за неоснователен отказ на съдилищата да съберат доказателства по искане на осъдения, подкрепящи неговата теза. Твърди се, че осъждането почива единствено на неподкрепени с други доказателства показания на двама полицейски служители. Твърди се и явна несправедливост на наложеното наказание, като се сочи, че деянието не може да бъде квалифицирано като рецидив. Искането, което се прави, е за отмяна на постановения акт и оправдаване на осъдения, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Постъпило е възражение срещу депозираното от осъдения искане, изготвено от прокурор в РП-Берковица, в което се излагат съображения за неоснователност на искането. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на осъдения Г. Т. – адв. Д. Х., моли да бъде уважено искането за възобновяване. Развива съображенията, изложени в искането – за допуснати процесуални нарушения, свързани с липса на съдебна санкция на изземването на предмета на престъпление, с недопускане на доказателства по искане на осъдения, липса на разпит на поемните лица. Излага доводи за явна несправедливост на наказанието. Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Осъденият Г. Т. моли за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, и съдържа доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда от 03.09.2014г. по нохд № 237/2014г. по описа на Районен съд – гр. Берковица, подсъдимият Г. А. Т. е признат за виновен, в това, че на 28.02.2014г. в [населено място], /населено място/ , /населено място/ [улица], без да притежава изискуемото се от закона разрешително, придобил и държал огнестрелно оръжие, боеприпаси и взривни вещества, а именно: саморъчно направен пистолет калибър 5.6 мм; един патрон 12 калибър с надпис „С.”; един патрон 16 калибър марка „марка”; един патрон калибър 7.62х25; два броя патрони калибър 7.62х39; един патрон калибър 9х18; два броя патрони калибър 7.62х17; един патрон калибър 5.45 LR; един патрон калибър 5.45; един патрон калибър 9х50; един патрон калибър 7.62х50; 26 броя ловни патрони 12 калибър; 10 броя ловни патрони 16 калибър; 2 броя пачки с по пет патрона и 1 пачка с 4 броя патрони; 6 броя бойни патрони; един патрон калибър 22; един патрон калибър 7.62; десет броя халосни патрони; синя кутийка, съдържаща 50 броя капси, 3 броя кутийки с надпис „Ловен барут”; бяла кутийка с четири броя капсул-детонатори и пет броя ловни патрони 12 калибър, които са годни за употреба по смисъла на чл.3 и 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Постановено е отнемане в полза на Държавата на основание чл. 53, ал. 2, б. А от НК вещите – предмет на престъплението, притежанието на които е забранено. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. С решение от 03.12.2014г. по внохд № 97/2014г. по описа на Окръжен съд – [населено място] първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че искателят се позовава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, аргументирайки претенцията си за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 от НПК, които са предвидени в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Претенцията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде разгледана приоритетно, тъй като съблюдаването на тези правила е в пряка връзка с правилното формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, като в рамките на установената от решаващите съдилища фактическа обстановка се извършва проверката за правилното приложение на материалния закон. При преценката за наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело. Не може да бъде възприето направеното в искането оплакване за това, че решаващите съдилища не са изпълнили задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Чрез събиране и оценка на гласни и писмени доказателствени средства в хода на първоинстанцоинното съдебно следствие са изяснени всички относими обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно формулираното обвинение. Тези доказателства са оценени при спазване на формалната логика и са обосновали изводите за това, че осъденият е упражнявал фактическа власт върху огнестрелните оръжия и боеприпаси – предмет на престъплението. Инстанционните съдилища са направили внимателен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, обосновавайки изводите си досежно кредитирането им и еднопосочността на съдържащата се в тях информация. Чрез приложения на досъдебното производство протокол за претърсване и изземване и чрез показанията на свидетелите Н. С. и С. Б., както и въз основа на експертното заключение, са установени фактите за това, че в дома, обитаван от осъдения Т. на различни места са се намирали огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества. Не е основателно твърдението в искането, че осъждането е постановено само въз основа на показанията на посочените двама свидетели – полицейски служители, понеже тези показания са били оценени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Обстоятелствено са обсъдени обясненията на Т., в които той сочи, че той не обитава постоянно къщата и че тези предмети са останали от баща му. Оценявайки двояката същност на обясненията на подсъдимото лице – доказателствено средство и средство за защитата, съдилищата са направили правилни изводи за това, че обстоятелствата, касаещи мястото на съхранение на оръжията и боеприпасите - поставени на видно място в секцията, както и такива, намерени в гаража, ползван от осъдения, са обективна основа за опровергаване на заявената от него липса на знание за това, че такива предмети се намират в обитаваното от него жилище. Тези възражения са правени от Т. при редовния инстанционен контрол и са били обсъдени подробно от въззивния съд, в съответствие със задължението му по чл. 339, ал. 2 от НПК. Доводите за това, че част от патроните не биха могли да бъдат използвани за намерения пистолет, са без основание, защото, съобразно експертното заключение, тези патрони са съставляват годни боеприпаси. Възраженията в искането, касаещи годността на патроните, както и наличие на празни гилзи, които не са боеприпаси, също не могат да бъдат възприети, защото по отношение на различните видове патрони, включени в предмета на обвинението, е налице заключение на балистична експертиза за тяхната годност, установена по експертен път чрез произвеждане на изстрели, а в предмета на обвинение изобщо не са включени намерените и иззети от дома на осъдения 15 броя гилзи различен калибър и 1 брой оловен куршум, които нямат характеристика на боеприпаси. Не могат да бъдат възприети доводите в искането, свързани с нарушено право на защита на подсъдимия, основани на това, че съдилищата са отказали допускане на доказателства в подкрепа на защитната теза на Т. и са провели едностранно съдебното следствие. Прочитът на протоколите от съдебно заседание на първата и на въззивната инстанция сочи, че осъденият не е правил каквито и да е доказателствени искания, а събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства съставляват достатъчна основа за стабилност на фактическите изводи. Възраженията срещу процесуалната годност на протокола за претърсване и изземване поради липса на съдебна санкция също не могат да бъдат възприети. Претърсването и изземването в къщата в [населено място], обитавана от осъдения, е извършено след предварително разрешение от съдия от съответния съд по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК. Това, че разрешението е дадено във връзка с разследване на друго престъпление – по чл. 195 от НК, не лишава съставения при извършване на действието протокол, удостоверяващ намиране и изземване на вещи, сред които са индивидуализирани оръжия, боеприпаси и взривни вещества, от годността му на писмено доказателствено средство за извършеното действие и неговите резултати. Не е било необходимо, след като е разрешено извършването на това следствено действие, да се иска последващо одобрение поради това, че са намерени и иззети предмети извън тези, имащи отношение към разследването, във връзка с което е дадено разрешение. Съдебната санкция при извършване на претърсване и изземване – предварително разрешение или последващо одобрение, има за цел извършване на съдебен контрол върху законосъобразността на извършвана намеса в защитени права на гражданите – в случая, неприкосновеността на жилището, и тя не се свързва с това, какви предмети са иззети и какво и тяхното отношение към съответното разследване. По отношение възражението на защитника във връзка с липсата на разпит на поемните лица по протокола за претърсване и изземване, такъв разпит не е бил необходим, поради липсата на съмнения за законосъобразното извършване на действието. Поради изложеното, настоящата инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави от осъдения. Доводите в искането за неправилно приложение на материалния закон са свързани с недоказаност на обективната и субективна страна деянието. В рамките на установените от решаващите съдилища фактически положения правилно е прието, че осъденият Т. е осъществил състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК от обективна страна. Възприетите факти за това, че оръжие, боеприпаси и взривни вещества са се намирали в дома в [населено място], обитаван от осъдения, в гаража, ползван от него, че той е имал достъп до тях, сочат на извод, че Т. е упражнявал фактическа власт върху конкретно посочените от обвинението обекти - взривни вещества, оръжие и боеприпаси, без да притежава изискуемото се от закона разрешително. Знанието му за това, че тези обекти се намират на различни места в къщата и гаража, е изведено въз основа на обективните данни за местонахождението на оръжието, боеприпасите и взривовете и обстоятелството, че осъденият е обитавал къщата. Верни са и изводите по отношение на субективната страна на деянието – извършването му при пряк умисъл, понеже осъденият е съзнавал фактическото си отношение към тези предмети, липсата на разрешение за тяхното държане и е целял настъпване на общественоопасния резултат. Претенцията на искателя за оправдаването му по обвинението е лишена от основание, предвид на това, че установените фактически обстоятелства аргументират осъществяване на деянието от страна на Т.. Не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, защото извършеното от Т., съобразно възприетата от съдилищата по същество фактическа обстановка, съставлява престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК Лишено е от основание и оплакването за явна несправедливост на наложеното на Т. наказание. То е определено на минимума, предвиден в специалната норма, независимо от констатираната висока степен на обществена опасност на дееца предвид обремененото му съдебно минало и наличието на други неприключили наказателни производства спрямо него. Не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно правното положение на осъдения, така че претенцията за явна несправедливост на наложеното му наказание следва да се възприеме като неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. А. Т., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 237/2014г. на Районен съд – гр. Берковица и внохд № 97/2014г. на Окръжен съд – гр. Монтана. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.