Гр.София, 09.06.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВАпри секретаря Ил. РАНГЕЛОВА и
в присъствието на прокурора Г.СТОЯНОВА.
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 190/2020 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подс.Т. И. Я., подадена чрез упълномощения му защитник адв. С. С. срещу въззивна присъда № 37 от 28.11.2019г., постановена по ВНОХД № 688/2019г. по описа на Окръжен съд гр. Русе .
В депозираната жалба и допълнението към нея се посочват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 НПК. Развиват се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно осъждане на подсъдимия. Оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с аргументи за формиране вътрешното убеждение на съда при незаконосъобразен доказателствен анализ и погрешно интерпретирани доказателства. Акцентира се върху неубедителни мотиви на въззивния съд, касаещи отказа да се кредитират обясненията на подсъдимия. Редом с това се посочват пропуски в аналитичната дейност на съда при обсъждане заключенията на съдебномедицинските експертизи.
Предвид изложеното се иска от касационната инстанция да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция или на основание чл.24, ал.1,т.1 НПК да оправдае подсъдимия.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия – адв.С., поддържа касационната жалба с наведените в нея възражения. Акцентира на твърдението, че подсъдимият е употребил алкохол непосредствено преди да му бъде взета кръвна проба за изследване, поради което заключението на химическото изследване и на медицинските експертизи не са коректни относно съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на спирането му за проверка.
Подсъдимият в своя защита заявява, че поддържа становището на защитника си.
В последната си дума моли касационната инстанция да остави в сила първоинстанционната оправдателна присъда.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Не споделя възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Намира, че въззивната присъда следва да се остави в сила като законосъобразна и справедлива.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 128 от 18.09.2019г., постановена по НОХД № 823/2019г., РС Русе е признал подс. Т. И. Я. за невиновен в това на 01.04.2019г. в [населено място], обл.Р., да е управлявал МПС- л.а. „С. Т.“ с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила - 1,32 промила, установена по надлежния ред, като на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.343б, ал.1 НК.
С присъда № 37 от 28.11.2019г., постановена по ВНОХД № 688/2019г., Русенският окръжен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и е постановил нова присъда, с която е признал подс.Т. Я. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343б,ал.1 НК и му е наложил наказание една година „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при „строг“ първоначален режим и „глоба“ в размер на 500 лв. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна.
Защитата на подс.Я. твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, изразяващо се в незаконосъобразно формиране на вътрешното убеждение на контролираната съдебна инстанция. Посочва се, че доказателственият материал е интерпретиран превратно и в противоречие с правилата за обективно и всестранно анализиране, че въззивният съд не е изложил убедителни мотиви относно това, защо не кредитира обясненията на подсъдимия за употребения от него алкохол предходната вечер и непосредствено преди изследването. Оспорват се и заключенията на съдебномедицинските експертизи, приети от първоинстанционния съд, като се твърди, че те не дават коректен отговор на въпросът за точното съдържане на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на полицейската проверка.
Възраженията на защитата не могат да бъдат споделени. В рамките на своите правомощия въззивният съд е направил собствен анализ на доказателствената съвкупност, като по този начин е достигнал до правно обоснования и мотивиран извод за виновността на подсъдимия. Не могат да се споделят оплакванията за допуснати нарушения в аналитичната дейност на окръжния съд при анализа и проверката на доказателствената маса, нито превратност и необективност при обсъждането и кредитирането им. Цитираните обяснения на подсъдимия са подложени на внимателна и обективна оценка, като същите са съпоставени достатъчно обстойно с останалите доказателства по делото (стр.5 и 6 от мотивите на въззивната присъда). Въззивният съдебен състав е изложил правно защитими аргументи защо не кредитира обясненията му, като е оценил противоречивостта им, направените промените в същите и липсата на последователност. Съпоставил ги е със заключенията на съдебномедицинските експертизи, които са имали контролни, спрямо обясненията му, функции. Именно поради тези причини са отхвърлени от въззивния съд като необективни твърденията на подсъдимия, че всъщност е употребил алкохол в периода между полицейската проверка и медицинското изследване и вземането на кръвна проба, както и тези за вида и количеството на изпития преди деянието алкохол (твърдения при втория му разпит пред районния съд).
Не могат да се споделят възраженията на защитата, свързани с оспорване резултатите от изследването на кръвната проба според Наредба 1/2017г. Единствен аргумент в подкрепа на тезата е изказаното становище, че при направените изследвания не се установява точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършената полицейска проверка. Въззивната инстанция е изложила законосъобразни аргументи с насока, оспорваща доводите на защитата. Правилно е прието, че не са налице нарушения, допуснати при изпращането на подсъдимия за медицинско изследване, след отказа му да бъде тестван с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, нито при изследването на кръвната проба. Заключенията на съдебно медицинските експертизи, направени на два пъти в рамките на съдебното следствие през първия съд, са оценени с нужната обективност от втората инстанция, както за да се отхвърли достоверността на обясненията на подсъдимия, така и за да се защити извода на химическото изследване.
От изложеното дотук може да се обобщи, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за авторството на извършеното деяние.
Въз основа на установените в съгласие с процесуални правила фактически положения материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия М. за деяние, осъществяващо състава на чл. 343б,ал.1 НК.
Касационната инстанция не може да сподели искането на защитника на подсъдимия за оправдаването му, тъй като това би било възможно само в хипотезата на чл.354, ал.1,т.2, вр. чл.24, ал.1,т.1 НПК - когато приетата за установена фактическа обстановка в атакувания съдебен акт не разкрива белези на престъпление, но подсъдимият въпреки това е осъден. В настоящия случай тези предпоставки не са налице и касационната инстанция не може да приложи цитираната разпоредба.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания в жалбите на подсъдимия и въззивната присъда следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна.
Предвид изложеното и на основание и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от № 37 от 28.11.2019г., постановена по ВНОХД № 688/2019г. по описа на Окръжен съд гр. Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|