Ключови фрази
Убийство по чл.115 НК * съдебно-балистична експертиза * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * случайно деяние

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 210

 

София,  11  юни 2009 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет и трети април две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА

                                                                            СЕВДАЛИН МАРКОВ

при участието на секретаря   Ив.Илиева

и в присъствието на прокурора  СТ.БУМБАЛОВА

изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

дело № 203/2009  година

Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Р срещу въззивно решение № 22 от 23.02.2009 г. по внохд № 490/2008г. по описа на Варненския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 40 от 28.10.2008г. по нохд № 316/2008г. по описа на Окръжен съд-Шумен.

В жалбата се излагат съображения за допусната явна несправедливост на наказанието и за нарушение на материалния закон. Прави се искане за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление,алтернативно се иска намаляване на наказанието ,респ. прилагане разпоредбата на чл.55 НК. Решението се обжалва и в неговата гражданско потвърдителна част,като се поддържа,че присъдената сума от 50 000 лева се явява непосилна за подсъдимия с оглед на неговото имотно състояние,възраст и възможности. Иска се сумата да се намали до справедлив и поносим размер.

Частният обвинител и граждански ищец И. О. П. редовно призован не се явява. Становище по жалбата не е представил.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Авторството е доказано,квалификацията е законосъобразна. Няма основание за преквалифициране на деянието по чл.122 НК,наказанието не е явно несправедливо.

Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:

С горната присъда Окръжният съд гр. Ш. е признал жалбоподателя-подсъдим Р. П. ВЛЪЧКОВ за ВИНОВЕН в това,че на 07.03.2008г. в гр. В.,умишлено е умъртвил Т. К. Георгиева от гр. П.,поради което и на основание чл. 115 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 12/ДВАНАДЕСЕТ/ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.

ОСЪДИЛ е подсъдимия да ЗАПЛАТИ на И. О. П. сумата 50 000/петдесет хиляди/ лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законните последици.

Произнесъл се е по веществените доказателства и разноските по делото.

С обжалваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА:

Решението е законосъобразно,а наказанието не е явно несправедливо.

Развитите в жалбата доводи,сочещи на нарушения по чл.348,ал.1 т.1 и т.3 НПК са поддържани пред въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е дал отговор на поставените въпроси.

Съображенията на съда се споделят от настоящия касационен състав.

Доводът за деяние извършено при условията на чл.122 НК,не съответства на доказателствата по делото,чието събиране,проверка и огласяване е съобразено с изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК.

Тезата на подсъдимия за причинена на пострадалата Т. Георгиева смърт по непредпазливост е обсъдена пространно от предходните редовни съдебни инстанции. Правилно е прието,че подсъдимият е работил като въоражена охрана и от житейски и професионален опит е знаел,че при изстрел с пистолет в главата на човек резултатът не може да бъде друг освен смърт на лицето. Освен това, по делото е изяснено от съдебно-балистичната експертиза-основна и допълнителна,че при защитните механизми,които има пистолета,възпроизвеждането на случаен изстрел е изключено.

За да са налице предпоставките на материално правната разпоредба на чл.122 НК,смъртта следва да е причинена по непредпазливост.

Правилно е прието,че подсъдимият не е действал при несъзнавана непредпазливост,както и при престъпна самонадеяност. Подсъдимият е притежавал на законно основание пистолета,бил е запознат с начина на боравене с огнестрелното оръжие,включително и с механизма на произвеждане на изстрел. Съзнавал е,че произвеждайки изстрел в главата на пострадалата от толкова близко разстояние,ще я лиши от живот.

Прието е по делото,че след консумация на домашна ракия ,по повод отказ на пострадалата да изключи телевизора,а в по-ранен момент-отказа на последната да изпрати сина си да му купи бира,подсъдимият извадил от намиращия се в стаята шкаф законно притежаван пистолет „ LLAMA” модел 19, фабричен номер 54587,калибър 7.65 мм. ,поставил пълнителя с бойни патрони и го заредил,като изтеглил затвора назад. След това насочил пистолета към пострадалата,прицелил се в главата й и произвел изстрел с който причинил смъртта й.

Подсъдимият е оспорвал механизма на произведения изстрел. Твърдял е,че не е допускал наличието на патрон в пистолета ,а насочвайки пистолета,единствено е искал да стресне пострадалата . Подсъдимият е заявил че няма спомен кога е поставил пълнител в пистолета,изпаднал е в амнезия,същевременно е обяснил,”че мислил,че няма патрон в цевта”. На досъдебното производство е обяснил „... но преди това съм вкарал патрон в цевта,но тогава не го осъзнавах” –л.25 от дос.пр. В съдебно заседание е заявил, „Взех го изтеглих петлето,щракнах и това стана за секунда”.

Тезата на подсъдимия за случайно поставяне на патрона в цевта е опровергана от съдебно-балистичната експертиза,която е посочила,че е невъзможно патрона да попадне по начина описан от подсъдимия. Той е посочил,че е изтеглил петлето на пистолета,без да обяснява как го е заредил. Въз основа на депозираните от подсъдимия обяснения експертизата е заключила /л.63 от първ.дело/,че е вкаран патрон в цевта преди да бъде взето оръжието и в последствие дръпнато петлето,т.е.пистолета е бил зареден. Но за да се осъществи тази манипулация,пистолета е бил обезопасен,след което допълнително е взведено петлето,което е сравнително сложна манипулация предвид предпазителните системи на оръжието. При тези обстоятелства според експерта,тезата за „случаен изстрел” е несъстоятелна. Допълнителната балистична експертиза е установила,че при наличието на патрон в цевта,петлето няма как да бъде изтеглено,а ако няма патрон в цевта,няма как да се произведе изстрел.

Въз основа на установените обстоятелства на база гласни и писмени доказателства правилно е прието,че с действията предхождащи произведения изстрел-поставяне на пълнител в пистолета,изтегляне на затвора,насочване оръжието към пострадалата на разстояние 20 см от главата й и натискане на спусъка ,подсъдимият е целял да я лиши от живот. Последващите действия на подсъдимия са контролирани,насочени към укриване на следите от извършеното - изчистил и попил кръвта от пострадалата,произвел втори изстрел, извадил пълнителя,освободил и патрона който се намирал в цевта на пистолета. Взел калъфка от възглавница и поставил в нея пистолета,пълнителя,снаряден с останалите 6 патрона,опитал се да заличи следите от изстрелите,намерил един проектил и го захвърлил в тоалетната чиния. След това събудил сина на пострадалата и го изпратил да търси медицинска помощ,а той се отправил към местността Кюнтя и скрил поставените в калъфката пистолет и пълнител под камък от с. на намиращата се там чешма.

Установен е и мотива за извършеното деяние. Подсъдимият е обяснил” Върнах се и си легнах. И когато тя не изгаси телевизора,аз се ядосах. Извадих пистолета и реших да я изплаша”. От изложеното следва,че подсъдимият е решил да „накаже” пострадалата за това й поведение,след което повлиян и от употребеното количество алкохол пристъпил към изпълнение на намерението си. От доказателствата по делото става ясно,че поведението на подсъдимия не е било инцидентно. След употреба на алкохол изпадал в необяснимо агресивно състояние,при което буйствал,нападал,изваждал пистолета и „щракал” с него срещу пострадалата и сина й.

По изложените съображения като е приел,че деянието е съставомерно по повдигнатото обвинение по чл.115 НК и не е уважил искането за преквалифицирането му в непредпазливо деяние по чл.122 НК,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.2,вр.с ал.1 т.1 НПК.

Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен.

Поддържа се,че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,които позволяват наказанието да се намали при условията на чл.55 НК.

Преценката на двете предходни инстанции за наказание в обжалвания размер е правилна. При обсъждане на въпросите по чл.301,ал.1 т.3 НПК са взети предвид всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. Съдилищата са изложили съображения,които се споделят от касационният състав. Наказанието е определено в размер близък до минималния предвиден в правната норма на чл.115 НК. Това означава,че съдиите са отдали значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. К. такива са отчетени частичните самопризнания,липсата на предходни осъждания и на противообществени прояви,съдействието на подсъдимия за разкриване на процесното деяние,подробните обяснения депозирани на досъдебното производство и в съдебно заседание,добрите характеристични данни,изразеното съжаление за извършеното. Въз основа на посочените обективни данни е прието,че подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност. Същевременно правилно е отчетено,че деянието е с висока степен на обществена опасност. Правилно въззивният съд е отбелязал,че деянието е извършено след употреба на алкохол,което обстоятелство предвид и заключението на съдебно медицинската експертиза се явява отегчаващо отговорността обстоятелство. Подсъдимият с лекота е лишил от живот пострадалата Т. Георгиева,само защото последната го „ядосала” в чисто битов план. Наред с безмислено отнетия й живот,подсъдимият е лишил непълнолетния син на пострадалата от единствения родител,който е полагал грижи за негобийството е станало в жилището,където присъствал и 17 годишния И. П. След смъртта на неговата майка момчето е било настанено със съдебно решение от 26.06.2008г. в Дом за деца лишени от родителски грижи „Детелина”-гр. Шумен.

Изложените обстоятелства,анализирани от съдилищата и в частност от въззивния съд,не дават основание за извод,че наказанието е явно несправедливо.

Наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК само когато то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от Наказателния кодекс.

Нормата на чл.115 НК в санкционната си част предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години,което съпоставено с наказанието на подсъдимия , обстоятелствата по чл.54 НК ,както и с целите по чл.36 НК,изключва извод за допусната явна несправедливост.

Правилно е прието,че в случая не са налице предпоставките на чл.55 НК за определяне на наказание под най-ниския предвиден в закона размер. Визираните в касационната жалба обстоятелства,са взети предвид от съдилищата. Те обаче не са многобройни или изключителни по своя характер и не могат да обусловят прилагането на посочената разпоредба.

Жалбата в гражданската й част е неоснователна.

Подсъдимият твърди,че обезщетението от 50 000 лева е непосилно по размер за неговите финансови възможности. Доводът е неоснователен. Преди всичко обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно степента на претърпените морални страдания,без основанието да е обвързано с възможностите на лицето, което следва да ги изплати. Очевидно е по делото,че смъртта на пострадалата Т. Георгиева е изключителна загуба за гражданския ищец И. П. Той е лишен от подкрепата на единствения си родител полагал грижи за него,която липса ще го съпътства и в бъдеще. В този смисъл,присъдената сума напълно съответства на причиненото морално страдание,съобразена е с принципа за справедливост на възмездяването визиран в чл.52 ЗЗД,поради което няма основание да бъде намалена.

С оглед на тези съображения,тъй като при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,3 НПК,които да обуславят преквалифициране на деянието ,намаляване на наказанието и на присъденото гражданско обезщетение,обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила.

Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 22 от 23.02.2009г. по внохд № 490/2008г.,с което е потвърдена изцяло присъда № 40 от 28.10.2008г. по нохд№ 316/2008г. постановена от Окръжен съд гр. Ш..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: