Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                   N 166                                               гр.София,   30.12. 2009 г.                                             В   ИМЕТО   НА  НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета  година       в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ТОДОР  ДОМУЗЧИЕВ                                                                                         КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА   при участието на секретаря  Ирена  Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова   т.дело № 430/2009 година   Производството е по чл.290, във вр. с чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. за държавни в. срещу решение № 188 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 1520/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, постановено по реда на чл. 218з ГПК/отм./, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, VІ-3 състав от 25.02.2005 г. по гр.д. № 1094/2003 г. за отхвърляне на предявения срещу „Б” ЕА. , гр. Д. и „Демирбанк/България/ А. , гр. С. сега „Търговска банка” АД/ иск за обявяване за относително недействителна спрямо държавата сделката между ответниците за учредяване на особен залог от 06.03.2003 г. Касаторът, представляван от С. Х. в качеството му на заместващ изпълнителния директор на агенцията, счита атакуваното решение за незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че изразеното от решаващия съд разбиране за недоказаност на основанието на исковата претенция поради недоказване на седем от вземанията, установени с Постановления за принудително събиране на публични държавни в. с №№ 1* и 116, всички от 14.02.2002 г., на началника на Митница – Варна, противоречи на материалния закон. Касаторът поддържа доводи за неправилно незачитане на безспорно установените преди датата на вписване на извършения от длъжника особен залог публични в. спрямо „Б” ЕА. , по силата на влезли в сила наказателни постановления. Инвокирано е и оплакване за допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила при осъществяване пряката правораздавателна дейност на въззивната инстанция както и доводи, относими към предпоставките за прогласяване относителна недействителност на извършените от длъжника сделки по чл.180 ДПК/отм./ и по сега действащия чл.216 ДОПК и за ирелевантността на обезпеченията на публичните задължения. По съображения в жалбата, поддържани от процесуалния пълномощник на АДВ в съдебно заседание, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. С постановеното по делото определение № 347 от 23.06.2009 г., касационният контрол е допуснат поради наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Констатирано е отклонение от практиката на ВКС при разрешаване на материалноправния въпрос, свързан с приложение на основанието за обявяване относителна недействителност на сделките по чл.180, ал.1 т.2 ДПК/ отм./ и при разрешаване на процесуалноправния въпрос, свързан с тежестта на доказване за влизане в сила на наказателните постановления относно публични вземания. Освен това е отчетена липсата на трайно установена практика на ВКС по значимия за изхода на делото въпрос, който е пряко свързан с предпоставките за обявяване относителната недействителност спрямо държавата на изброените в чл.180 ДПК/отм./ сделки и действия, а именно: дали следва да бъдат доказани по основание и размер/ с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение/ всички публични задължения, установени преди вписването на учредения особен залог върху имуществени права на длъжника, за които е налице позоваване в исковата молба по отменителния иск по чл.180 ДПК/отм./, или е достатъчно да бъдат доказани само някои от тях. Ответникът по касация - „Търговска банка Д” А. , с предишна търговска фирма „Демирбанк/България/” А. , гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно. Подробни доводи в подкрепа на становището са изложени в писмена защита, представена и поддържана в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Ответникът по касация – „Б” ЕАД/в ликвидация/, гр. Д. не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните и след проверка по реда на чл.290, ал.2, във вр. с чл.295 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови отхвърлително решение по отношение на предявения от А. за държавни в. отменителен иск по чл.180, ал.1, т.2 ДПК/отм./ въззивният съд при новото разглеждане на делото е приел, че по делото липсва яснота относно основанието и размера на публичните в. , които осигуряват на държавата качеството на кредитор. Счетено е, че ищецът е следвало да представи доказателства дали са влезли в сила ППСПДВ от №№ 1* на началника на Митница – Варна, а по отношение на част от тези постановления има влезли в сила решения за отмяната им, представени в първоинстанционното производство. Въз основа на това е направен извод, че ищецът не е доказал по несъмнен и категоричен начин основанието на претенцията си поради недоказване съществуването на седем от вземанията си. Въззивният съд е отчел като релевантен към спора и фактът на започналото принудително изпълнение на държавните в. по ППСПДВ № 1* и 115, както и погасяването на част от държавните вземания/без ищецът да е установил в какъв размер/ при осъществяване на принудителна продан по образуваното изп.дело № В 21-00-05-19130/2002 г. по описа на АДВ – Регионална дирекция Варна. Същевременно, в мотивите към решението е отразено, че не са налице данни постановените от Варненския окръжен съд решения по адм.дела № 3/2003 г.; 4/2003 г., 2067/2002 г.; 2064/2002 г. и 2066/2002 г. за отмяна на цитираните ППСПДВ, да са влезли в законна сила. Наред с това са преценени и влезлите в сила наказателни постановления на директора на РМД гр. В. № 430/16.05.2002 г.; НП № 536/14.05.2002 г., НП № 538/14.05.2002 г. , НП № 493/14.05.2002 г. и ППСПДВ на началника на митница гр. В. № 72/19.03.2003 г., които са съответно в размери: 2 144 112 лв., 102 885 лв., 16 510 лв., 26 579 лв. и 29 695 лв. Отчетено е, че образуваните изпълнителни дела по посочените постановления, са били присъединени към образуваното вече изп.дело, на основание чл.181, ал.2 ДПК/отм./ Подадената от А. за държавни в. касационна жалба е основателна. При постановяване на обжалвания съдебен акт са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, довели до необоснованост на фактическите изводи и незаконосъобразност на правните изводи. Софийският апелативен съд, макар формално да е съобразил задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение по т.д. № 757/2006 г., неправилно е разпределил тежестта на доказване в процеса и наред с това е зачел последващи, извършени от публичния изпълнител действия по принудително събиране на вземанията, независимо от направените правни изводи за законовите предпоставки по чл.180, ал.1 ДПК/отм./ Настоящият състав на Търговска колегия на ВКС приема за доказани визираните в чл.180, ал.1, т.2 ДПК/отм./ предпоставки за обявяване относителната недействителност спрямо държавата на процесния договор за особен залог върху съвкупност от движими вещи, собственост на „Б” ЕА. , вписан в Централен регистър на особените залози на 06.03.2003 г., за обезпечаване вземането на „Демирбанк/България/ А. от „Б” А. , гр. Д., а именно: учредяване на залог върху имущество на длъжника, което е извършено след датата на установяване на публично задължение на длъжника. Не може да има спор, че публичното вземане трябва да е установено с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение, както принципно е прието и в мотивите на обжалваното решение. Същевременно обаче, в резултат на неточно възприемане на указанията в отменителното касационно решение, решаващият въззивен състав неправилно е разпределил тежестта на доказване в процеса по предявения отменителен иск. Представените от касатора ищец писмени доказателства, вкл. и копие от изп.дело, с отразено връчване на цитираните по-горе постановления за установени публични задължения на дружеството – длъжник, са достатъчни за доказване на твърдяните в исковата молба обстоятелства. Извършените процесуални действия във връзка с обжалване на съответните административни актове следва да се докажат обаче от длъжника. Както правилно е констатирал въззивният съд/ стр.4, ред последен и стр.5, първи ред от мотивите/ по делото няма данни представените от „Б” ЕА. решения/ част от които са и ксерокопия/ на ОС-Варна за отмяна на част от ППСПДВ да са влезли в сила поради необжалването им пред ВАС или поради потвърждаването им по реда на надлежно реализиран касационен контрол. Дори и да се приеме обаче, че част от публичните в. , които са и самостоятелни изпълнителни основания, не са установени с влязъл в сила акт, това в случая не би могло да рефлектира върху основателността на специалния отменителен иск. Поради осъществяването на посочените по-горе две предпоставки, като ирелевантни следва да се преценяват обстоятелствата, свързани с образуваното изпълнително дело № В 21-00-04-19130/2002 г. по описа на Регионална дирекция гр. В. към АДВ, отдел „П”, предприетите по него, респ. по присъединените към него изп.дела, действия за принудително събиране на публичните в. на държавата, действията на публичния изпълнител по обезпечаване на установени срещу длъжника публични в. , както и твърдяната добросъвестност на ответника - кредитор. Настоящият съдебен състав споделя изразените по тези въпроси, вкл. и за доказателствената тежест за длъжника за твърдяни факти за погасяване на публичното задължение, становища от Търговската колегия на ВКС / Р. № 1121/13.12.2005 г., ІІ т.о., Р. № 632/30.07.2007 г., ІІ т.о./ В настоящото производство не следва да се преценяват и данните за приключили с влезли в сила решения искови производства, касаещи други разпоредителни действия с имущество на дружеството –длъжник, тъй като те не са пряко относими към настоящия спор. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника по касация за обратно действие на новия закон /ДОПК/ по отношение на висящите към влизането му в сила правоотношения и за приложимост на изричното допълнително изискване по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК/ в сила от 01.01.2006 г./ при наличието на което залогът би бил недействителен, а именно залогодателят да е действал с намерение да увреди публичния взискател. Търговската колегия на ВКС многократно е имала повод да се произнася относно характера на нормата на чл.180, ал.1 ДПК/отм./ / р. № 54/13.02.2006 г. І т.о., Р. № 446/26.06.2007 г. І т.о., Р. № 1070/ 27.12.2007 г. ІІ т.о. и др./ и по приложението на основния принцип в гражданското право, че фактите се регулират от правните норми, които са били в сила към тяхното възникване. Не може да има съмнение, че от съдържанието на разпоредбата на чл.180, ал.1 ДПК/отм./ се извеждат основанията, водещи до относителна недействителност, както и фактическите състави, от които се поражда материалното преобразуващо право на кредитор с публично вземане – държавата или общините да искат обявяването на относителна недействителност на съответна сделка или действие. При наличие на някое от предвидените в чл.180, ал.1 ДПК/отм./ основания, се поражда материално право за публичноправните кредитори да искат обявяване относителната недействителност на съответното разпоредително действие с имущество на длъжника, което се релевира с отменителния иск по чл.180, ал.2 ДПК/отм./ Посочването на конкретните предпоставки, видовете разпоредителни действия, и кръга на лицата спрямо които тези действия могат да бъдат обявени за относително недействителни има материалноправен характер. Затова не би могло предвидените от законодателя предпоставки по действащия към момента на сключването на разпоредителната сделка закон да бъдат „допълвани” с нови условия за основателност на преобразуващото право, съгласно последващ закон. Доводите на ответника по касация – „Търговска банка Д” А. за защита правото на залог при добросъвестност на заложния кредитор, по силата на чл.1, ал.1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, се релевират пред настоящата инстанция и затова следва да се преценяват като процесуално недопустими. Дори и да се приеме, че съдът е длъжен да се произнесе по тях, като пряко относими към основанието на конститутивния иск, те не могат да се преценяват като основателни. Прокламираното от чл.1 от Първия протокол право на ползване на собствеността може да бъде контролирано от договорящите държави, в съответствие с общия интерес и в зависимост от законови предпоставки според съответното национално законодателство за ограничаване на това право, или за неговото дерогиране при уреждане събирането/плащането на данъчни или други публични задължения. По горните съображения, въззивното решение, като неправилно, следва да се отмени и на основание чл.295, ал.1, изр. 2 ГПК да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се уважи предявения от АДВ отменителен иск по чл.180, ал.1, т.2 ДПК/отм./. При този изход на делото, ответниците по касация следва да заплатят на касатора разноски за настоящото касационно производство в размер на 88 019.20 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение, както и 175 158.40 лв. държавна такса по сметката на ВКС, съставляваща 4% върху стойността на договора за залог. Доводите на „Търговска банка Д” А. , свързани с цената на иска и дължимата държавна такса, са преклудирани с приключване на производството по т.д. № 757/2006 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и предвид неуважаването им от съдебния състав, постановил отменителното касационно решение. Искането на АДВ за присъждане на разноски за цялото производство по делото не може да бъде уважено, тъй като не е направено своевременно – до приключване на делото пред съответната инстанция. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 188 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 1520/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, вместо което постановява: ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата сключения между „Б” ЕА. ,/л/, гр. Д. и „Демирбанк/България/” А. , сега с търговска фирма „Търговска банка Д” А. , гр. С. договор за учредяване на особен залог № 121/05.03.2003 г., с който „Б” ЕА. е учредил особен залог в полза на „Демирбанк/България” А. върху съвкупност от движими вещи, подробно описани в описи приложение № 1 и приложение № 2, вписан в регистъра на особените залози на 06.03.2003 г. по партида 1910000852, под № 2003030600854. ОСЪЖДА „ Б. ” ЕАД/л/, гр. Д. и „Търговска банка Д” А. , гр. С. да заплатят на А. за държавни в. разноски за настоящата инстанция в размер на 88 019.20 / осемдесет и осем хиляди и деветнадесет лева и 20 стотинки/ лева. ОСЪЖДА „ Б. ” ЕАД/л/, гр. Д. и „Търговска банка Д” А. , гр. С. да заплатят по сметката на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 175 158.40/ сто седемдесет и пет хиляди сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: