О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 68 София, 25.05.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 878/2021 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. Ф., Е. Г. Д., М. Г. Р., П. Г. Ф. и И. Г. Ф., чрез пълномощника адв. В. Г., срещу определение № 261033 от 17.12.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2761/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 261004 от 23.09.2020 г. по гр. д. № 4576/2019 г. на Бургаския районен съд за прекратяване като недопустимо на производството по делото по исковете на ищците – жалбоподатели за установяване правото на собственост по отношение на община Созопол върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], община С., с площ 1 140 кв. м., вид територия - земеделска. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Посочва се, че за ищците е налице правен интерес от предявяването на положителни установителни искове за собственост. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. „представлява ли имот, по отношение на който има постановено решение за възстановяване на неидентифициран собственик и включен в картата на възстановената собственост като имот, предоставен за стопанисване на общината, земя по смисъла на чл.19 ЗСПЗЗ и има ли този имот статут на общинска собственост?“; 2. „следва ли съдът да постанови акта си, след като анализира всички доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях да осъществи преценката си за релевантните за спора факти?“. Сочи се противоречие с решение № 212/06.02.2017 г. по гр. д. № 1493/2016 г. и решение № 62/06.07.2020 г. по гр. д. № 2517/2019 г. на ВКС, първо г. о. /по първия въпрос/ и противоречие с решение № 107 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 2737/2018 г. на ВКС, трето г. о., решение № 96 от 18.06.2019 г. по т. д. № 1962/2018 г. на ВКС, второ т. о., решение № 35 от 23.05.2019 г. по гр. д. № 1499/2018 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 45 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 1365/2018 г. на четвърто г. о. и решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на четвърто г. о. /по втория въпрос/. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. В срока за отговор ответникът община Созопол излага становище за неоснователност на жалбата. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която ищците са предявили срещу ответника искове за установяване правото си на собственост върху процесния имот на основание наследствено правоприемство и придобивна давност. Изложили са твърдения, че са наследници на Г. С. Ф., който е притежавал право на собственост върху дворно място, представляващо имот пл. № *, извън регулация по действащия план на населеното място, съставляващ по плана за земеразделяне имот № *. Процесният имот е индивидуализиран и по кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор ***. Същият не е бил включван в ТКЗС или одържавяван, като владението му е било запазено в реални граници. Наследодателят го е владял необезпокоявано до смъртта си през 2009 г., като владението му е било продължено от ищците. Поискали от общината съдействие във връзка с издаването на документи, необходими за снабдяването им с констативен нотариален акт, но нейни служители им обяснили, че имотът е общинска собственост. В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва правото на собственост на ищците, поради което предявените искове са недопустими. За процесния имот не е съставен акт за общинска собственост. С определение № 261004 от 23.09.2020 г. по гр. д. № 4576/2019 г. Бургаският районен съд е констатирал, че между страните не съществува спор относно правото на собственост върху процесния имот, поради което за ищците липсва и правен интерес от предявяването на исковете. Процесният имот не е отнеман, не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не може да бъде включен във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които следва да бъдат реституирани по горния ред, но не са заявени за възстановяване в законните срокове. Видно от представените писмени доказателства /скица на имот № 000475 по картата на възстановената собственост и на имот с идентификатор *** по кадастралната карта/ въз основа на решение № 6381/17.10.2005 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Созопол, процесният имот е записан на „неидентифициран собственик“, като в първата скица е посочено, че се стопанисва от общината. За процесния имот няма подадено заявление за възстановяване. Според експертизата по плана от 1954 г. имотът е с пл. сн. № *, записан в разписния лист на Г. Ф.; по действащия кадастрален план от 2001 г. имотът е с пл. № * /граничещ с регулацията на населеното място/; включен е в картата на възстановената собственост; заснет е в съществуващи реални граници с № *, като е посочено, че се стопанисва от общината. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че действително не е налице правен интерес поради липсата на спор с ответника. Върху имота е било запазено владението в реални граници, същият не е подлежал на възстановяване, поради което и не представлява земя по чл.19 ЗСПЗЗ. Не следва да намери приложение и нормата на чл.25 ЗСПЗЗ, тъй като същата не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на този реституционен закон. Не са представени писмени доказателства, от които да се установява, че общината е отказала съдействие на ищците. По първия материално-правен въпрос са налице общата и специалната предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, с оглед констатираното противоречие на приетото в обжалвания акт с практиката на ВКС. Частната касационна жалба по същество е основателна. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Същата земя представлява остатъчен фонд, който се придобива от общината и съответно тя има право да се разпорежда с нея. В цитирания смисъл са решение № 212/06.02.2017 г. по гр. д. № 1493/2016 г., решение № 203/18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г. и решение № 62/06.07.2020 г. по гр. д. № 2517/2019 г. на първо г. о. Независимо, че ответникът е заявил, че не оспорва правото на собственост на ищците, за същите е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Общината придобива на основание чл.19 ЗСПЗЗ остатъчната земеделска земя, която не е възстановена по реда на ЗСПЗЗ или която изобщо не е подлежала на възстановяване по този закон, защото частната собственост е запазена независимо от протичащите в страната процеси на обобществяване. Установените по делото конкретни обстоятелства, а именно: имотът не е заявен за възстановяване, решението за възстановяването му на „неидентифициран собственик“ не е породило правно действие, включването му в картата на възстановената собственост и отразяването му като имот, който се стопанисва от общината, сочат на такъв спор. С оглед изложените по-горе съображения, основателни са наведените в жалбата оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел, че липсва правен интерес от предявените искове, което обуславя недопустимостта на същите. Обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени като постановени в нарушение на съдопроизводствените правила и делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 261033 от 17.12.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2761/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 261033 от 17.12.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2761/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него определение № 261004 от 23.09.2020 г. по гр. д. № 4576/2019 г. на Бургаския районен съд за прекратяване като недопустимо на производството по делото. ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: