Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр. София, 13.10.2020 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4527/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. С. К. срещу решение №203/19г. на Русенски окръжен съд, с което е прието, че е налице изменение в обстоятелствата, свързани с упражняване на режима на лични контакти между бащата Т. Г. Г. и детето А.- Б., родено през 2010г., а именно отчуждение на детето от бащата вследствие на влошени отношения между родителите, поради което е определил следния режим на лични отношения: всяка събота и неделя в нечетните календарни седмици с преспиване от 10,30ч.в събота до 18,30ч.в неделя, както и 20дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Според жалбоподателката небесновано било прието, че е налице отчуждение на детето от баща му, а от друга страна били пренебрегнати фактите относно упражнено физическо насилие от бащата над детето. Касационното производство е допуснато по въпроса дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички относими доказателства и становища на страните, във връзка с недопуснатите доказателства от съда за упражнено физическо насилие над детето, и трайната практика на ВКС в тази насока, че установеният акт на домашно насилие има значение при определяне режима на лични отношения. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло трайно установената практика, че актът на домашно насилие има значение за определяне режима на лични контакти, като съгласно чл. 59, ал.8 СК при необходимост съдът определя подходящи защитни мерки- осъществяване на личните отношения на определено място и в присъствието на определено лице за определен период от време, по аргументите изразени в решенията на ВКС, че водещ е интересът на детето да запази и развие отношенията си с другия родител, който не носи родителските права и задължения, както и че преди да се реализират мерките за защита не би могло да се осъществи обичайният режим за лични контакти (в този смисъл р.№218/19г. на ІІІ ГО, р.№59/18г. на ІV ГО, р.№109/20г. на ІV ГО, р.№98/19г. на ІV ГО) . Във връзка с този отговор, при проверка на правилността на въззивното решение, настоящият състав на ВКС намира, че то е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, защото не са допуснати доказателства за установяване на акт на домашно насилие. Освен това в нарушение на чл. 59, ал.8 СК не са определени защитни мерки за детето както срещу домашното насилие, така и срещу установеният от съда „синдром на родителско отчуждение”. Съдът е длъжен служебно да следи за интереса на детето, включително да дава указания за събиране на доказателства или служебно да пристъпи към събирането им, както и при необходимост, без да е поискано от страните, да определи защитни мерки по чл. 59, ал.8 СК. Решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане за събиране на доказателства относно упражнено домашно насилие на бащата над детето, но и относно синдрома на родителското отчуждение, както и за назначаване на допълнителна психологическа експертиза, която да препоръча защитни мерки и период от време за осъществяването им, предвид водещият интерес на детето да запази и развие отношенията с баща си. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №203/06.06.2019г., постановено по в.гр.д. 218/19г. на Русенски окръжен съд и ВРЪЩА делото на друг състав на съда за ново разглеждане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: