1
Р Е Ш Е Н И Е
№50146
гр. София, 25 януари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора К. Софиянски изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 638/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Р. И. И. срещу присъда от 18.04.2022г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановена по внохд № 224/2021г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се отправя общо възражение за незаконосъобразност на постановения съдебен акт и се претендира отмяната му. Иска се при условията на алтернативност отмяната му и оправдаване на подсъдимия или изменяването му с намаляване размера на наложеното наказание.
В допълнение към касационната жалба се развиват оплаквания за наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – т. 3 от НПК. Твърди се, че в нарушение на процесуалния закон при оценката и анализа на доказателствените източници, съдържащи се в експертните заключения и при превратно интерпретиране на обясненията на подсъдимия – въззивният съд е достигнал до неверни заключения относно : предвидимостта на опасността, каквато е представлявал пешеходецът; доколко неговото местоположение е представлявало внезапно възникнала опасност за водача, с оглед данните за пресичането на пътното платно от ляво надясно и то по диагонал; причината за настъпване на произшествието, състояща се в поведението на касатора, който е управлявал превозното средство с по-висока от технически съобразената, определена от осветеността на фаровете, включени на къси светлини; местоположението на пострадалия и начинът му на придвижване на пътното платно, включително и основавайки се на предположение въз основа на неправилното интерпретиране на данните за инициален удар в дясната подбедрица на пострадалия. Изтъкват се и доводи за това, че скоростта на движение не само не е била несъобразена, но и по - ниска от максимално разрешената за пътния участък. В заключение се твърди, че въззивната присъда почива на неправилен анализ на доказателствените материали. Поддържат се алтернативните искания за оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наложеното му наказание.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът поддържат наведените в касационната жалба основания и доводите, които ги подкрепят. Защитата поставя акцент на данните за осветеност на левия фар и на предвидимостта на опасността предвид нейните параметри; на заключението за зоната на инициалния удар и житейски нелогичното да отсъства нараняване на левия крак на пострадалия. Оспорва се и заключението, че водачът е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани с избора на скоростта на движение.
Подсъдимият се присъединява към становището на защитата и моли да бъде оправдан.
Повереникът на частните обвинители застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:
С присъда № 260006 от 29.03.2021г. по нохд № 148/2020г. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч, подс. Р. И. И. е признат за невиновен в това на 12.01.2019 г. около 07. 00 часа на околовръстен път ІІ - 35 при км. 44+800 /пътя Плевен - Троян/ в землището на гр. Ловеч, движейки се в посока гр. Троян при управление на лек автомобил да е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - въпреки задължението си като водач на лек автомобил да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване опасност за движението - наличие на пешеходец на пътното платно, не спрял и по непредпазливост да е причинил смъртта на П. Р. Х. с ЕГН [ЕГН], поради което е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”в” във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съдът се произнесъл по разноските и веществените доказателства по делото.
По протест и жалба на частните обвинители е образувано внохд № 224/21г. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, приключило с постановяване на атакуваната пред настоящата инстанция въззивна присъда.
С нея въззивният съд упражнил правомощията си по чл. 336, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК, като отменил първоинстанционната оправдателна присъда. Признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в” във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, изразяващо се в това, че на инкриминираната дата и място, при управление на МПС, подсъдимият е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2, изр.1 от ЗДвП, тъй като при избиране скоростта на движение не се е съобразил с конкретните условия на видимост и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца П. Р. Х..
При условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК съдът наложил на подсъдимия наказание 1 (една) година лишаване от свобода, чието изпълнение отложил с изпитателен срок от 3 (три ) години лишаване от свобода.
На осн. чл. 343г от НК наложил на подсъдимия и кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 (една) година, считано от влизане на присъдата в сила.
С въззивната присъда подсъдимият И. е оправдан по първоначалното обвинение да е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
Съдът се произнесъл по разноските и веществените доказателства по делото.
Касационната жалба на подсъдимия е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение и е допустима.
Жалбата на подсъдимия е неоснователна.
На първо място, следва да се направи уточнението, че искането за оправдаване на подсъдимия не може да бъде удовлетворено. Еднопосочна и константна е практиката на ВКС, че „..оправдаването е възможно при първо редовно разглеждане на делото пред него,…. но само в случаите по чл. 354, ал.1, т. 2, пр. посл. вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - когато приетата фактология от страна на съда по същество, чийто акт е предмет на ревизия, не консумира престъпен състав, но въпреки това подсъдимият е осъден”. (вж. напр. Р. № 36 от 10.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 1056/2021 г., II н.о; Р. № 60135 от 21.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 343/2021 г., III н. о; Р. № 60155 от 6.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 501/2021 г., I н. о). В настоящия случай, с оглед приетите за установени фактически обстоятелства, на базата на които апелативният съд е заключил, че подсъдимият е осъществил престъпление, упражняване на правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК е недопустимо.
На следващо място, апелативният съд не се е съгласил с извода на окръжния съд, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност за станалото пътно транспортно произшествие с настъпила смърт на пешеходеца П. Х..
Първата инстанция е оправдала подсъдимия по предявеното обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в” във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК с аргументи, свързани не с деянието и виновното му извършване, а на процесуално основание – поради това, че обвинението срещу него е било за нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП („..да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване на опасност за движението - наличието на пешеходец на пътното платно, не спрял…”), а не то, а друго – това по чл. 21 от ЗДвП (за което отсъствало надлежно обвинение) - се е намирало в причинна връзка с настъпилите последици.
Така, според първоинстанционния съд, поради отсъствие на надлежно обвинение за действително осъщественото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата, подсъдимият е следвало да се оправдае, тъй като осъждането му би се явило в нарушение на правото му на защита.
Извършените от контролирания съд анализ и оценка на доказателствените материали, включително и на тези, събрани в хода на допълнителното въззивно съдебно следствие, довели до различни фактически и правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Поради това за неоснователни се приемат съображенията на жалбоподателя, с които се оспорва материалната законосъобразност на постановената нова присъда на Апелативния съд – Велико Търново.
Релевантните за отговорността на подс. И. факти са изяснени в резултат на процесуално правилна и изрядна доказателствена дейност. Скоростта на движение, условията на пътя, видимостта, механизма на произшествието са установени на основата на съвкупната преценка на множество доказателствени материали, включително и от тези, събрани в хода на въззивното производство - показанията на св. Ст. Д., Цв. Б., Б. И., Л. К., Р. Х., Б.Х., П. Т., обясненията на подсъдимия, заключенията на медицинската и тройната комплексна автотехническа експертиза, както и допълнителната КМАТЕ, компютърно - техническата експертиза, трасологическа експертиза, разясненията на експертите в съдебни заседания и приложените по делото писмени доказателствени материали - протокол за оглед, фотоалбум и др.
Апелативният съд е приел, че подсъдимият е управлявал личния си автомобил в тъмната част на денонощието, зимно време, с несъобразена за конкретните условия на видимост и с дължината на светлината на фаровете на къси светлини скорост от 70 - 73 км/ч., която не му е позволила да спре в рамките на осветената зона от фаровете или да намали скоростта, така че да избегне удара с пешеходеца. Избраната от водача скорост не му е позволявала да предотврати удара чрез спиране или намаляване на скоростта до тази на пешеходеца, тъй като водачът не е реагирал своевременно към момента на осветяването му от фаровете на автомобила при включени къси светлини.
За да приеме за установен посочения по-горе механизъм на произшествието и свързаните с него обстоятелства относно начина на движение на пострадалия съдът не се е основавал нито на предположения, нито пък е игнорирал определени доказателствени източници за сметка на приоритетното кредитиране на други. Въпросите относно етапите на транспортната злополука, начинът на придвижване на пешеходеца и възможностите за предотвратяване на удара са разгледани вариантно, като съдът е възприел този от тях, който обективно е намирал подкрепа в останалите доказателствени материали. Даден е убедителен отговор и на съображенията на защитата, развити в хода на съдебните прения пред въззивния състав - възраженията относно въпросите, свързани с начина на придвижване на пешеходеца (от ляво надясно, пресичайки под ъгъл пътното плътно тичайки), с обосноваността на експертните заключения, с предотвратимостта на удара и с временната организация за движение в пътния участък, са били детайлно и ясно обсъдени в решението (л. 148, л. 150, л. 151 от внохд № 224/21г. на АС - Велико Търново).
Касационното оплакване, че експертните заключения, а оттам и фактическите изводи за възможния първоначален момент за възприемане на пешеходеца от водача се дължат на неправилен прочит на обясненията на подсъдимия относно това на какво разстояние е възприел пешеходеца, не може да бъде удовлетворено, доколкото обясненията на подсъдимия поначало не са били кредитирани, а тези въпроси са изяснени изцяло на основата на обективните находки, писмените доказателства и основаващите се на тях експертни изводи. Освен това, съдът при изложението на възприетите от него факти никъде не е посочвал, че водачът е възприел пешеходеца на разстояние от около 100 метра. Друг е въпросът и че обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд, са били коректно посочени в съобразителната част на допълнителната тройна комплексна авто - техническа експертиза, назначена, изслушана и ценена от контролирания съд.
Лишено от основание е и възражението, че съдът е обосновал фактическите си изводи относно уврежданията и причината за смъртта на пострадалия П. на основата на експертизи - единична и комплексна тройна, в състава на които е участвало едно и също вещо лице. Преди всичко жалбоподателят не оспорва фактическите положения, свързани с фактите, изискващи специални познания в областта на медицината, поради което остава неясна процесуалната насоченост на обсъжданото възражение в контекста на касационните основания и особено на това по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Наред с това, то е неоснователно и по същество – отсъства процесуална пречка едно вещо лице да участва в състава на единичната, комплексната и/или допълнителната експертиза, щом експертните му изводи са компетентни, обосновани и еднопосочни, какъвто е и настоящия случай.
На плоскостта на необоснованост е възражението, че съдът не бил отчел, че пешеходецът пресичал пътното платно, тичайки отляво - надясно по посока движението на автомобила. Така описаният начин на пресичане представлява само един от възможните и изследвани по експертен път варианти за придвижване на пострадалия. Той обаче е убедително отхвърлен от контролирания съд, като несъответстващ на останалите обективни находки по делото, свързани най-вече с възрастта на пострадалия (70 - годишен), мястото на злополуката – в дясната пътна лента на платното за движение в посока гр. Троян, (т.е. в лентата за движение на автомобила), при това без на мястото да са оставени спирачни следи. Освен това обясненията на подсъдимия за начина на пресичане на пешеходеца не са неоснователно игнорирани, защото те са опровергани от останалите, проверени за достоверност доказателствени средства. По експертен път е изяснено, че при достоверност на обясненията му „при своевременно реагиране на водача към момента на осветяването му от фаровете за намаляване на скоростта на движение до тази на пешеходеца……” до контакт между автомобила и пешеходеца не би се стигнало или ако такъв се е осъществил ще е с много малка интензивност (л. 103 от внохд № 224/21г. на ВтАС, отговор на задача 4.2.1 от допълнителната КМАТЕ). Затова правилно решаващата инстанция е счела, че изолираността на обясненията на подсъдимия, в които той е заявил определен начин за придвижване на пешеходеца, аргументирано са отхвърлени като недостоверни, а за изяснен и съответен на останалите обективни находки е приет друг описан в експертизите начин за придвижването му – в зоната на дясната лента на платното за движение в посока към гр. Троян и удар при попътно движение на пешеходеца и автомобила. С основание апелативният съд е счел, че приетото обстоятелство за начина на придвижване на пострадалия не се опровергава нито от протокола за оглед и данните за положението на тялото на пострадалия след катастрофата на пътното платно, нито пък от данните, че инициалният удар е в задната страна на дясната подбедрица при изнесено положение на десния крак назад. Позоваването на посоченото обстоятелство от страна на защитата като аргумент в посока на ползващия версията на подсъдимия вариант за придвижване на пешеходеца, съвсем не е достатъчно, за да се счете подобен вариант за несъмнено доказан по конкретното наказателно производство. Като се остави настрана въпросът, че възражението е такова по необоснованост ( доколкото защитата предлага собствена интерпретация на факт по делото, възразявайки на оценката му в контекста на останалата доказателствена съвкупност), не може да се пренебрегне обстоятелството, че въззивният съд се е занимал подробно с този въпрос и с основание е счел, че доказателствата по делото ясно указват на това, че ударът е настъпил, когато пешеходецът се е намирал изцяло в гръб към превозното средство, което от своя страна правилно е било съобразено като обстоятелство, опровергаващо обясненията на подсъдимия. Следователно, некредитирането на обясненията на подсъдимия, който единствено сочи за пресичане на пътното платно отляво - надясно на пешеходеца, е резултат на проверка на достоверността на неговите обяснения, наред с всички останали доказателства. Затова, няма допуснати нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствените средства по отношение на спорния въпрос за начина на придвижване на пешеходеца на пътното платно.
При правилно изяснените факти относно атмосферните условия, начина на придвижване на пострадалия пешеходец, параметрите на осветеността пред автомобила при къси светлини, правилен е изводът на въззивния съд, че избраната от подсъдимия скорост на движение е била несъобразена с отрицателното влияние на два фактора, а именно: движение в тъмната част от денонощието и намалената видимост. Обстоятелството, че водачът се е движел с разрешена за пътния участък скорост не обуславя приложението на чл.15 от НК, доколкото обвинението и осъждането му от въззивния съд е за допуснато нарушение на правилата за избор на разрешена, но не и безопасна скорост, така че да се избегне настъпването на транспортната злополука. Известно е, че водачът на моторното превозно средство, при избор на величината на скоростта, следва да я съобрази (наред с различни по естество фактори и условия на пътната обстановка) и с разстоянието на видимост, в границите на която своевременно да е възможно да възприеме появяващите се препятствия, така че да ги избегне. Когато разстоянието на видимост е по-малко от възможностите за спиране на автомобила при появяване на пътно препятствие, величината на скоростта е несъответствуваща на пътните условия, а това означава, че опасната зона е по-голяма от разстоянието на видимост. Правилната преценка на установените по делото факти посочва, че подсъдимият не е могъл своевременно да забележи движещия се по пътно пешеходец, облечен с тъмни дрехи и в тъмната част на денонощието, като избраната от него скорост е била несъобразена с дължината на фаровете на къси светлини, опасната зона е надвишавала дължината на осветената зона, а за да може да спре (т.е. да избегне транспортната злополука) в рамките на осветената зона по направление на пешеходеца, при включени къси светлини, водачът е следвало да се движи с по - ниска скорост от избраната. Като не е направил това, той е нарушил изискванията на чл. 20, ал. 2, изр.1 от ЗДвП. С оглед така посоченото, ВКС намира за верни изводите на апелативния съд, че при управление с правилно подбрана по - ниска скорост, съответстваща на възможността за предприемане на надлежни действия в рамките на късите светлини на фаровете, подсъдимият е могъл да избегне настъпването на транспортното произшествие.
В заключение, съдът е приложил правилно материалния закон, ангажирайки отговорността на подсъдимия за престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в” във връзка с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, вследствие на нарушение на правилото по чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.
На последно място, касационната инстанция не констатира и нарушения, свързани с индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимия. Спрямо подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 (една) година с приложение на института на условното осъждане с тригодишен изпитателен срок и 1 (една) година лишаване от право да се управлява МПС. Така определените наказания са справедливи, като съдът е отчел превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, включително и значителното съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. Съобразени са положителните характеристични данни, отсъствието на отрицателни такива, характеризиращи жалбоподателя като шофьор, трудовата му ангажираност и процесуалното му поведение. Индивидуализирайки наказанието, което следва да понесе подсъдимия, въззивният съд правилно е намерил, че по делото се констатират множество смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което е наложил наказание под предвидения минимум в санкцията на чл. 343, ал.1, б „в”, пр.1 от НК. Не се констатират допълнителни основания, които да водят до извод, че отмерено в посочените по-горе параметри, то е в явен и сериозен дисонанс с категориите обстоятелства и фактори, посочени в разпоредбата на чл. 348, ал. 5, т.1 от НПК. Принципно само „очевидното” несъответствие на наказанието с тях представлява основание за коригирането му, но в конкретния случай коментираното очевидно несъответствие отсъства, а и не се установява съдът да е нарушил законовия регламент за определяне на вида и размера му. С оглед на изтъкнатото, не е налице фрапиращо несъответствие между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца, на приетите по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК.
Предвид изложеното и като констатира неоснователност на наведените в касационната жалба доводи и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 18.04.2022г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановена по внохд № 224/2021г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |