Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. София, 13 март 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ БОНКА ЯНКОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Петър Долапчиев от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 21 по описа за 2019г. Производството е по чл.422 ал.1, т.3 от НПК. Направено е искане от окръжен прокурор при ОП- Благоевград за възобновяване на наказателно производство по ВНОХД № 522/2011г., по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград, по което е постановена осъдителна присъда № 6 /12.01.2012г. В искането се прави позоваване на приключило наказателно производство срещу пострадалия по наказателното дело, чието възобновяване се иска, като се твърди, че са били представени документи, удостоверяващи факти, които правят свидетелстването на пострадалия фактически неверни. Практически се настоява, че тези обстоятелства относно притежавани суми и банкова сметка около 4 години преди извършена от дома на пострадалия М. кражба са от съществено значение за решаване на ВНОХД № 522/2011г., по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград. Иска възобновяване на делото, като се отмени посочената присъда и делото се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание не поддържа направеното искане, като счита, че новооткритите обстоятелства, които се твърдят, че са били установени в рамките на производство по обвинение по чл.290, ал.1 от НК срещу пострадалия М., завършило с оправдателна присъда, не отговарят на критериите, заложени в чл.422, ал.1, т.3 от НПК да има съществено значение по делото. Според прокурора инкриминираното деяние е отнемане на вещи, собственост на М. и не е от съществено значение липсата на паричните средства като предмет на обвинението. Осъденият П. се явява лично, представлява се от защитник, който пледира в подкрепа на искането на окръжния прокурор. Твърди, че обстоятелството, което е установено, че М. не е теглил такава сума и че изобщо не е разполагал с такава сума , е от съществено значение при преценка на достоверността на показанията на М., като съдът трябва да установи обективната истина, вземайки предвид и лъжесвидетелстването. В писмена защита и допълнение към нея защитникът се фокусира изцяло по отношение на свидетелстването на М. и съдебната история на процеса. Настоява,че ако съдебните състави са знаели достоверните факти относно притежанието на сметки и валута, не биха се доверили на свидетелстването на М. и членове на семейството му за отнети валути и златни накити. Осъденият Пръчков в лична защита моли да се уважи искането, при последната си дума повтаря желанието си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на явилата се страна, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. В искането е посочено, че осъденият П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.3, пр.1-во и т.4-та, пр.2-ро, вр.чл.194, ал.1 от НК с нова присъда на Благоевградски окръжен съд № 6/12.01.2012г., по ВНОХД № 522/2011г., която е обжалвана по касационен ред от подсъдимия тогава и от гражданския ищец по делото Б. М.. С решение № 208/07.05.2012г. по н.д. № 613/2012г. на ВКС, 1-во наказателно отделение,новата присъда на Благоевградски окръжен съд е била изменена, като подс.П. е оправдан за разликата над 65 132.70лв. по наказателното обвинение, по гражданският иск дължимото обезщетение е намалено на 64 322.70лв. Фокусът на искането е върху свидетелстването на гражданския ищец в наказателното производство Б. М. относно съществуването и произхода на отнетите парични средства. Прокурорът твърди, че тази част от показанията на свидетеля, в която той в съдебно заседание от 20.09.2006г. по НОХД № 367/2009г. обяснява произхода на средствата, съставлява фактическа неистина. Като основание за този си извод той се позовава на писмен документ, издаден от [фирма], в който се удостоверява наличието на сметка в щатски долари, открита на 09.11.1993г. и закрита на 16.03.1996г., с титуляр постр.М.. Според прокурора това е опровергаващо твърденията на свидетеля писмено доказателство, че той е притежавал щатски долари, а и германски марки към момента на извършване на кражбата от жилището му. Производството, в което е установено това твърдяно обстоятелство и е приет по надлежния процесуален ред писменото доказателство, не е приключило с осъдителна присъда по отношение на подсъдимия по него М., обвинен по чл.290, ал.1 от НК. Както е установено в съдебната практика, достатъчно е да е използвана процедурата по НПК по отношение на разследването, без да е необходимо да има влязла в сила присъда, била тя осъдителна или не – така Р 470/20.11.2009г. по н.д.№ 498/2009г. на ВКС,1-во н.о., ползваща извод при сравнително тълкуване на нормите на чл.422, ал.1, т.3-та от една страна и чл.422, ал.2, вр. ал.1, 1-ва и 2-ра от НПК –от друга. В това отношение касационният състав смята, че искането ползва релевантни доказателства, придобити по изискуемия се процесуален ред. Искането обаче не отговаря на другия установен критерий, новопридобитите доказателства и установените с тях обстоятелства да имат съществено значение за решаване на делото, ако са били известни към момента на взимане на решение по конкретния казус от различните съдебни състави. Подобни възражения са били налице по време на целия съдебен процес, продължил наистина твърде много време. Новооткритите документи, респективно писмени доказателства материализират досегашните възражения, но не променят направените изводи от решаващите съдебни състави – в производствата, в които деецът е осъден и присъдата е потвърдена (оставена в сила) при съответната касационна проверка. Обстоятелствата, за които се твърди, че не са били известни, излизат извън кръга на тези по чл.102, т.1 и 2 от НПК и именно поради това не могат да претендират да са от съществено значение за решаване на делото и за установяване виновността на осъденият Пръчков. В наказателния процес, който е воден по отношение на подс.Пръчков, предмет на доказване е било обстоятелството дали е извършена кражба или не от дома на М.. В това производство произхода на отнетите вещи, включително пари и златни накити, освен че са собственост на св.Б. М., никога не е бил предмет на разследване и не може да бъде. Никога виновността на извършителя на една кражба не може да се предпоставя от начина на придобиване на собственост и в това отношение искреността на свидетеля не зависи само от отговорността по чл.290 от НК, но и от възможността по чл.121 от НПК. Ползването от съответните процесуални възможности по последната норма не може по решаващ начин да лиши от достоверност съобщеното от свидетелите (семейството на М. и самият той) за отнетите вещи от дома им. Трябва да се отбележи, че свидетелстването им не е зависело нито в един момент от личността на подс.Пръчков, а единствено от установени липси от тях лично след проникването в жилището им. Причините, поради които истинността на свидетелстването им относно произхода и начина на придобиване на отнетите пари и вещи може да бъде поставена под съмнение, не могат да бъдат съотнесени механично към установяваните обстоятелства относно съществуването и местонахождението на предмета на престъплението кражба. Именно поради това настоящият касационен състав не приема установените обстоятелства за такива, които да имат или биха имали съществено значение за правилното решаване на делото, ако са били известни на решаващите състави. Правилните изводи при изграждане на вътрешното убеждение не биха се повлияли от съображения, свързани с хипотези на чл.215,чл.253,чл.255 и др., тъй като те са предмет на други производства и разследване, несвързани с предмета на доказване по чл.195, ал.2 от НК, каквото обвинение е повдигнато и за което е осъден подс.П.. Затова касационната инстанция намери, че производството по ВНОХД № 522/2011г., на Благоевградски окръжен съд, с постановена нова присъда № 6/12.01.2012г., не следва да бъде възобновявано и в този смисъл искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и по аргумент за противното от чл.425 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на окръжен прокурор при ОП- Благоевград за възобновяване на наказателно производство по ВНОХД № 522/2011г., по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград, с постановена осъдителна присъда № 6 /12.01.2012г. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: