Ключови фрази
внасяне на непарични вноски * отказ на съдия по вписванията

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

153

 

София,  26.02.2010 година

 

 

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

 

БОНКА ЙОНКОВА

 

 

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1/2010 година

 

 

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ”Д” А. , гр. С. срещу постановеното от Варненски окръжен съд определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г. С това определение е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение от 23.10.2009 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. В., с което е отказано вписване на апортна вноска.

В частната касационна жалба са изложени подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че вписването на Устава на дружеството по повод извършена непарична вноска по чл. 73, ал. 5 ТЗ следва да се извърши по реда на Раздел ІІ от Правилника за вписванията при съобразяване изискванията на чл. 6 от същия. Аргументирано е становището, че доколкото в посочения нормативен акт липсва изрична уредба на вписването на Устав по чл. 73, ал. 5 ТЗ, за същото следва да са изпълнени само визираните в тази норма предпоставки. Несъгласие е изразено във връзка с приетата за дължима държавна такса, като се твърди, че същата е в размер на 10 лв. и не следва да бъде определяна на база оценката на апортирания имот, тъй като вписването на Устава представлява вписване на документ, а не на сделка с недвижим имот.

Допускането на касационното обжалване е мотивирано с твърдението, че в атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са формулирани въпросите: 1. – по какъв ред следва да бъде извършено вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ – по Раздел ІІ или по Раздел ІІІ от Правилника за вписванията и 2. – каква е дължимата държавна такса за това вписване.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

 

По допускането на касационно обжалване:

 

Настоящият състав намира, че поставените от частния жалбоподател въпроси са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаването им е обусловило отказа на съдията по вписванията да извърши исканото вписване, т. е. осъществена е главната предпоставка за допускане на касационното обжалване.

Изпълнено е и допълнителното изискване, специфично за поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като от представеното по делото определение от 30.07.2008 г. по ч. гр. д. № 655/208 г. на Софийски окръжен съд се установява, че поставените от жалбоподателя въпроси се разрешават по различен начин от въззивните съдилища. С оглед на това противоречие и предвид липсата на изрична нормативна уредба, както и на практика на Върховен касационен съд, за реда, по който следва да се извършва предвиденото в чл. 73, ал. 5 ТЗ вписване, по отношение на поставените въпроси е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

 

По основателността на частната касационна жалба:

 

За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. В., въззивният съд е приел, че доколкото внасянето на недвижим имот в капитала на акционерно дружество представлява непарична вноска и има вещно-транслативен афект относно правото на собственост върху имота, предвиденото в чл. 73, ал. 5 ТЗ вписване на Устава следва да се извърши при спазване правилата на Раздел ІІ от Правилника за вписванията – вписване на актове относно недвижими имоти, а не по реда на Раздел ІІІ от Правилника – впиване на искови молби и постановените по тях актове.

С оглед на това, е направен извод за задължението на съдията по вписванията да провери и всички предпоставки, визирани в чл. 6 ПВ, които в конкретния случай са: подлежи ли на вписване актът и същият отговаря ли на изискването за форма; има ли необходимото съдържание – индивидуализация на страните и имота; представена ли е скица-копие от кадастралната карта, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта. Като условие за извършване на вписването решаващият състав е посочил също внасянето на държавна такса и представянето на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от прехвърлителя или учредителя , че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Въззивният съд е преценил, че част от тези изисквания в случая не са изпълнени. По-конкретно: не са представени скица-копие от кадастралната карта относно построените сгради и техните идентификатори, декларация по чл. 264 ДОПК и данъчна оценка; липсват данни, в т. ч. и след извършена служебна справка в Търговския регистър, че “Х” А. , гр. В., посочено като собственик на апортирания имот в нот. акт № 1* том І, рег. № 2* дело № 138/2001 г. на нотариус Ил. М. , рег. № 1* е идентично с далия съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ “Б” А. /с предишно наименование “А” АД/; не е внесена дължимата за вписването държавна такса в размер на 7 791 лв., определена по реда на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията – 0.1% върху цената, по която е таксуван актът, която в случая е оценката в даденото от вносителя съгласие, доколкото същата не е по-висока от направената от вещите лица оценка на непаричната вноска.

Определението е правилно.

Настоящият състав споделя напълно становището на въззивния съд, че вписването на Устава на акционерното дружество при извършено увеличение на капитала чрез непарична вноска следва да бъде извършено по реда на Раздел ІІ от Правилника за вписванията, т. е. при спазване на изискванията за вписване на актове за недвижими имоти, в т. ч. и изчерпателно изброените изисквания по чл. 6 от същия правилник. Въведеното в чл. 73, ал. 5 ТЗ задължение за вписване произтича от обстоятелството, че непаричната вноска представлява по своята същност акт на разпореждане на съдружника/акционера, с който се променя носителят на правото на собственост върху предмета на апорта, като същото преминава в патримониума на дружеството. Безспорно е както в правната теория, така и в съдебната практика /в т. ч. и постановена по новия процесуален ред на ГПК от 2007 г. – решение № 150 от 10.11.2009 г. по т. д. № 766/209 г. на ВКС, ІІ т. о./, че вписването в Службата по вписванията няма транслативен ефект – този ефект е настъпил с вписването на дружеството в Търговския регистър, респ. с вписването на увеличението на капитала на същото. Вписването в Службата по вписванията има само оповестително действие и целта му е разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота, т. е. това вписване има правното значение, което има вписването на всеки друг акт за недвижим имот – да даде гласност за извършено по отношение на имота действие.

Тази правна характеристика на вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ предопределя и реда, по който същото следва да бъде извършено. Това е редът за вписване на актове относно недвижими имоти, установен в Раздел ІІ на Правилника за вписванията. Доколкото не е сред конкретно посочените в чл. 4 ПВ актове, подлежащи на вписване, Уставът на дружеството следва да се причисли към категорията “други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване” по смисъла на препращането в чл. 4, б.”и“ ПВ. Оттук и изводът, че по отношение на вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ, освен специалните изисквания, съдържащи се в тази норма, трябва да са изпълнени и всички общи изисквания по чл. 6 ПВ. Поради това, дължима за вписването се явява и държавната такса, предвидена в чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията – 0.1% върху цената, по която е таксуван актът, определена на база оценката на непаричната вноска по чл. 72, ал. 2 и 3 ТЗ, а не минималната държавна такса от 10 лв., дължима за вписване на акт.

С оглед изложеното и в съответствие с правомощията си по чл. 291, ал. 1 ГПК настоящият състав приема за правилна практиката, обективирана в постановеното от Варненски окръжен съд определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г., предмет на частната касационна жалба, а не практиката, обективирана в приложеното определение от 30.07.2008 г. по ч. гр. д. № 655/208 г. на Софийски окръжен съд, имащо за предмет аналогичен случай – вписване на акт по чл. 263и, ал. 6 ТЗ /удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ за извършено преобразуване/, в хипотезата на вливане, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот.

Преценено в съответствие с горните изводи, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неизпълнението на част от задължителните за вписването нормативни изисквания, изразяващо се в непредставяне на скица-копие от кадастралната карта, касаеща построените сгради и техните идентификатори, на декларация по чл. 264 ДОПК и данъчна оценка, както и невнасянето на определената в съответствие с чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията – 0.1% върху оценката на непаричната вноска по чл. 72, ал. 3 ТЗ – обосновава законосъобразността на постановения от съдията по вписванията отказ да впише представения Устав по чл. 73, ал. 5 ТЗ. Единствено неправилно е приетото от въззивния съд по отношение липсата на идентичност между собственика на апортирания имот “Х” А. , гр. В., посочен в нот. акт № 1* том І, рег. № 2* дело № 138/2001 г. на нотариус Ил. М. , рег. № 1* и далия съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ “Б” А. /с предишно наименование “А” АД/. Идентичността на посочените правни субекти се установява от представеното с частната касационна жалба решение № 4* от 04.07.2006 г. по ф. д. № 1163/2004 г. на Варненски окръжен съд. Само по себе си, обаче, това обстоятелство обаче не може да промени направения извод за законосъобразност на отказа като цяло.

 

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 577 ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г. на Варненски окръжен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: