3 Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр. С., 01.03.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 117 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Министерство на отбраната, чрез поделение 34750[населено място], чрез юрисконсулт С. Д., против въззивното решение № 1466 от 14 август 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1306 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 99 от 27 март 2009 г., постановено по гр.д. № 280 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. Касационният контрол е допуснат с определение № 897 от 12 август 2010 г. по твърдението на касатора за недопустимост на гражданското исково производство във връзка с проведена процедура по чл. 3 ал. 1 т. 4 от Наредба № Н-4 от 11 март 2005 г. за военномедицинската експертиза на годността за военна служба в мирно време, с която е определена степента на телесна повреда на военнослужещия, причинена при или по повод изпълнение на военната служба. По поставения въпрос касаторът сочи, че е налице преклудиран юридически факт, който не може да бъде изменян или допълван, поради което решението е недопустимо, защото административният процес се подменя с гражданко дело, предявено по общия исков ред. Доводите се поддържат и в съдебно заседание. Ответникът Л. Б. Б. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. В., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква, че разпоредбата на чл. 249 ЗОВСРБ (отм.) предвижда възможността пострадалият и правоимащ да търси правата си при отказ от административния орган по общия ред в законния срок, който в конкретния случай е спазен. По твърдението за недопустимост на исковото производство касационният съд приема следното: Според правилото на чл. 249, ал. 1 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм.), на кадровите военнослужещи се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на десет брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и на шест брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинена при или по повод изпълнение на военната служба. Ал. 6 на същия текст предвижда възможността за правоимащите да търсят обезщетение и по общия исков ред. Анализът на посочените текстове води до извода, че получена тежка или средна телесна повреда, причинена при или по повод изпълнение на военната служба, е правопораждащият факт, от който за военнослужещия възниква правото да търси от работодателя си обезщетение за претърпените вреди. Този правопораждащ факт следва да бъде установен по предвидения към момента на неговото възникване ред. Медицинското освидетелстване за определяне на степента на телесна повреда на военнослужещите, причинена при или по повод изпълнение на военната служба, се урежда от Наредба № Н-4 от 11 март 2005 г. за военномедицинската експертиза за годността за военна служба в мирно време, чл. 3, ал. 1, т. 4. На основание чл. 15, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 97 от 31 май 2005 г. и действал към 22 януари 2007 г., е създадена Ц. военномедицинска комисия към Министерството на отбраната. ЦВМК действа като обща Т. за кадрови военнослужещи. Издаваните от ЦВМК актове за освидетелстване и преосвидетелстване на военнослужещи по отношение на степента на получените увреждания, работоспособността и годността им за военна служба, са по естеството си индивидуални административни актове, засягащи непосредствено права и законни интереси на освидетелстваните лица. От друга страна актът на тази специализирана Т. представлява официален удостоверителен документ за наличието на положителния юридически факт, ангажиращ отговорността на работодателя да заплати обезщетение по реда на чл. 249, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.). Липсата на подобен акт, респективно – негативното заключение за твърдения вид телесна повреда, обуславя отхвърляне на предявения иск. Разпоредбата на чл. 249, ал. 6 ЗОВСРБ (отм.), не дава основание за друго тълкуване, а има предвид различна хипотеза – пътят на общия исков ред е приложим в случаите на надлежно установяване на тежка или средна телесна повреда и отказ от страна на работодателя да заплати съответното обезщетение. По касационните оплаквания: Съдът е сезиран с иск по реда на чл. 249, ал. 6 ЗОВСРБ (отм.). В исковата си молба ответникът в касационното производство сочи, че при участие в редовно планирано занятие по тактическа подготовка получил навяхване и разтягане на ставата и ставните връзки на десния глезен и претърпяната травма се приема за средна телесна повреда, но работодателят не заплатил дължимите 6 брутни заплати. Претенцията е за 5000 лева неимуществени вреди. Допълнително се сочи, че ЦВМК не приема наличие на средна телесна повреда, поради което ищецът не може да получи дължащото му се обезщетение по чл. 249 ЗОВСРБ (отм.). Изрично се подчертава, че се цели да се докаже, че увреждането представлява средна телесна повреда и са налице изискванията за получаване на обезщетение. С решението си въззивният съд приел, че ищецът претърпял телесна повреда при изпълнение на военната служба, което е признато по съответния ред за трудова злополука; ищецът претърпял неимуществени вреди – болки и страдания; затрудняването на движението е било за период от около два месеца – налице е трайно затрудняване за повече от месец на крайник, поради което увреждането отговаря на критериите по чл. 129 ал. 2 НК за средна телесна повреда; обезщетението по чл. 249 ЗОВСРБ (отм.) се дължи при тежка и средна телесна повреда когато увреждането е довело както до трайна, така и до временна неработоспособност. В жалбата се сочат доводи за липса на основание за заплащане на обезщетение във връзка с установения вид телесна повреда, поради необжалване на решението на ЦВМК и необоснованост на изводите на съда. Ищецът основава претенцията си на декларирана от страна на касатора трудова злополука, станала на 22 януари 2007 г. и разпореждане на Н. за приемане на злополуката за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Касаторът пък противопоставя заключение на ЦВМК, според което полученото увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което комисията не признала на ищеца получаването на телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 и чл. 128, ал. 2 НК. Данни за обжалване на решението на ЦВМК и за постановяване на решение, по силата на което да е признато получаването на средна телесна повреда на ищеца, не се представят. При тези данни, независимо от определянето на злополуката като трудова и от търпените от ищеца болки и страдания, поддържани в процеса, не е установено осъществяването на необходимия фактически състав за ангажиране на отговорността на работодателя по реда на чл. 249, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.). След като ищецът не е представил надлежно доказателство за определяне по съответния ред на вида телесна увреда според критерия на посочения текст, то претенцията му е неоснователна. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС постановява решение по чл. 293, ал. 2 ГПК, с което предявеният иск се отхвърля. Касаторът претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК. Касационният съд приема, че ответникът в касационното производство следва да заплати 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 1466 от 14 август 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1306 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Б. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес в[населено място], [улица], против Министерство на отбраната, за заплащане на сумата от 2257,74 лева обезщетение за неимуществени вреди от временна нетрудоспособност, получена по време на кадрова военна служба на 22 януари 2007 г., вследствие на навяхване на дясната глезенна става и стъпало, причинило на Б. трайно затруднено движение за период от около два месеца. ОСЪЖДА Л. Б. Б., с посочен адрес, да заплати на Министерство на отбраната, сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: