Р Е Ш Е Н И Е № 567 Гр.София, 15.12.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ПЕТКОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1982/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда № 23/23.01.12 г., постановена от РС-Радомир по Н.О.Х.Д. 328/ 11 г., Г. Б. Б. е признат за виновен и осъден за иззвършено от него престъпление по чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години- на основание чл.66,ал.1 НК. Осъден е да заплати на Г. Д. П. 300 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Цитираната присъда е потвърдена с решение № 29/ 24.04.12 г., постановено от ОС-Перник по В.Н.О.Х.Д.78/12 г. В предвидения в закона шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила /24.04.12 г.-22.10.12 г./, е постъпило искане, озаглавено жалба, за възобновяване на наказателното производство, с релевирано оплакване за допуснато нарушение по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Моли се присъдата на първостепенния съд да бъде отменена. В съдебно заседание пред ВКС искателят поддържа искането. Представителят на ВКП моли същото да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си в тази процедура, намира за установено следното: По същество погледнато, искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. В голяма част от него е изложен разказ за принципно лошите взаимоотношения между осъдения и пострадалия. Същите са неотносими към настоящото производство, така че е ненужно да бъдат обсъждани. По-нататък, част от изложението е посветено на личния поглед на Б. за станалото, с твърдяна агресия от страна на П. и размяна на обидни реплики между него и искателя. В този смисъл на практика се атакува доказателствената преценка на решаващите съдилища, която според искателя е довела до невярна интерпретация на фактологията по престъпната дейност /нарушение на процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1,т.2 НПК/, а оттам- и до неправилно приложение на правото. Упрекът обаче е несъстоятелен. Съдилищата по същество не само са направили мотивиран анализ на събраните по делото доказателства, но процесуално вярно и логически устойчиво са извели фактите по начин, че да бъде прието наличие на престъпно поведение от страна на искателя. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. В искането е отразена позиция, за която се твърди,че е неглижирана от съдилищата- и да има отправени изрази за закана за убийство, те са под условие и поради това не могат обективно да възбудят страх за осъществяването им. Тази теза не може да бъде възприета. В мотивите на съдилищата са отразени наличните параметри на престъплението по чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК- от обективна страна да има отправени от извършителя закани чрез думи и конклудентни действия на първо място. В случая са налице и думи- доста стряскащи за живота на пострадалия, и действие- замахване с гега към него и спасяването му само заради предпазване от свидетеля Х.. На второ място от обективна страна- заканите трябва да са възприети от пострадалия като такива и това да породи основателен страх у него за изпълнението им. Приетата фактология навежда на извод не за създаване у потърпевшия на просто притеснение, а на обоснован страх. Последният е бил действителен, което се установява от поведението на П.. Дори са надхвърлени изискванията, заложени в ТРОСНК 53/89 г. по н.д.47/89 г., за липса на необходимост лицето да се е изплашило в действителност, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. От субективна страна освен това искателят е съзнавал съдържанието на стореното и че то е възприето от заплашения като действителна заплаха. Така че, предвид изложеното, не може да се говори за никакви заканителни изрази под условие, които обективно не биха могли да възбудят страх от осъществяването им. Водим от тези съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Б. Б. за възобновяване на Н.О.Х.Д.328/11 г.по описа на РС-Радомир, В.Н.О.Х.Д.78/12 г. по описа на ОС-Перник. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/