Р Е Ш Е Н И Е № 113 София, 25.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 4514/2013 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение №40 от 08.01.2014г. е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [фирма] - клон С., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на въззивно решение №185 на Смолянския окръжен съд, постановено на 26.04.2013г. по гр.д.№51/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния Смолянски районен съд № 498 / 28.12.2012г. по гр.д. №624/2012г., с което е признато за установено по отношение на [фирма], че по отношение на имот с идентификатор 67653.918.104.3.6 по кад.карта и регистър на [населено място], собственост на Б. Е. Е. и Е. Я. Е., не е учредена договорна ипотека с договор за ипотека, сключен с н.а.№20,том І,рег.№617,н.д.№20/2007г. на нотариус №366 съгласно регистъра на Нотариалната камара. В касационната жалбата са изложени оплаквания за доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност и незаконосъобразност на решението – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Касаторът твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът е разширил обхвата на търсената защита като се е произнесъл по основание за невалидност на процесната ипотека, което не е заявено от ищците с исковата молба. Алтернативно счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че собственикът сам си е учредил право на строеж, което било недопустимо, тъй като правото на собственика да застрои собствения си имот е правна възможност, която е елемент от самото право на собственост като има и относителна самостоятелност. Поддържа също, че неправилно съдът е приел, че описанието на ипотекираната бъдеща сграда в нотариалния акт за ипотеката е неточно, както и че неправилно е прието, че описанието на сградата чрез препратка към одобрените инвестиционни проекти прави предмета на ипотеката само определяем, но не и определен. Излага съображения, че по отношение на бъдещата сграда не съществува възможност да бъдат посочени всички данни по чл.60, т.1-7 ЗКИР, защото при бъдещите сгради те не съществуват. Поддържа, че след като е налице съответствие на построените сгради с одобрения инвестиционен проект, то следва да се приеме, че е налице тъждество между посочените в ипотечния договор обекти и реално възникналия имот. Поддържа също така, че неправилно съдът е приел, че действието на ипотеката не се разпростира и върху бъдещите приращения върху нея. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен като бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответните страни Б. Е. Е. и Е. Я. Е. в писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Допълнителни съображения излагат и в писмени бележки. Претендират присъждане на направените по делото разноски. С цитираното по-горе определение №40 от 08.01.2014г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси за необходимата и достатъчно пълна индивидуализация на ипотекираното право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда с оглед изискването на чл.166, ал.2 и чл.167, ал.1 ЗЗД и следва ли всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат включени със съответната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда по отношение и на отделните самостоятелни обекти в нея, възникнали след построяването на сградата, както и по въпроса когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, установи следното: Предявен е иск за признаване за установено, че по отношение на имот с идентификатор 67653.918.104.3.6 по кадастралната карта и регистър на [населено място], не е учредена ипотека с договор за ипотека, сключен с н.а.№20, том І, рег.№617, н.д.№20/2007г. на нотариус №366 по регистъра на Нотариалната камара. Предмет на спора е действието на договорната ипотека, учредена с н.а.№20,том №,рег.№617,н.д.№20/2007г. по отношение на процесния имот като един от самостоятелните обекти в построена в имота след сключването на договора сграда, който е бил продаден на ищците. Ипотеката е учредена в полза на [фирма] за обезпечаване на отпуснат на Г. П., действащ като [фирма] банков кредит върху следните, собствени на предприятието на търговеца недвижими имоти: УПИ ХІІ-918.104 в кв.16 по ПУП на [населено място], Ц. част, с площ от 1463кв.м., образуван от ПИ с идентификатор 67653.918.104, заедно с правото на строеж, включващо правото да се построи и придобие в собственост жилищна кооперация- “КЦ-55”,блок А и блок Б,която ще бъде изградена в УПИ ХІІ-918.104 въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено строително разрешение №233/19.09.2006г.,от които блок А заема североизточната част от УПИ с Р. 3242.40кв.м.,състояща се от 10 нива, включващи 33 броя апартаменти, 1 магазин, 2 офиса и 6 гаража с прилежащи избени помещения и съответни общи части за всеки апартамент и блок Б,заемащ югозападната част на УПИ, с Р. 1502.33кв.м., състоящ се от 10 нива, включващи 18 броя апартамента и 3 офиса, с прилежащи избени помещения и съответни общи части за всеки апартамент. Въззивният съд е приел, че бъдещ, непостроен обект, не може да се ипотекира поради забраната за разпореждане преди констатирането от общинската администрация с протокол на обстоятелството, че грубият строеж на цялата сграда е завършен - чл.182,ал.1 ЗУТ; че собственикът на земята [фирма] е придобил собствеността върху построената сграда, в която се намира и процесния гараж , по силата на приращението , а не въз основа на учредено му право на строеж / което и няма как на себе си да учреди право на строеж, защото ограниченото вещно право на строеж винаги се учредява върху чужд имот/ за да се приеме , че на основание чл.150 ЗЗД ипотеката върху правото на строеж се трансформира върху завършените обекти. Ипотекирането на сградата или обект от нея преди нейното построяване поне в груб вид би било нищожно. Приел е също, че в разпоредбата на чл.166, ал.2 ЗЗД е въведено изискването, че ипотеката може да се учреди само върху поединично определени имоти, т.е. че ипотекираният имот трябва да бъде точно индивидиуализиран в нотариалния акт за ипотека. Изложил е и съображения, че предназначението на изискването за “специалност на ипотеката” е от една страна да предпази собственика на имота от прекомерно обременяване и от друга страна да информира всички трети лица кой е конкретно ипотекирания имот, като по този начин им противопостави вписаната върху него ипотека. Приел е и , че това предназначение може да бъде изпълнено само при точно индивидуализиране на ипотекирания имот, който следва да е достатъчно индивидуализиран. Тълкувайки понятието “специалност на ипотеката” според целта и разума на закона, както и предвид систематичното място на чл.170 ЗЗД - нормата е разположена след хипотезата на чл.167, ал.2 от ЗЗД сочеща, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключване на договора принадлежат на лицето, което я учредява, съдът е приел, че понятието включва възможността имотът да бъде идентифициран като имот, собствен на лицето, което учредява ипотеката, към този момент, което означава също и имотът да съществува и да е конкретизиран. Обосновал е извод, че ипотеката върху земята не се е разпростряла и върху новопостроената жилищна кооперация и съответно и върху процесния гараж , в какъвто смисъл са мотивите на районния съд. Според въззивния съд липсата на точна индивидуализация на сградата в нотариалният акт прави такава ипотека нищожна ,дори и изрично да е записано, че ипотеката ще има сила и върху приращенията. В тази връзка е приел, че ипотеката на бъдеща вещ ще произведе своето вещно-правно действие едва след възникването на индивидуализирания в нея имот. В случая е прието,че в нотариалния акта за учредяване на ипотеката има препратка към инвестиционния проект и издаденото разрешение за строеж, което сочи че имотът – процесният гараж, придобит от ищците, не е индивидуализиран в договора за ипотека, а е само определяем. Изложил е съображения, че ипотека на бъдеща вещ би била допустима при условие, че в акта за учредяване е налице пълна индивидуализация на имота, върху който тежи ипотеката, а в конкретния случай такава няма - в акта за учредяване на ипотеката не са посочени всички бъдещи обекти, дори местонахождението като ниво /етажи/, изложение,застроена площ,граници. Собственикът на земята не е собственик на сградата към момента на учредяване на ипотеката - 22.01.2007г., защото сградата към този момент не е била изградена в груб строеж .Това е станало на 20.12.2007г.,когато е съставен акт образец №14,видно от заключението на вещото лице. Жалбоподателят изрично е включил в договорната ипотека и бъдещата жилищна кооперация, собственост на длъжника, без обаче да индивидуализира всеки един обект в нея, за който свой пропуск носи последиците на частична недействителност на ипотеката по отношение на тази бъдеща вещ. В конкретният случай ипотеката е била учредена върху право на строеж, каквото кредитополучателят няма. С построяването на сградата възниква нов обект на правото на собственост, различен от УПИ, върху който е построена, и в случая действа правилото на чл.92 ЗС, което е оборимо. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: По въпросите, във връзка с които е допуснато касационното обжалване : когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения, както и за необходима и достатъчно пълна индивидуализация на ипотекираното право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда с оглед изискването на чл.166, ал.2 ЗЗД и чл.167, ал.1 ЗЗД, както и следва ли всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат включени със съответната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда по отношение и на отделните самостоятелни обекти в нея, възникнали с построяването й, настоящият състав, съобразявайки вече формираната към настоящия момент задължителна съдебна практика, обективирана в решението, постановено по гр.д. №5059/2013г. на ВКС, и споделяйки същата, приема следното: Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако при сключване на договора е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите приращения. Когато към момента на сключване на договора за ипотека е налице надлежно одобрен инвестиционен проект за застрояването на терена, по който е възможно да бъде извършена индивидуализацията на обектите, които ще бъдат построени, изискването на чл.166, ал.2 ЗЗД за индивидуализация на ипотекирания имот следва да се приеме за спазено, ако в договора е посочено, че ипотеката ще има действие и върху построеното въз основа на одобрения инвестиционен проект. Ипотеката в този случай ще се счита учредена под условие и ще произведе действие от момента на завършване на строителството, ако след построяването на сградата е налице тъждество между посочения в ипотечния договор и реално възникнал недвижим имот и този имот е собственост на учредителя на ипотеката. Не е необходимо всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат посочени в договора с пълната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда, а при последващо разпореждане и за отделните самостоятелни обекти в нея. Аргументите в подкрепа на това правно разрешение са много. На първо място собственикът на терена разполага с правото да го застрои с оглед предвижданията на ЗРП. При сключване на договор за учредяване на ипотека върху незастроен недвижим имот е допустимо да се уговори разпростиране действието на ипотеката и върху сградите, които ще бъдат построени върху този имот. Особен аргумент в подкрепа на тази теза са случаите, в които ипотеката обезпечава отпускане на кредит за застрояването на имота. Това е така, защото след застрояването е възможно теренът да не представлява вече самостоятелен обект на права, ако застрояването е до такава степен плътно и ако самостоятелните обекти в сградата принадлежат на различни лица. Теренът в подобна хипотеза ще представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС и не би могъл да бъде самостоятелен обект на разпореждане, а оттам и не би могъл да послужи за удовлетворяване претенциите на ипотекарния кредитор, което е и основната цел на ипотечния договор. Следва да се има предвид, че подобна уговорка не противоречи на установеното в чл.166, ал.2 ЗЗД изискване за специалност на ипотеката, чиято цел е да не се допусне цялото имущество на длъжника да служи като обезпечение на кредитора, както и за защита правата на трети лица, които биха придобили право на собственост върху част от имуществото на длъжника след учредяване на ипотеката. След като в договора за ипотека изрично е посочено, че ипотеката разпростира действието си и върху сградите, които ще бъдат построени в имота по одобрен към момента на сключването му инвестиционен проект, имотът е в достатъчна степен определен, за да се приеме, че е налице яснота досежно предмета на ипотеката по смисъла на чл.166, ал.2 ЗЗД, както и че не е уговорено цялото имущество на длъжника да служи за обезпечение, а съгласие е постигнато само за реално обособена и надлежно индивидуализирана част от това имущество. Действително пълна индивидуализация на сградите и на отделните обекти в тях към момента на сключване на договора в подобна хипотеза би било практически невъзможно, но доколкото застроеният имот принадлежи на същия собственик и непосредствено след застрояването представлява единен обект на правото на собственост, следва да се приеме, че индивидуализирането му чрез посочване на местоположението, границите и площта на терена, както и на одобрения инвестиционен проект за застрояването му, е достатъчно за поединичното определяне на имота в смисъл на отграничаване от всички останали недвижими имоти, вкл. и от останалото имущество, което длъжникът притежава. Подобна уговорка не би противоречала и на изискването на чл.167, ал.3 ЗЗД. Ипотечното право ще възникне от момента на построяването на сградата и от този момент кредиторът ще има правото да иска удовлетворяване на претенцията си чрез насочване на принудително изпълнение върху сградата. Подобно условие не би се отразило на действителността на договора за ипотека, тъй като законът не установява изрична забрана за учредяване на ипотека с модалитети. Още повече, че целта на разпоредбата на чл.167, ал.3 ЗЗД е да не се увреждат интересите на действителния собственик на имота, върху който се учредява ипотеката, и да не бъде ипотекиран чужд имот без съгласието на неговия собственик. А след като самият собственик на терена, върху който предстои да бъде извършено строителство въз основа на надлежно одобрен инвестиционен проект е изразил съгласие построеното да служи за обезпечение на кредитора, интересите му няма да бъдат увредени и целта на разпоредбата на чл.167, ал.3 ЗЗД ще бъде постигната. В подобна хипотеза следва да се приеме за допустимо ипотекиране на бъдеща вещ, като ипотеката ще произведе действие след създаването на вещта, т.е. при условие, че вещта бъде създадена и правото на собственост върху нея принадлежи на лицето, което е учредило ипотеката и доколкото законът не установява изрична забрана за ипотекиране на бъдещи вещи. Изискването на чл.167, ал.3 ЗЗД касае принадлежността на правото на собственост върху вещта към момента, в който ипотеката ще произведе действие. Противното би означавало намеса в свободата на договаряне за модалитет, който не уврежда нито собственика на имота, нито трети лица, тъй като ако към момента на построяването сградата не е собственост на лицето, което е учредило ипотеката, ипотечното право няма да възникне. Същевременно с оглед изискването за тъждество между посочения в ипотечния договор и реално възникнал имот и с оглед изискването този имот да е собственост на учредителя на ипотеката както към момента на сключване на договора, така и към момента на завършването на строежа, цялата сграда ще принадлежи на учредилото ипотеката лице след построяването й. В този смисъл, за да се приеме, че ипотеката разпростира действието си и върху сградата и че обектът е надлежно индивидуализиран, е достатъчно посочването на месторазположението на сградата върху терена, вкл. и посредством препращане към одобрения инвестиционен проект за застрояването. Непосредствено след завършването на строежа и въвеждането на сградата в експлоатация цялата сграда, т.е. всички самостоятелни обекти в нея, принадлежат на собственика на терена, което е основната предпоставка ипотеката да разпростре действието си и върху тях. А за това е достатъчно индивидуализирането на сградата да бъде извършено при сключването на договора за ипотека само по одобрения вече инвестиционен проект. Последващите разпореждания с отделни самостоятелни обекти собственикът на сградата ще извършва след като ипотеката вече е разпростряла действието си върху сградата. Освен това изричното уговаряне на разпростирането на действието на ипотеката върху бъдеща сграда с препращане към одобрен инвестиционен проект внася в достатъчна степен яснота досежно предметното действие на ипотеката-ипотеката ще има действие върху всичко, което ще бъде построено въз основа на този инвестиционен проект. Подобна клауза не би могла да въведе в заблуждение добросъвестен последващ приобретател на самостоятелен обект в сградата при положение, че ипотеката в този й вид е вписана по персоналната партида на собственика на терена-ипотеката ще има действие върху всичко, което собственикът на терена е построил след учредяването й въз основа на одобрения към момента на учредяването и посочен в договора инвестиционен проект. Само ако предмет на ипотеката е един или част от самостоятелните обекти в сградата, която ще бъде построена, ипотеката ще произведе действие само при пълна индивидуализация на тези обекти, тъй като изискването на чл.166, ал.2 ЗЗД, както вече беше отбелязано, има за цел имотът да бъде индивидуализиран по начин да бъде отграничен напълно от друг имот от същия вид, включително и от останалите самостоятелни обекти в същата сграда, както и предмет на обезпечение да бъдат реално определени имущества, а не цялото имущество на длъжника. По касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и основателността на касационната жалба: В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът е разширил обхвата на търсената защита като се е произнесъл по основание, което не е заявено от ищците с исковата молба. Твърдението е необосновано. Основанието на иска се определя от обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата, а от отразеното в последната е видно, че изложените твърдения са относими към фактическия състав на чл. 124 ГПК, от който произтича претендираното спорно право. На това основание е разгледана претенцията. Спорът не е разгледан на непредявено основание, поради което и въззивното решение е процесуално допустимо. Не е налице и произнасяне свръх петитум, както твърди касаторът . Съобразното даденото правно разрешение по обуславящите изхода на спора въпроси обжалваното решение се явява неправилно. Касационните оплаквания са основателни. Съображенията за това са следните: Видно от договора за ипотека от 22.01.2007г. /н.а.№20, том І, рег.№617, н.д.№20/2007г. на нотариус №366 по регистъра на Нотариалната камара/, с израза “заедно с правото на строеж, включващо правото да се построи и придобие в собственост жилищна кооперация “КЦ-55”-блок А и блок Б” не се има предвид учредено вещно право на строеж по смисъла на чл.63, ал.1 ЗС. Между страните при сключването на договора е постигнато съгласие ипотеката да разпростре действието си и върху жилищната кооперация “КЦ-55”, която следва да бъде построена в УПИ ХІІ-918.104 след сключването на договора, включително и върху всички самостоятелни обекти в нея по одобрения инвестиционен проект и издадено строително разрешение №233/19.09.2006г. В тази връзка неправилно въззивният съд е приел, че сградата, както и отделните самостоятелни обекти в нея, не са индивидуализирани по начин да се приеме, че ипотеката разпростира действието си и по отношение на тях. С оглед даденото по-горе в настоящото решение правно разрешение когато към момента на сключване на договора за ипотека е налице надлежно одобрен инвестиционен проект за застрояването на терена, по който е възможно да бъде извършена индивидуализацията на обектите, които ще бъдат построени, изискването на чл.166, ал.2 ЗЗД за индивидуализация на ипотекирания имот следва да се приеме за спазено, ако в договора е посочено, че ипотеката ще има действие и върху построеното въз основа на одобрения инвестиционен проект, както е в процесния случай. Ипотеката се счита учредена под условие и по отношение на бъдещата сграда същата ще произведе действие от момента на завършване на строителството, ако след построяването на сградата е налице тъждество между посочения в ипотечния договор и реално възникнал недвижим имот и този имот е собственост на учредителя на ипотеката. Не е необходимо всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат посочени в договора с пълната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда, а при последващо разпореждане и за отделните самостоятелни обекти в нея. В случая в договора изрично е посочено, че строителството на жилищната кооперация ще бъде извършено по одобрен инвестиционен проект, посочено е точното местоположение на двата блока на сградата на терена, както и броя на самостоятелните обекти във всеки блок и предназначението на тези обекти /апартаменти, магазини, офиси и гаражи/. Установено е по делото и тъждество между обектите по инвестиционен проект и реално изградените обекти в сградата, което е отразено в представеното при сключване на договора за продажба от 12.02.2009г. /н.а.№58, том І, рег.№1033, н.д.№54/2009г./ удостоверение по чл.202 ЗУТ, издадено от [община] на 18.01.2008г. С оглед на това следва да се приеме, че в сключения на 22.01.2007г. договор за ипотека бъдещата сграда и отделните обекти в нея са в достатъчна степен индивидуализирани, за да е налице яснота досежно обстоятелството, че ипотеката разпростира действието си по отношение на цялата сграда, както и по отношение на всеки един от самостоятелните обекти в същата, изградени по одобрения към момента на сключване на договора инвестиционен проект. Договорът е вписан по партидата на собственика на терена, поради което следва да се приеме, че ипотеката е противопоставима на всеки последващ приобретател на самостоятелен обект в сградата. Още повече, че цялата новопостроена сграда непосредствено след завършването на строителството и въвеждането й в експлоатация, принадлежи на собственика на терена, т.е. на ипотекарния длъжник по сключения на 22.01.2007г. договор, а по отношение на индивидуализацията на самата сграда не съществува спор, че е извършена надлежно при сключването на договора за ипотека. А след като сградата е надлежно индивидуализирана, което обосновава извода, че не съществува пречка ипотеката да разпростре действието си по отношение на нея, то следва да се приеме, че последващите разпоредителни сделки, извършени от собственика на сградата с отделни обекти от нея не изключват тези обекти от предметния обхват на ипотеката. В тази връзка доводът на ответниците по касационната жалба, че ипотеката не разпростира действието си върху отделните самостоятелни обекти в сградата, тъй като подобна индивидуализация прави невъзможно извършването на сигурна и точна справка относно наличие на тежести върху имота, предмет на последваща покупко-продажба е неоснователен. След като договорът за учредяване на ипотеката е вписан по персоналната партида на собственика на терена, то за всяко трето лице е налице възможност за извършване на подробна справка за наличните тежести и осигурява в достатъчна степен защита на приобретателите на самостоятелни обекти в новопостроената сграда. Липсата на имотни партиди към настоящия момент сочи на необходимостта приобретателят да извърши по-детайлна справка за състоянието на имота по личната партида на прехвърлителя, доколкото и последващо самостоятелно отбелязване на новопостроената сграда по личната партида на прехвърлителя след завършването на строежа не се извършва. Неоснователни предвид гореизложеното се явяват и доводите на ответниците по касационната жалба, основани на твърдения за неяснота относно индивидуализацията на имота /дворното място/ по договора за ипотека, което било в противоречие с изискванията за специалност на ипотеката. Няма спор, че след като имотът е урегулиран, площта и границите на същия се определят от действащия ПУП, а при наличие на кадастрална карта границите на имота са отбелязаните в същата. Допуснатите грешки относно площта или някоя от границите на имота, не обосновават извод за неяснота досежно неговата индивидуализация и идентичност, ако не съществува спор, че идентификационният номер на имота по кадастрална карта, респ. номерът на УПИ по действащия ПУП са посочени точно. В процесния случай страните не спорят, че договорът за ипотека действително е вписан по персоналната партида на Г. И. П., от когото Б. Е. Е. по време на брака си с Е. Я. Е. е придобил правото на собственост върху имот с идентификатор 67653.918.104.3.6, както и за последователността на извършваните по тази партида вписвания. Подобно несъответствие би довело до затруднение при извършването на справка, ако вписванията бяха извършвани по реалните партиди на имотите, но не и когато са извършени по персоналната партида и не съществува спор досежно личността на прехвърлителя, както и досежно обстоятелството, че същият не притежава и друг имот с подобен номер по ПУП, респ. по кадастрална карта. Предварителните имотни партиди, на които се позовават ответниците по касационната жалба, не са установени като задължителни и дори да бъдат изготвени, вписването в тях няма официален характер и не би могло да замести понастоящем извършените вписвания в персоналната партида на собственика на имота. Съобразно изложеното атакуваното решение като неправилно следва да се отмени по реда на чл.293,ал.1 ГПК и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният от Б. Е. Еленски и Е. Я. Е. иск бъде отхвърлен като неоснователен. Ответниците Е. следва да бъдат осъдени на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплатят на касатора сторените и надлежно удостоверени разноски в размер 2854,52лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение №185 на Смолянски окръжен съд, постановено на 26.04.2013г. по в.гр.д.№51/2013г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Е. Е. с ЕГН [ЕГН] и Е. Я. Е. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица],вх.Б, ет.5, ап.33, против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] и ЕИК[ЕИК], иск за признаване за установено, че върху собствения на Б. Е. Е. и Е. Я. Е. недвижим имот с идентификатор 67653.918.104.3.6 по кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място] не е учредена договорна ипотека с договор за ипотека, сключен на 22.01.2007г., обективиран в нотариален акт №20, том І, регистър №617, дело №20/2007г. на нотариус с №366 съгласно регистъра на Нотариалната камара. ОСЪЖДА Б. Е. Е. и Е. Я. Е. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на “И. А. Б.” сумата 2854,52лв. /две хиляди осемстотин петдесет и четири лева и 52ст./, представляващи направените по делото разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: