Р Е Ш Е Н И Е № 209 София, 04 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на пети април, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков касационно наказателно дело № 487 / 2013 година Касационното производство е образувано по депозирани протест от прокурор при Апелативна прокуратура – София и жалба на частния обвинител и граждански ищец К. Г. Б., против въззивно решение № 357 от 14. 01. 2013 год., постановено по ВНОХД № 406 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, с което е била потвърдена присъда № 1 от 31. 01. 2011 год. постановена по НОХД № 198 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – Враца. Както в касационния протест, така и с жалбата на частния обвинител и граждански ищец, по същество се релевират доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се правят искания, атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Частният обвинител и граждански ищец К. Г. Б. не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция, като повереникът й, пледира за уважаване на касационната жалба. Подсъдимите не се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Защитниците им поддържат становище, за неоснователност на касационните протест и жалба. Като съобрази депозираните протест и жалба, доводите на страните и след проверка на делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 1 от 31. 01. 2011 год. постановена по НОХД № 198 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца № 37 от 16. 06. 2010 год. постановена по НОХД № 297 / 2009 год., състав на Окръжен съд – гр. Русе, е признал подсъдимите Красен А. М., Т. Б. А. и Г. Т. Г. за невиновни в това, че на инкриминираните дата и място, в съучастие като съизвършители, а подс. Г. и като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, са отнели чужда движима вещ – мъжко яке на стойност 108 лв. от владението на Г. И. Б. с намерение противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила, с която причинили тежка телесна повреда на пострадалия, от която на 13. 07. 2008 год., последвала смъртта му, поради което и на основание чл. 304 от НПК, били оправдани по повдигнатото им обвинение за извършване на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, а за подс. Г. и във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК. С присъдата, бил отхвърлен и предявения срещу подсъдимите от гражданския ищец К. Г. Б. иск, за сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Срещу постановената присъда били депозирани въззивни, протест и жалба от частният обвинител и граждански ищец, като с решение № 227 от 19. 12. 2011 год., постановено по ВНОХД № 401 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, първоинстанционния съдебен акт, бил потвърден. Отново по протест и жалба от частният обвинител и граждански ищец, било инициирано касационно производство, като с решение № 201 от 24. 04. 2012 год. постановено по НД № 553 / 2012 год. по описа на ВКС, трето н.о., въззивното решение било отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, с дадени конкретни указания. Било образувано ВНОХД № 406 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, като с атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение № 357 от 14. 01. 2013 год., първоинстанционната присъда посочена по-горе, била потвърдена. По депозираните касационни протест и жалба: Основният довод който може да бъде изведен от изложеното в протеста и жалбата на частният обвинител и граждански ищец, е за допуснато от инстанционните съдилища, в частност от въззивната инстанция, съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с извършената оценка на установената по делото, доказателствена съвкупност. След проведеното въззивно съдебно следствие /с оглед указанията дадени в отменителното решение на ВКС/ - допълнителни разпити на свид. Х. и на експертите депозирали заключение по тройната СМЕ /л. 122-128 от д.п./, приобщаване на медицинската документация свързана с пребиваването на пострадалия Б. в МБАЛ [фирма] – [населено място] и изслушване заключението по повторната тройна СМЕ, апелативната инстанция е приела фактическа обстановка отчасти сходна с тази, възприета от първоинстанционния съд, като същевременно обаче, са били изведени и противоположни изводи от фактическа страна. Така например, за разлика от първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела, че именно тримата подсъдими са настигнали пострадалия Б. и са осъществили срещу му, наблюдаваната от свид. Х., физическа агресия. Различие се наблюдава и по отношение на приетия от въззивния съд механизъм на причиняване на увреждането на пострадалия Б., довело до неговата смърт като апелативната инстанция е отхвърлила изводите на експертите по първоначалната тройна СМЕ и са били възприети тези, по повторната такава, назначена в рамките на проведеното въззивно следствие. Независимо от различията в приетата като установена фактическа обстановка, в атакуваното решение е посочено, че апелативната инстанция споделя изводите на Окръжен съд – гр. Враца касателно авторството на престъпното деяние. В случая, въззивната инстанция не е изпълнила в цялост, вменените й с разпоредбата на чл. 339 от НПК задължения. Това е така защото, от материалите по делото се установява /а това е било констатирано от въззивната инстанция/, че са налице съществени различия в заключенията на изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи. Тези различия обаче, изцяло касаят предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, тъй като се отнасят до механизма на причиняване на увреждането, което е в причинна връзка с настъпилия летален изход. Преодоляването на тези различия не може да бъде осъществено по реда на чл.154, ал.2 от НПК, тъй като за това са необходими специални познания от областта на различни области на медицината. В конкретния случай е следвало да бъде назначена разширена съдебно-медицинска експертиза, която да отстрани противоречията в експертните заключения и същевременно да даде необходимите отговори на въпросите от медицинско естество, касаещи обстоятелствата посочени в разпоредбата на чл. 102 от НПК, включително и на въпросите, поставени на вниманието на повторната тройна СМЕ. С по-голямо внимание е следвало да бъде ценено заявеното от експерта М. в съдебно заседание от 17. 10. 2012 год. /в.ж. л. 89 и сл. от възз. пр./, което пък е налагало по-стриктно съобразяване с указанията дадени в отменителното решение на ВКС за включване в експертния състав на експерти от различни специалности, в частност, специалист по КТ изследвания и неврохгирург. В обобщение се налага извода за допуснато съществено нарушение на разпоредбите на 14, 107 и чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 153 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи на въззивната инстанция, касателно правилното приложение на закона. За пълнота следва да бъде посочено, че настоящата инстанция не споделя изведените съждения относно това, че липсата на категорични доказателства за наличието на квалифициращи деянието признаци, по същество обуславят несъставомерност на престъпното деяние. Така например, липсата на категорични доказателства относно наличието на квалифицирания състав не води априори до безсъмнен извод за отсъствие и на основния такъв на дадено престъпно деяние. ВКС нееднократно е имал повод да отбележи, че оправдателна присъда може да бъде постановена само когато стореното от дееца /дейците/ не може да бъде субсумирано под никакъв престъпен състав, изводим от фактическата рамка на обвинението, а не и само по посочената в обвинителния акт, правна квалификация на деянието. Поради горепосоченото, касационната инстанция намира протестираното, съответно и обжалвано решение, за постановено при съществени процесуални нарушения, а оттам и на материалния закон, съставляващи касационните основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК обстоятелство, обуславящо и основателността на депозираните касационни протест и жалба. С оглед всичко изложено, Върховният касационен съд на РБългария, първо наказателно отделение намира, че атакуваното решение на Апелативен съд – гр. София следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на допускане на доказателства във въззивното производство. При новото разглеждане на делото следва да бъде назначена разширена повторна съдебно- медицинска експертиза, в състава на която да бъде включен експерт неврохгирург и по възможност, специалист по КТ изследвания. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 357 от 14. 01. 2013 год., постановено по ВНОХД № 406 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на допускане на доказателства във въззивното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.