Р Е Ш Е Н И Е № 60131 гр. София, 13.12.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1700/2020 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 210 от 21.04.2021 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - В. решение № 14 от 13.02.2020 г. по в. гр. д. № 578/2019 г. в частта, с която е потвърдено решение № 601 от 28.06.2019 г. по т. д. № 1794/2018 г. на Окръжен съд - Варна в частта за осъждане на „ЗАД А.“ АД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Х. Д. Ш. сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й Б. Ш., настъпила при ПТП на 29.08.2015 г., ведно със законната лихва от 29.08.2015 г. до окончателното плащане, и разноски по чл.78, ал.1 ГПК. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над 40 000 лв. до претендираните във въззивното производство 80 000 лв., решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила съгласно чл.296, т.3 ГПК. Решенията са постановени при участие на Т. Г. Д. като подпомагаща страна на ответника „ЗАД А.“АД. В касационната жалба на „ЗАД А.“ АД се поддържа искане за отмяна на въззивното решение като неправилно в допуснатата до касационно обжалване част и за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) с присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е приел, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, въпреки, че увреждащото ПТП е реализирано преди приемане на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за осъществени предпоставките за присъждане на обезщетение, изведени от ОСНГТК на ВКС в цитираното тълкувателно решение; че незаконосъобразно съдът не е приложил разпоредбата на пар.96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ, обн. ДВ бр.101/2018 г.; че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е присъдил на ищцата обезщетение в завишен размер, който не кореспондира с принципа за справедливост. Ответницата по касация Х. Д. Ш. от [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна и по съображения, изложени от процесуалния й представител в отговора на жалбата и в откритото съдебно заседание по делото, моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Подпомагащата страна Т. Г. Д. от [населено място], общ. М., не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : За да потвърди решението на Окръжен съд - Варна в частта, с която „ЗАД А.“ АД е осъдено да заплати на Х. Д. Ш. сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 29.08.2015 г. смърт на сестра й Б. Д. Ш., Апелативен съд - В. е приел, че в качеството на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователното дружество - ответник е задължено по силата на приложимата към спора разпоредба на чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да обезщети ищцата за понесените неимуществени вреди. Въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника, че ищцата не е материалноправно легитимирана да получи претендираното обезщетение, тъй не е сред лицата с право на обезщетение, посочени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, а Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е разширен кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, е прието след възникване на спорното правоотношение и е неприложимо към него. Позовавайки се на практика на ВКС, съдът се е произнесъл, че макар към момента на настъпване на произшествието ищцата да не е притежавала необходимата за провеждане на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) материалноправна легитимация - с оглед ограничението на ППВС № 5/84 г., тази легитимация е възникнала от момента на обявяване на тълкувателното решение на ОСНГТК на ВКС, доколкото са били изпълнени възприетите в него критерии за присъждане на обезщетение на други лица извън кръга на най-близките на починалата, очертан с ППВС №4/61 г. и ППВС № 5/69 г. За да разреши спора относно активната материалноправна легитимация на ищцата по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е взел предвид показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел А. К. - първи братовчед на Х. и Б. Шейредови. Според свидетеля, двете сестри били изключително задружни още от деца и постоянно си помагали; Като по-голяма сестра Б. се грижела за Х. и била отдадена на нея - помагала й, вкл. за домашните, изпращала я на училище, настоявала да чете и да се образова, разтоварвала я от домашни задължения, а когато отраснали, я водела със себе си по забави и дискотеки; След като Б. се отделила и заживяла в [населено място], където отглеждала първото си дете, Х. я посещавала, за да й помага; По-късно Х. се преместила да живее в [населено място] и създала свое семейство, но продължила да общува със сестра си по телефона, а след като родила детето си, Б. дошла при нея, за да й помага; Двете сестри се събирали на всички семейни празници - поне 10/15 пъти годишно; Когато узнала за смъртта на Б., Х. била съкрушена и съсипана; Впоследствие се затворила се в себе си, не искала да общува с никого, изживяла тежко смъртта на близкия си човек, състарила се и на 35 г. косата й побеляла, плачела постоянно и избягвала темата за катастрофата. След преценка на свидетелските показания въззивният съд е приел за установено, че починалата, като по-голяма с шест години сестра, е имала изключително силно покровителствено отношение към ищцата; че макар да са израснали заедно с родителите си, починалата е обгрижвала всячески и с почти майчинско чувство по-малката си сестра, която в годините я чувствала като своя житейска опора; че това отношение продължило и след като всяка от сестрите създала свое собствено семейство и двете заживели в различни градове, продължавайки да се виждат често; че смъртта на сестра й причинила на ищцата силна емоционална травма, която „не е преработена“. От така приетите за установени факти въззивният съд е направил извод, че между ищцата и нейната сестра е съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна връзка и че ищцата е претърпяла „пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своята сестра“. Предвид съдържанието на връзката между двете сестри и тежестта на понесените от ищцата неимуществени вреди - морални болки и страдания, преценени като надхвърлящи по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка вреди, съдът е преценил, че е справедливо да се направи изключение от ограничението в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 4/69 г. и ищцата да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. При произнасяне по размера на дължимото обезщетение въззивният съд е изходил от разбирането, че приложимият към спора Кодекс за застраховането /отм./ не предвижда лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани в хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./, а § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ, обн. ДВ бр.101/2018 г., е неприложим към спора по причина, че увреждащото ПТП е настъпило преди влизане в сила на новия Кодекс за застраховането. Поради това съдът е определил размера на обезщетението съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и е приел, че с оглед установените по делото факти, релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД, и обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите ответникът дължи на ищцата обезщетение в размер на 40 000 лв. Неоснователността на исковата претенция за разликата над 40 000 лв. е мотивирана с обстоятелствата, че след 1999 г. ищцата и сестра й са живели в отделни домакинства и че от 2008 г. ищцата има свое пълноценно семейство, каквото по-рано е създала и починалата й сестра. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано в производството по чл.288 ГПК противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС при разрешаване на значимия за изхода на делото правен въпрос при какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. Приложимостта на посоченото тълкувателно решение към правоотношението, предмет на конкретното дело, е мотивирана в определението по чл.288 ГПК и не е необходимо да се обсъжда повторно във връзка с оплакванията в касационната жалба, че тълкувателното решение не намира приложение с оглед момента на реализиране на увреждащото ПТП. С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата, които са активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС. Според т.1 от решението „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди”. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баба/дядо и внуци, братя/сестри; В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците, съответно братята/сестрите са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек - баба/дядо, внук, брат/сестра, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Мотивите към тълкувателното решение разкриват идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна материалноправна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г.), в частност - на братята и сестрите, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите в българските семейства връзки между братя и сестри, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на брат/сестра. Изчерпателно и дори примерно изброяване на житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена връзка характеристиката на изключителна, е немислимо и невъзможно поради многообразието на човешките отношения. Във всички случаи обаче присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат/сестра предпоставя категоричен извод на съда, че установените по делото факти от значение за активната материалноправна легитимация на ищеца /претендиращият обезщетение/ изпълват съдържанието на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС като предпоставка за изключение от правилото, че кръгът на правоимащите се определя съобразно постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, а именно - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, която се отличава по съдържание от типичните родствени връзки в семейството, и проявление на неимуществени вреди, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между братя/сестри морални болки и страдания. Отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход, възприет в Постановление № 5/84 г. на Пленума на ВС, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение. Разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като държава - членка на съюза, и от необходимостта поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/ да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди. Въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика и е неправилно. Изводът в решението, че по отношение на ищцата Х. Ш. са изпълнени предпоставките, с които цитираното тълкувателно решение обвързва признаването на активна материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на други лица, извън най-близките на починалия по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС, е необоснован. Въззивният съд е основал извода си за наличие на необходимата материалноправна легитимация на показанията на свидетеля А. К., но фактите, които е приел за установени от свидетелските показания, не покриват нито един от изведените в тълкувателното решение критерии за изключителност на съществувалата житейска връзка между ищцата и починалата й сестра и на интензитета и продължителността на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Анализът на свидетелските показания разкрива обичайна връзка, характерна за сестри, родени и израснали в традиционно българско семейство с двама родители, които са полагали грижи за децата си и са ги възпитавали във взаимна обич, доверие, разбирателство, уважение и зачитане авторитета на по-големия. Вследствие начина на възпитание и създадените още в ранна детска възраст отношения между сестрите ищцата е била силно привързана към своята по-голяма сестра, но тази привързаност не се отличава с нищо изключително от гледна точка на традиционните за българското общество отношения между децата в едно семейство. В хода на делото не са събрани други доказателства освен показанията на свидетеля К., от които да се установяват особени житейски ситуации или обстоятелства, довели до силно сближаване между двете сестри до степен, при която по-голямата сестра да е заместила изцяло родителите си в грижата и възпитанието на по-малката сестра и да е имала доминиращо присъствие в живота й /особено след като последната е създала свое семейство/, или до духовно и емоционално сближаване между двете сестри до степен, надхвърляща нормалната за подобна връзка на родство духовна и емоционална близост. Въззивният съд е констатирал в мотивите към решението си, че след 1999 г. ищцата и сестра й са заживели в различни населени места и че са имали свои пълноценни семейства, а при тези обстоятелства е логично да се приеме, че всяка от тях е изградила особено близки духовни и емоционални връзки с членовете на семейството си, респ. че ищцата следва да разчита на моралната и житейска подкрепа на членовете на собственото си семейство и не е лишена от житейска опора по причина, че е изгубила внезапно и преждевременно сестра си. Доказаното съдържание на отношенията между ищцата и нейната сестра насочват към духовна и емоционална връзка, присъща за деца, израснали и възпитани в традиционно българско семейство със здрава ценностна система, която не би могла да се квалифицира като „трайна и дълбока емоционална връзка“ и като „особено близка връзка“, каквато се има предвид в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОНСГТК на ВКС. Изискването за изключителност не е изпълнено и по отношение на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Предвид силната обич и привързаност, които е изпитвала към сестра си, ищцата несъмнено е изживяла тежко нейната внезапна и преждевременна смърт и е понесла морални болки и страдания по повод на загубата й. Преживеният стрес и емоционален срив след узнаване на новината за причинената при произшествието на 29.08.2015 г. смърт на Б. Ш., както и последващите промени в поведението на ищцата, посочени от свидетеля К., са нормално присъщи за сходни на установените по делото близки отношения между сестри. Несъмнено ищцата е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на сестра си, но техният интензитет и продължителност не обосновават извод, че е налице основание да се направи изключение от разрешенията, дадени от Пленума на ВС в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г., и да се признае на ищцата право да получи обезщетение за тези вреди, наред с или вместо най-близките на починалата. По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е неправилно в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от Х. Ш. против „ЗАД А.“ АД пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата 40 000 лв. Поради това и на основание чл.293, ал.2 ГПК решението следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция като се отхвърли неоснователния иск за поддържания в производството по чл.290 ГПК размер от 40 000 лв. С оглед неоснователността на исковата претенция, произтичаща от отсъствието на активна материалноправна легитимация на ищцата, не следва да се обсъждат въведените с касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Неоснователен е доводът на процесуалния представител на ищцата, че отмяната на въззивното решение ще доведе до „една несправедливост в общочовешки план“, предвид „масовата практика на ВКС и на съдилищата в страната“ да присъждат обезщетения в „далеч по-обичайни житейски ситуации“. Критериите, в зависимост от които съдът се произнася дали едно лице е активно материалноправно легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице при условие, че не попада в кръга на най-близките на починалия по смисъла на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., са изведени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и се преценяват във всеки конкретен случай. Тълкувателните решения, приемани на основание чл.124 от ЗСВ от общото събрание на съдиите в съответните колегии на ВКС с цел уеднаквяване на противоречива или преодоляване на неправилна съдебна практика по тълкуването и прилагането на закона, са задължителни за органите на съдебната власт по силата на чл.130, ал.2 ЗСВ. Постановяването на съдебните актове в съответствие с тълкувателните решения по чл.124 ЗСВ е дълг и отговорност на всеки съдия, особено на съдиите във Върховния касационен съд, които са приели решенията и при осъществяване на правомощията си трябва да следят за последователното им съблюдаване от съдилищата като гаранция за точното и еднакво прилагане на закона. Съобразявайки изведените в Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии, настоящият състав на ВКС преценява, че установените по делото факти не дават основание да се направи извод, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи претендираното с иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на починалата при ПТП нейна сестра. При отсъствие на изискуемата от тълкувателното решение активна материалноправна легитимация като предпоставка за уважаване на иска обстоятелството, че други състави на ВКС, респ. други съдилища в страната, присъждат обезщетения в „далеч по-обичайни житейски ситуации“, не може да послужи като аргумент за потвърждаване на неправилното осъдително решение на въззивния съд. В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта относно възложените в тежест на „ЗАД А.“ АД адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА и държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК за производството пред първата и пред въззивната инстанция. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски за трите съдебни инстанции, съразмерно на отхвърлената в настоящото производство част от иска, в размер общо на 2 420 лв. /в. т. ч. 1 630 лв. - държавна такса, 190 лв. - депозит за експертиза и за разпит на свидетел, и 600 лв. юрисконсултско възнаграждение, от които по 150 лв. за първоинстанционното и за въззивното производство и 300 лв. за производството пред ВКС/. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 14 от 13.02.2020 г. по в. гр. д. № 578/2019 г. на Апелативен съд - В. в частта, с която е потвърдено решение № 601 от 28.06.2019 г. по т. д. № 1794/2018 г. на Окръжен съд - Варна в частта за осъждане на „ЗАД А.“ АД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Х. Д. Ш. сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й Б. Ш., настъпила при ПТП на 29.08.2015 г., ведно със законната лихва от 29.08.2015 г. до окончателното плащане, и вместо него постановява : ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Д. Ш. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2, ап.10 против „ЗАД А.“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], ул. С. К.“ № 2, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 29.08.2015 г. смърт на Б. Ш. /сестра на Х. Ш./. ОТМЕНЯ решение № 14 от 13.02.2020 г. по в. гр. д. № 578/2019 г. на Апелативен съд - В. в частта, с която е потвърдено решение № 601 от 28.06.2019 г. по т. д. № 1794/2018 г. на Окръжен съд - Варна в частта за осъждане на „ЗАД А.“ АД да заплати на Адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“ сумата 1 449.60 лв. - адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна сумата 1 605 лв. - държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК, както и в частта, с която „ЗАД А.“ АД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“ сумата 1 758 лв. - адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА пред въззивната инстанция. ОСЪЖДА Х. Д. Ш. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2, ап.10, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „ЗАД А.“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], ул. С. К.“ № 2, сумата 2 420 (две хиляди четиристотин и двадесет) лв. - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е постановено при участие в процеса на Т. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ М., в качеството на подпомагаща страна на ответника „ЗАД А.“ АД. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :