5 Р Е Ш Е Н И Е №138 С., 23.04.2012 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.дело № 1188 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на В. Г. Г.-Й. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 476 от 14.04.2010 г. по гр.д. № 1861/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2176 от 4.07.2009 г. по гр.д. № 2053/2007 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от В. Г. Г.-Й. против Г. П. Т. и Т. П. Т., подпомагани от третото лице Т. Д. Н., ревандикационен иск по отношение * ид.ч. от „покрит вход”, находящ се в на [улица], ПИ №* в кв.* на трети микрорайон на [населено място], с площ от * кв.м., индивидуализиран и по скица на вещото лице, въз основа на твърдение за придобиване по силата на крепостен акт № */* г. на Н. Б., осъществена в полза на наследниците на Н. Б. реституция на основание З. на имота, предмет на сделка за продажба по нот.акт № */* г. с купувач РПК”Н.” В. и договор за доброволна делба № 15/1993 г. Молителят В. Г.-Й. претендира възстановяване на направените разноски. Ответниците по молбата Г. П. Т., Т. П. Т. и Т. Д. Н., трето лице-помагач на ответната страна в исковото производство, оспорват същата, като първите двама претендират възстановяване на направените разноски. За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел, че основния въпрос от значение за решаването на спора, касае на първо място извършената с н.а.№ 85 от 1976 година продажба от страна на наследниците на Н. Б. в полза на РПК „Н.” на магазин и изба, заедно с * ид.част от дворното място, цялото с площ от * кв.м. от процесния имот, на [улица] [населено място], като е установено, че сделката е била осъществена при спазване правилата на З. и 60 ПМС, поради което и РПК „Н.” е придобила собствеността върху имота. По смисъла на Закона за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, и след като е била възстановена продажната цена от 6 863 лв. наследниците на Н. Б. са получили правото да възстановят собствеността си върху продадените преди това обекти. В този случай са били спазени правилата на реституционния закон, а съобразно извършената доброволна делба В. Г.-Й. се легитимира като собственик на магазин и изба, заедно с * ид.част от дворното място, цялото с площ от * кв.м. от процесния имот. Спорния по делото въпрос е дали т.нар.”покрит вход” е обща част, запазил ли е същия този си статут и в състояние ли е ищцата да го ревандикира. Установено е, че жилищен имот в същата сграда е обявен за продажба по реда на З., като за купувачи на * ид.ч. са определени Д. С. Н. и съпругата му М. М. Н. и Т. А., а по реда на прегледа по реда на надзора е отменена покупко-продажба с купувачи Т. С. А. и И. А. И. и са определени нови купувачи – Д. Н., М. Н. и С. Н.; с оценителен протокол е определена оценката на имота, включваща отделно и покрития вход и с протокол от 24.09.1975 г.* от имота е възложена на С. Н., а с н.а. № *, том * от * г. наследниците на Н. Б. прехвърлят на Д. Н., М. Н. и С. Н. втория етаж от масивната жилищна сграда, включително покрит вход за двора и 2/3 ид.ч. от дворното място. Прието е, че т.нар.”покрит вход” не е представлявал самостоятелен обект на правото на собственост, а напротив той е бил обща част по предназначение, по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС, като без значение е обстоятелството, че не е бил отразен в К. № 15/1993 година. Следователно въпроса, който се поставя е дали към датата на неговото преустройство той е запазил този си статут или се е превърнал в самостоятелен обект, по отношение на които биха могли да протичат и давностните срокове. Съдът е приел, че неговото преустройство е започнало през 1988 г. въз основа на разрешение за строеж от 15.08.1988 г. и е било завършено в груб строеж през 1990 година, т.е. преди влизане в сила за реституционния закон и преди да бъде възстановена собствеността на ищцата В. Г.-Й. на 27.01.1992 г., когато „покрития вход” вече е бил обособен като самостоятелен обект, неразделна част от заведението за обществено хранене /в тази насока са показанията на разпитания пред В. свидетел Д. В. П., че покрива е бил положен през 1990 година т.е. в момент, в които не е било нужно да се изисква съгласието на въззивницата и същата е нямала реституирана собственост, а също и приложените по делото строителни книжа и разрешителни документи, а и неоспорената по делото съдебно техническа експертиза, от която става ясно, че покрития вход е част от заведението за хранене и същия не може да се отдели, защото е в органична цялост със заведението, като проекта е бил спазен напълно и е законно изграден/. След като от обща част по предназначение, спорния обект на собственост се е превърнал в самостоятелен такъв, то ответниците могат да се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Въз основа на гласните доказателства – показанията на свидетелите М. И. Б. и В. Д. Н. е прието, че ответниците успешно са отблъснали претенциите на ищцата, демонстрирайки по този начин намерението си да своят веща като своя, а от 1993 година до 2005 година е изминал период от време, годен да ги легитимира като собственици на процесната част. В молбата за отмяна се поддържа, че В. Г. Г.-Й. е открила нови писмени доказателства в архивите на ПК”Н.”-В. и [община], до които не е имала достъп по време на процеса, а именно – писмо № 4100/18.05.1976 г. на Г.-В., писмо-отговор № 1024/25.05.1976 г. на РПК”Н.”-В. и писмо № VІ-5152/6.12.1976 г. на ОНС-гр.В. във връзка с жалба на Д. С. Н.-купувач по н.а. № 171/1975 г., касаещи ползването и предназначението на процесния покрит вход към двора, които установяват, че такъв обект към този момент не е съществувал, тъй като вече е бил обособен чрез зазиждането му към двора в склад към магазина на приземния етаж, който първоначално е ползван под наем от РПК”Н.”-В., а по-късно е закупен от същата с нотариален акт № 85/1976 г. Счита, че документите са от съществено значение за делото, тъй като установяват, че към момента на продажбата по н.а. № 171/75 г. не е имало обект-покрит вход, а склад към магазина, а такъв обект не е могъл да бъде придобит от физически лица съгласно З. и ПМС № 60/75 г. и именно по реда на ПМС № 60/75 г. е бил придобит от РПК”Н.”-В. и впоследствие реституиран на ищцата. Посочените документи действително не са приобщени към доказателствения материал по делото. Същите обаче са свързани с направения от В. Г. Г.-Й. пред въззивния съд с молба от 25.01.2010 г. довод, че покрития вход е преустроен в складово помещение към магазина от РПК”Н.”-В., като в приложеното към същата молба писмено доказателство – писмо № 963 от 14.05.1976 г. на РПК”Н.”-В. – се съдържат данни, че е водена преписка с Д. Н., както и че склада неправилно се обозначава като „покрит вход”. Следователно новите писмени доказателства от една страна касаят обстоятелство, за което са били налице доказателства по делото, а от друга страна – ищцата е можела да се снабди с тях в хода на процеса при полагане на дължимата грижа по доказване на твърденията си, тъй като същите според собствените й твърдения са се намирали в архива на РПК „Н.”-В., от където е и представеното по делото писмо № 963 от 14.05.1976 г. Представен е и оценителен протокол от 30.03.1992 г., в който е оценен покрит вход и дворно място, но не и изграден търговски обект, нито извършено строителство във входа, за който се поддържа, че установява, че към тази дата няма изграден търговски обект, нито е започнато строителството на такъв обект, а изграждането е станало след 30.03.1992 г., когато правата на наследниците на Н. Б. са били реституирани и липсата на тяхно съгласие за преустройството на покрития вход в двора в търговски обект води до невъзможност същия да бъде придобит по давност като самостоятелен обект. Доказателството касае въведеното в отговора на въззивната жалба от Т. Н. ново твърдение – че заведението за обществено хранене е било изградено през 1988-89 г. на база издадено разрешение за строеж № 28/15.08.1988 г. за уширение на тераса и е узаконено и въведено в експлоатация през 1993 г., поради което давността е започнала да тече през 1989 г. Новият документ се е намирал в архива на [община] и не е имало пречки ищцата да се снабди с него в хода на делото, още повече, че в молбата за отмяна не се твърди, че обстоятелството за наличие на процедура по одържавяване е новооткрито за молителя В. Г. Г.-Й.. В обобщение не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като В. Г. Г.-Й. бъде осъдена да възстанови направените разноски, както следва: на Г. П. Т. – 720 лв., заплатени за процесуално представителство по делото от адвокат Д. и на Т. П. Т. – 1200 лв., заплатени за процесуално представителство от адвокат Ч., преупълномощена от адвокат Д.. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Г. Г.-Й. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 476 от 14.04.2010 г. по гр.д. № 1861/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2176 от 4.07.2009 г. по гр.д. № 2053/2007 г. на Варненския районен съд. ОСЪЖДА В. Г. Г.-Й., [населено място], [улица], ет. І, ар.2, съдебен адрес: [населено място], Търговски дом, ет.*, к.*, адвокат А. Б. да заплати на Г. П. Т., [населено място],[жк], вх.1, ет.8, ап.32 разноски за настоящото производство в размер на 720.00 лв. ОСЪЖДА В. Г. Г.-Й., [населено място], [улица], ет. І, ар.2, съдебен адрес: [населено място], Търговски дом, ет.ІІ, к.209, адвокат А. Б. да заплати на Т. П. Т., [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 1200.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: