Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 01.02.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1238 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. Ц. К., подадена чрез защитника му адв. А. С. срещу въззивна присъда № 39/ 29.09.2016 г. по внохд № 490/16 г. на Русенския окръжен съд. Развити са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 129 ал.1 от НК. По същество се иска подсъдимият да бъде оправдан и да бъде отхвърлен гражданския иск по чл. 45 от ЗЗД, алтернативно- делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде оставена в сила. Гражданският ищец Л. Д. и неговият повереник не се явяват и не вземат отношение по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивната присъда, установи следното: С присъда № 91/ 22.06.2016 г. по нохд № 1152/16 г. Русенският районен съд признал подсъдимия Й. Ц. К. за невинен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 129 ал.1 от НК. Осъдил го да заплати на гражданския ищец Л. И. Д. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 5 хиляди лева, а в останалата част отхвърлил иска като неоснователен. С присъдата, която е предмет на настоящата касационна проверка, Русенският окръжен съд признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 22.05.2015 г. причинил на Л. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на десния горен крайник, поради което и на основание чл. 129 ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. Потвърдил първоинстанционната присъда в гражданско- осъдителната й част. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Доводите на жалбоподателя, че въззивният съд е формирал фактическите си изводи в противоречие с изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК са лишени от основание. Видно е от съдържанието на мотивите към атакувания съдебен акт, че Русенският окръжен съд е извършил собствен анализ на събраните по делото доказателства и е стигнал до извод, че фактическата обстановка е правилно установена от първата инстанция. Въпреки относителната еднопосочност на доказателствените източници, съдът е обсъдил отделните несъответствия между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите за развитието на конфликта. Подробно е мотивирал, че не кредитира с доверие твърденията на подс. К. за наличие не само на вербално, но и на физическо нападение срещу него от страна на пострадалия, като е посочил, че те не подкрепят не само от показанията на последния, но и от тези на свидетелите очевидци по делото. Останалите фактически констатации- относно отношенията между подсъдимия и пострадалия, конкретния повод за възникналия словесен конфликт, блъскането на пострадалия от подсъдимия, падането му на земята и получените увреждания не са спорни и съдът ги е извел въз основа на съвкупната преценка на всички доказателствени източници, включително и от обясненията на подсъдимия. Неоснователни са доводите за превратна оценка на заключението на СМЕ, което е интерпретирано от въззивната инстанция в съответствие с действителното му съдържание. С оглед устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание, че установеното кръвонасядане може да се обясни със силно блъскане на тялото в областта на гръдния кош и не е резултат само на провежданата с години хемодиализа са дали основание на съда за фактическия извод, че подсъдимият силно е блъснал пострадалия и затова той е изгубил равновесие. Отново в съответствие с данните, съдържащи се в обясненията на подсъдимия / „знам, че има някакви бъбречни кризи”/ съдът е приел, че той е знаел, че пострадалият има някакво заболяване, поради което и това възражение на защитата не може да бъде възприето като основателно. Атакуваният съдебен акт не страда от приписаните му съществени процесуални нарушения, поради което не са налице основания за отмяната му. По оплакването за допуснато нарушение на закона. Въз основа на установените факти, които не подлежат на преоценка от касационната инстанция, въззивният съд правилно е приложил закона. Законосъобразно е приел, че подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 129 ал.1 от НК, но само относно счупването на лъчевата кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник. Съдът е съобразил всички обстоятелства, свързани с начина на извършване на деянието- разположението на подсъдимия и пострадалия един срещу друг, силата, с която подсъдимият го е блъснал и факта, че той е имал познание за недоброто здравословно състояние на Д., макар и без да знае за тежестта на заболяването му. Въз основа на тях е направил заключение, че К. е действал при евентуален умисъл, т.к. несъмнено е допускал, че силното блъскане на тялото може да доведе до падането на пострадалия от собствен ръст върху твърдия терен и до обичайното в такива случаи счупване на ръката при напълно здрави индивиди, настъпващо при инстинктивния опит от предпазване при падането. Когато деецът има познание за възможното, евентуалното настъпване на общественоопасните последици и допуска настъпването на съставомерния резултат той осъществява деянието при евентуален умисъл. Правните съображения на въззивния съд са убедителни, в съответствие със закона и съдебната практика и се споделят от настоящия касационен състав. Липсват основания за оправдаване на касатора, съответно за отхвърляне на гражданския иск като неоснователен. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 39/ 29.09.2016 г. на русенския окръжен съд, постановена по внохд № 490/16 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: