Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София, 21.05.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор АТАНАС ГЕБРЕВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 264/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК по искане на осъдения И. А. М. за възобновяване на ВНОХД № 196/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд (ВАС), отмяна на постановеното по него решение № 182 от 13.07.2017 г. и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения още във фазата на досъдебното производство, нарушения на материалния закон, включително при индивидуализация на наказанието, поради което същото е явно несправедливо. В съдебно заседание на касационната инстанция осъденият М., редовно призован се явя лично. Предвид наличието на предпоставките по чл.94 ал.1 т.6 и т.9 от НПК на същия бе назначен служебен защитник в лицето на посочената от САК адвокат М. Т.. Осъденият и неговият защитник поддържат искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в него съображения. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Съображенията за това са свързани с изтичане на шестмесечния срок по чл.421 ал.3 от НПК, тъй като видно от депозираната по делото касационна жалба от осъдения М., адресирана до ВКС, същият е узнал за постановения въззивен съдебен акт, но поради непосочване на номера на делото тази жалба му била върната. В последствие осъденият изпратил нова жалба с посочване номера на делото без да приложи първата, отново до ВКС, която след препращането й до Апелативен съд–гр. Варна му била върната с Разпореждане №1374 от 24.08.2017 г. поради изтичане на законовия 15-дневен срок за обжалване и указание, че това разпореждане подлежи на обжалване по реда на чл.351 ал.5 (сега ал.6) от НПК. Осъденият не обжалвал разпореждането и присъдата му влязла в сила. Според прокурора от ВКП настоящото искане е депозирано след изтичане на 6-месечния срок по чл.421 ал.3 от НПК, тъй като осъденият М. е разбрал за влизането в сила на съдебния акт с уведомяването му за разпореждане № 1374/24.08.2017 г. на ВАС и се е съгласил с това след като не го е обжалвал. С оглед тези данни срокът по чл.421 ал.3 от НПК е започнал да тече от влизане в сила на решението на ВАС – 02.08.2017 г. и е изтекъл на 02.02.2018 г., поради което депозираното от осъдения искане за възобновяване на 12.02.2018 г. е просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо. Алтернативно, в случай, че съдът приеме искането за допустимо, представителят на ВКП намира същото за неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Молбата на осъдения И. М. за възобновяване на делото е недопустима. С присъда № 23 от 21.04.2017 г., постановена по НОХД № 279/2017 г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия И. А. М. за виновен в това, че на 01.05.2016 г., в [населено място], при условията на опасен рецидив отнел сумата от 224,27 лв. от владението на Й. Г. К., продавач-консултант в магазин „Н.”, собственост на [фирма] В., с управител Н. К. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с нож, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 12 /дванадесет/ години, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/3 и определил за изтърпяване наказание „лишаване от свобода” в размер на 8 /осем/ години, при първоначален „строг” режим, а кумулативното наказание „конфискация” не му наложил. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият М. е бил задържан под стража, считано от 25.01.2017 г. Със същата присъда подсъдимият И. А. М. е осъден да заплати в полза на Н. К. К. сумата от 224,27 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2016 г. до окончателното й изплащане. Окръжният съд се произнесъл също по държавната такса върху уважения граждански иск и разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия. По жалба от служебния защитник на подсъдимия М. – адв.М. Н. от АК – Варна и негова лична жалба, било образувано ВНОХД № 196/2017 г. по описа на Апелативен съд–гр. Варна, който с решение № 182 от 13.07.2017 г. потвърдил изцяло присъдата на Варненския окръжния съд. Решението на въззивната инстанция било обжалвано от подсъдимия М. с касационна жалба, която същият изпратил до Върховния касационен съд в срока за обжалване (на 21.07.2017 г.). Тъй като в жалбата не бил посочен номера на делото, съдебният акт по което се обжалва, същата му била върната с писмо, независимо че в нея бил посочен съдът, който го е постановил – Варненски апелативен съд. След получаване на писмото от ВКС, подсъдимият М. изпратил нова жалба със същото съдържание и отново до ВКС, като единствено допълнил номера на делото на ВАС. Това по съществото си допълнение към жалбата постъпило в деловодството на касационния съд на 04.08.2017 г. и отново с писмо на ВКС било изпратено по компетентност на ВАС. Доколкото въззивната инстанция не била в течение на предходната кореспонденция на подсъдимия и върховната съдебна инстанция, приела допълнението към жалбата за касационна жалба и тъй като още с регистрирането й във ВКС била просрочена, на основание чл.351 ал.5 (сега ал.6) от НПК я върнал на жалбоподателя, с указание, че разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от уведомяването му. Подсъдимият М. не обжалвал разпореждането за връщане на касационната му жалба, в резултат на което считано от 02.08.2017 г. присъдата била обявена за влязла в законна сила. При това развитие на делото осъденият М. депозирал искане за неговото възобновяване като единствена възможност за проверка на решението на въззивния съд, но с оглед приетите от съдилищата срокове на влизане в сила на съдебния акт и узнаването за това от осъдения, искането също се явява просрочено и като такова – недопустимо. След внимателна проверка на движението на делото и администриране жалбите от подсъдимия М., настоящият касационен състав намира, че искането му за възобновяване на ВНОХД № 196/2017 г. по описа на ВАС е недопустимо, но не поради депозирането му извън законовия 6-месечен срок, а поради това, че решението на въззивния съд не е влязло в сила и същото подлежи на проверка по касационен ред. Основание за този извод е обстоятелството, че депозираната от подсъдимия касационна жалба в срока за обжалване на решението на ВАС е съдържала всички необходими реквизити, с изключение номера на делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт. Изпращането й директно до ВКС не води до пропускане на законовия срок за обжалване, тъй като е постъпила в надлежен орган по смисъла на чл.184 от НПК, който е следвало да я препрати на съда, постановил атакуваното съдебно решение, след като същият е бил посочен в жалбата. Но тъй като ВКС я върнал директно на жалбоподателя с писмо, постъпилото в последствие по съществото си допълнение към жалбата от 04.08.2017 г. отново във ВКС не могло да бъде свързано с основната жалба, а било препратено на Варненския АС като новопостъпила такава. Липсата на информация за предходното движение на касационната жалба от подсъдимия М. дало основание на ВАС да върне постъпилата при него такава поради подаването й след срока за обжалване. При тези данни за развитие на процедурата по обжалване решението на Варненски апелативен съд по ВНОХД № 196/2017 г. настоящият касационен състав намира, че по делото е налице редовно депозирана касационна жалба от подсъдимия М., годна да инициира касационна проверка на атакувания въззивен съдебен акт. Настъпилите недоразумения в процеса на администриране на жалбата не могат да бъдат вменени във вина на подсъдимото лице, което не е длъжно да познава в детайли правилата за това. В конкретния случай е важно, че изпращайки жалбата си до върховната съдебна инстанция в предписания от закона срок, подсъдимият М. е спазил изискванията на чл.184 от НПК, като по-нататъшното й надлежно придвижване и свързване с делото, съдебният акт по което се атакува е задължение на съдебните органи. Ето защо този съдебен състав намира, че след като настоящото наказателното дело не е приключило, а продължава да бъде висящо, производство по възобновяване е недопустимо, поради което искането следва да бъде оставено без разглеждане. Наличието на редовно депозирана касационна жалба от подсъдимия М. налага делото да бъде изпратено на Апелативен съд–гр. Варна за надлежното й администриране. Постановеното Разпореждане №1374 от 24.08.2017 г. за връщане на жалба няма отношение към тази процедура, тъй като касае допълнението към нея (озаглавено „жалба” от 04.08.2017 г.). Предвид изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И. А. М. за възобновяване на ВНОХД № 196/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по НД № 264/2018 г. по описа на ВКС, НК, второ наказателно отделение. ИЗПРАЩА делото на Варненския апелативен съд за надлежно администриране на касационната жалба по ВНОХД № 196/2017 г. по описа на АС–гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.