4 Р Е Ш Е Н И Е №84 София,04.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 858/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжен съюз на ТПК – Стара З. срещу решение № 530 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 777/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 127 от 18.05.2009 г. по т.д.№ 300/2006 г. на Старозагорския окръжен съд. С последното е отхвърлен предявения от Окръжен съюз на ТПК – Стара З. срещу [фирма] иск с правно основание чл.59 ЗЗД общо за сумата 33 984.80 лв., претендирана като обезщетение за ползване без правно основание на две постройки за периода 04.07.2001 г. до 21.03.2006 г. и за периода от 24.04.2004 г. до 05.07.2006 г. за откритата площ, подробно индивидуализирани в решението. В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно. Ответната страна [фирма] в писмен отговор взема становище за недопускане и неоснователност на касационното обжалване. С определение № 819 от 30.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване поради основателни съмнения за процесуалната недопустимост на въззивното решение - произнасяне по иск, с какъвто съдът не е бил сезиран. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи и на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното по допустимостта на обжалвания въззивен акт: Предмет на делото е предявен от касатора иск за заплащане на обезщетение от ответника за ползването без правно основание на заградено от последния дворно място от 24 кв.м. и на две масивни сгради в собствения му недвижим имот, представляващ урегулиран парцел с площ 4 923 км.м. В исковата молба са въведени твърдения, че с покана, връчена на 15.06.2000 г., ищецът поканил ответника да освободи имотите, които владее и ползва без правно основание, като бил уведомен, че следва да му заплаща обезщетение в размер на 1 200 лв. месечно. Тъй като ответникът оспорвал собствеността му върху тези сгради предявил ревандикационен иск по чл.108 ЗС, който бил уважен с влязло в сила решение по гр.д.№ 528/2005 г. на Старозагорския окръжен съд, а на 21.03.2006 г. бил въведен принудително във владение на процесния имот. Въз основа на изложеното поддържа, че за периода от 01.01.2000 г. до 23.06.2006 г. е бил лишен от възможността да ползва собствените си имоти, поради което претендира обезщетение в размер на 33 984.80 лв. За да постанови обжалвания резултат, съд, въззивният съд приел, че предявеният иск намира своето основание в разпоредбата на чл.59 ЗЗД, по който обаче ищецът не е доказал необезпокояваното ползване на имота от ответника, тъй като само тогава последният би се обогатил за негова сметка със среднопазарния наем, който иначе би плащал за ползването на обекти от подобен вид, спестявайки по този начин разходи за наем. Изводите си обосновал след извършена преценка на събраните по делото гласни доказателства, сочещи на невъзможността в процесния период ответникът да ползва двете сгради, като пречките за това са били създадени от ищеца, направил ограда, препятстваща достъпа до една от сградите, зазиждане на врата и назначаване на въоръжена охрана. Според съда достъпът до една от сградите, осигурен на ответника за изнасяне на архива му не съставлявал факт, установяващ ползването им. сам по себе си не сочел на ползване на имот. Вярно било, че част от имота около едната постройка бил заграден, но по делото изобщо не било установено кой и кога е преградил дворното място. Въз основа на така приетата фактическа обстановка въззивният съд приел за недоказано твърдението на ищеца за осъществявано от ответника безпроблемно ползване на процесните две сгради и дворното място, до който извод достигнал и първоинстанционния съд, поради което потвърдил постановеното от него отхвърлително решение по предявения иск по чл.59 ЗЗД. Въззивният съд се е произнесъл по обстоятелствена част на иска, различна от въведената от ищеца. Твърденията му, че поради оспорване на собствеността му успешно е провел срещу ответника ревандикациония иск по чл.108 ЗС налага извода, че правната квалификация на предявения иск е чл.73, ал.1 ЗС, а не чл. 59 ЗЗД. Искът за обезщетение за пропуснати ползи е предявен срещу ответника в качеството му на недобросъвестен владелец, а не на държател на имота и намира своето основание в чл.73, ал.1 ЗС, а не във възприетото от съдилищата основание – неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД. Така разгледаният иск е недопустим, тъй като съгласно т.9 на ППВС № 1/28.05.79 г., когато правоимащият може да защити правата си с предвиден от закон друг иск, недопустимо е да си служи с иска по чл.59, ал.1 ЗЗД. Вярно е, че и в двата фактически състава защитата се състои във възстановяването на неоснователното разместване на имуществени блага, но съизмеримостта на пропуснатите ползи, паричното изражение на които се равнява на среднопазарния наем на вещта не води до идентичност на елементите на двата състава. Докато в хипотезата на чл.73, ал.1 ЗС обезщетение за ползите, от които недобросъвестния владелец е лишил собственика се присъжда за периода на неоснователното й ползване, то при състава на чл.59, ал.1 ЗЗД винаги се присъжда по-малката от двете суми измежду тази на обогатяването и другата – на обедняването. Предвид изложените съображения на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното въззивно и потвърденото с него първоинстанционно решение ще следва да бъдат обезсилени като недопустими. Делото ще следва да се върне на Старозагорския окръжен съд за произнасяне по иска на действително заявеното правно основание. Съдът по същество ще следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски от страните с оглед изхода от делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 530 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 777/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, както и потвърденото с него решение № 127 от 18.05.2009 г. по т.д.№ 300/2006 г. на Старозагорския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: