О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 98 гр.София, 15 март 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 479/ 2022 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. Б. Б. против определение на Бургаски окръжен съд № 796 от 27.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1163/ 2021 г. /допълнено в частта за разноските с определение по същото дело № 1813/ 25.11.2021 г./, с което е потвърдено определение на Несебърски районен съд от 05.02.2021 г. по гр.д.№ 236/ 2020 г. и по този начин е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател против Етажна собственост „Омега рисорт“, с.Равда, иск за прогласяване на нищожността на взетите на 15.01.2019 г. решения от общото събрание на етажната собственост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно счел за недопустим иска за прогласяване на нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост. Това бил иск, различен от този, с който се търсела отмяна на решението и предявяването му, при липса на надлежно учредена етажна собственост, било допустимо без ограничения във времето. Поради това жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: допустим ли е иск за прогласяване на нищожност на решение на общо събрание на етажни собственици, взето след като с влязъл в сила съдебен акт е отменено предходно тяхно решение за конституиране на етажна собственост; и дали при същите условия предявяването на иска за прогласяване на нищожността е обвързано с изтичането на преклузивен срок. Жалбоподателят счита, че в обжалваното определение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Ответната по частната жалба страна Етажна собственост „Омега рисорт“ не взема становище. Частната жалба е допустима, а налице са и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния Несебърски районен съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Етажна собственост „Омега рисорт“ срещу Й. Б., предявени са установителни искове за съществуването на вземания в размер 3 864,66 лв главница и 299,51 лв лихви, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1114/ 2019 г. на Несебърски районен съд. В срока за отговор срещу исковата молба Й. Б. е предявил насрещен иск, с който е поискал обявяване на нищожността на решенията на общото събрание на етажната собственост, взети на 15.01.2019 г, въз основа на които се претендира да са възникнали вземанията по първоначалния иск. Като основание на претенцията си той е посочил, че етажната собственост не е надлежно учредена и не съществува. Решенията на учредителното събрание били отменени с влязъл в сила съдебен акт. Освен това част от взетите решения липсвали, а други били извън компетентността на общото събрание. Първоинстанционният съд намерил насрещния иск за недопустим и прекратил производството по него. Срещу това му определение е подадена въззивна частна жалба от Й. Б., по която пред Бургаски окръжен съд е образувано ч.гр.д.№ 1163/ 2021 г. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд потвърдил първоинстанционния акт. Посочил, че решенията на общото събрание са особен вид сделки, които не са многостранни. Те се формирали от успоредни волеизявления и при тях нямало насрещни права и задължения. След влизането им в сила те били задължителни за всички етажни собственици, включително за гласувалите против решението. Законосъобразността им се определяла по правилата на ЗУЕС и ЗС, а не по тези на ЗЗД. Законодателят не бил посочил основания за нищожност или за незаконосъобразност на решенията, като във всеки отделен случай е оставил преценката за тежестта на порока на съда. Тези особености на сделките давали и отражение на начина на оспорването им – независимо дали са нищожни или незаконосъобразни, те можело да бъдат оспорени единствено в предвидения в ЗУЕС 30-дневен срок. Пропускането на срока, какъвто бил и процесния случай, водело до недопустимост на иска. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от частния жалбоподател правни въпроси обуславят обжалваното определение. Тези въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд се е позовал в акта си именно на такава практика /решение по гр.д.№ 657/ 2012 г., І г.о./. Налице и произнасяне на ВКС в обратния смисъл, но това не е сторено в отговор на правен въпрос, по който касационното обжалване да е било допуснато. Според настоящия съдебен състав обаче е налице необходимост от промяна на практиката, недопускаща предявяване на иск за нищожност на решение на общо събрание на етажни собственици след изтичане на предвидения в закона срок, в който може да бъде поискана отмяната им, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Решенията на неперсонифицирани правни общности, които не са уредени в ЗЗД, а в отделни закони, са също правни сделки, независимо от особеностите им /те се формират не от насрещни, а от успоредни волеизявления, задължителни са за всички участници в общността, включително за гласувалите против тях и за приетите впоследствие участници, но не обвързват лицата, които след приемането им престанат да са участници в общността/. Въпреки тези особености, решенията, както и останалите сделки, също могат да страдат от пороци при образуването и изявяването на волята на общността, срещу които пороци засегнатите правни субекти трябва да имат път за защита. В ЗУЕС е уредено само едно средство за защита срещу порочни решения на общо събрание на етажни собственици – с молба пред районния съд. От разпоредбата на чл.42 ал.2 ЗУЕС произтича извод, че по този ред се атакуват само действителни, но незаконосъобразни решения. Това следва от правомощието на съда да остави в сила или да отмени решението, но не и да го обяви за нищожно. Възможността обаче правният акт да е абсолютно недействителен не е изключена от закона. По отношение на решенията на общите събрания на търговските дружества, които са сходни по естеството си с тези на решенията на общото събрание на етажните собственици, това изрично е прието в Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г., ОСГК, ВКС. Според него нищожност на решението на общото събрание може да се установи както чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, така и в друго производство, по което ищец е дружеството, чрез предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск. В същото Тълкувателно решение са дадени някои хипотези на нищожно решение на общо събрание – такова е липсващото /невзето/ решение, което, обаче, е отразено като съществуващо или което е взето извън пределите на компетентността на органа, определена от закона и учредителния акт. Затова не може да бъде споделено разрешението, според което решенията на общото събрание на етажните собственици не са сделки. Ако този аргумент е валиден, същото би следвало да важи и за решенията на общите събрания на търговските дружества, което обаче е отречено със задължително за всички съдилища в страната тълкуване. Настоящият съдебен състав приема разрешението, дадено по ч.гр.д.№ 1467/ 2017 г., І г.о., според което ЗУЕС не ограничава защитата на етажните собственици само до възможността в законовия срок да претендират отмяна на решението на общото събрание на етажните собственици. Искът за отмяна на такова решение е конститутивен, с него се упражнява потестативно право, което следва да бъде упражнено в предвидения в закона срок. Но ако се претендира нищожност на същото решение, искът за прогласяването й не е конститутивен, а установителен. Легитимирани да го предявят са всички лица, които могат да обосноват правен интерес, а не само етажните собственици. С този иск може да се търси защита срещу решения на общото събрание на етажните собственици, които изначално не са породили действие - за които правният режим на ЗУЕС не се прилага, които са взети от общото събрание на етажните собственици при надхвърляне на компетентността им, а също и липсващите /невзетите/ решения, за които обаче е придадена видимост, че съществуват /в този смисъл и определение по ч.гр.д.№ 950/ 2021 г., II г.о., ВКС/. За предявяването на този иск ограничения във времето законът не предвижда. Затова на поставения от частния касатор въпрос следва да се отговори, че е допустим иск за прогласяване на нищожност на решение на общо събрание на етажни собственици, при твърдение, че етажна собственост всъщност няма поради отмяната с влязло в сила решение на предходно решение на етажните собственици за конституиране на етажна собственост, като предявяването на този иск не е обвързано с изтичането на преклузивен срок. Въпрос по същество е дали при твърдяните факти решението е взето от съществуваща или от несъществуваща етажна собственост. Обратното е възприето в обжалваното определение поради което както то, така и преграждащото определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Бургаски окръжен съд № 796 от 27.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1163/ 2021 г, допълнено в частта за разноските с определение по същото дело № 1813/ 25.11.2021 г. ОТМЕНЯ въззивно определение на Бургаски окръжен съд № 796 от 27.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1163/ 2021 г, допълнено в частта за разноските с определение по същото дело № 1813/ 25.11.2021 г., както и потвърденото с него определение на Несебърски районен съд от 05.02.2021 г. по гр.д.№ 236/ 2020 г. ВРЪЩА делото на Несебърски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: