Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * правомощия на въззивната инстанция * доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 224

София, 28.10.2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2583 /2014 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 387 от 13.06.2014 г. по касационна жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Индустриален квартал, административна сграда „К.” е допуснато касационно обжалване на решение от 06.12.2013г. по гр.д.№ 183/2013г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1136 от 15.12.2012г. по гр.д.№ 3989/2011г. на Шуменски районен съд. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Индустриален квартал, административна сграда „К.” и [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] иск за признаване за установено, че процесните движими вещи - четири броя преси марка “SACMI” с фабрични номера Р.-477, Р. 105-073011, Р. 85-449, Р. 105-073012 и един брой ножица за рязане на ламарина, марка „OCSAM” с фабричен номер CA1WE-80 са били собствени на [фирма] към датата на завеждане на исковата молба и че същите не са били включени в изготвения от ЧСИ Д. З. опис по изп.дело №20108760400732 и в постановлението за възлагане от 31.08.2011 год. по същото изпълнително дело.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в това, че не са допуснати поискани от дружеството относими и допустимо доказателства, а иска е отхвърлил като недоказан без съда да дава указания за доказателствената тежест в доклада и защото въззивната инстанция не е санирала това процесуално нарушение.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата. Твърди, че от събраните доказателства се установява, че процесните машини са били предмет на описа, извършен по изпълнителното дело, като части от описаните машини. Счита че е собственик, независимо дали описаните машини са били собственост на длъжника, като се позовава на чл. 482 ГПК и твърди недопустимост на предявения иск.
Ответникът [фирма] не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса за правомощията и задълженията на въззивната инстанция, която констатира допуснати процесуални нарушения, като например не указване на страната за доказателства, които следва да ангажира за установяване на твърденията й и за не допускане от първата инстанция на относими и допустими доказателства, в резултат на което спора е останал не изяснен. С ТР № 1/2013г. на ОСГТК т.2 се прие че въззивната инстанция не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада, освен ако във въззивната жалба не са направени обосновани оплаквания във връзка с това. В този случай въззивната инстанция дължи указания към страните относно възможността да предприемат процесуални действия по събиране на относимите и допустими доказателства. Когато за преценката на доказателствата се изискват специални знания и се налага назначаване на експертизи, те се назначават служебно от съда. /т.3 от същото ТР/
Ищецът [фирма] и първият ответник [фирма] имат еднакъв предмет на дейност - производство и търговия на метален амбалаж, имат един и същ адрес на управление и се представляват от едно и също лице, като управител. За задължения на [фирма] към различни кредитори е образувано изп.дело №20108760400732 на ЧСИ Д. З., по което е насочено принудително изпълнение върху машини на длъжника. На 27.05.2011г. са описани: 1 автоматична линия на кронеккорки – 2 бр., преса кронки – 2 бр.,реконструкция преса- щтанцоване и оформяне – 2 бр., ножица за рязане на ламарина и резервни части за автоматичната линия. Отразено е в протокола за опис, че вещите са функционално свързани с общо предназначение и следва да бъдат продадени заедно. Изготвена е таблица № 1 за оценка на активите на длъжника към 20.06.2011г. в която са посочени следните движими вещи: автоматични линии за кронекорки, произведени 1996 г. с инвентарни № 14 и 15, три преси кронки, произведени през 1996 г. с инвентарен № 16 и три преси кронки с инвентарен № `17, два броя преси за щанцоване и оформяне, произведени 1996 г с инвентарни номера 18 и 19 и ножица за рязане на ламарина, произведена 1996 г. с инвентарен № 20. От същото вещо лице е изготвена и обяснителна записка по изпълнителното дело, в която е направено кратко функционално описание на вещите от таблица № 1. При описа и оценката, в таблицата и в обяснителната записка не са посочени марка и фабрични номера на описаните движими вещи. След проведената публична продан в периода 23.07.2011 г – 23.08.2011 г. с постановление от 31.08.2011г. са възложени на втория ответник [фирма], [населено място] следните движими вещи: автоматична линия за кронекорки 1996 г. – 2 броя, реконструкция преса щанцоване и оформяне 1996 г. – 2 броя, резервни части за автоматична линия кронки 1996 г., преса кронки 1996 г. – 2 броя и ножици за рязане на ламарина 1996 г., за което е издаден и документ за извършена продажба по реда на чл.131 от ЗДДС
Ищецът твърди, че е придобил по покупко-продажба процесните движими вещи. Представя митническа декларация №2008/4-1106/ 24.03.2005 год. – 2 стр., в която е отразено, че е вносител на употребявана автоматична линия за производство на капачки – кронеккорки – 4 части /употребявана/, инвойс фактура №008971/ 22.03.2005 год., придружена с превод на български език и Международна товарителница, Т.-Карнет №YN45514366. Според справка за дълготрайни активи към месец май 2011 г.. ищцовото дружество е придобило през 2005 и 2006 год. движими вещи със същото предназначение като описаните, предмет на публичната продан, за които представя посочените инвойс фактура и митническа декларация. По партидата на ищцовото дружество през месец януари 2005 год. е учредило в полза на [фирма] особен залог върху два броя технологични линии за производство на капачки корникорки „SACMI”. В описа не са посочени марки и фабрични номера, но фигурират множество преси и ролкови ножици.
От приетата от първата инстанция комплексна съдебна експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца [фирма] - в инвентарната книга, справката за дълготрайните активи, респективно в счетоводния баланс, не се водят преси с марка “SACMI”, а движими вещи, посочени както следва: преса за сечене на капачки с инвентарен №428, заприходена на 30.03.2005 год., ролкова ножица с инвентарен №429, заприходена на 30.03.2005 год., които се водят в счетоводна сметка 204 „машини и съоръжения” и са придобити от С. с инвойс фактура №008971/22.03.2005 год. с доставчик [фирма], внесени са с митническа декларация от 24.03.2005 год., в която били записани като „линия за производство на капачки тип „Кронекорк” – 1 брой – 4 части на стойност 22000евро и ролкова ножица за разкрояване на ламарина на стойност 2000 евро. От заключението става ясно, че по време на извършване на огледа, вещите лица са видели в производственото хале на [фирма] четири броя преси “SACMI” с фабрични номера Р.-477, Р. 105-073011, Р. 85-449, Р. 105-073012 и един брой ножица за рязане на ламарина, марка „OCSAM” с фабричен номер CA1WE-80, които са предмет на иска. Те са били монтирани стационарно в помещението. В същото време при проверка в счетоводството на длъжникът [фирма], вещите лица са установили, че се води само един актив – машина „Е. плюс” с инвентарен №13, а останалите активи: автоматична линия за кронекорки с инвентарен №14, автоматична машина РМ1200 – уплътнение капачки с инвентарен №15, преса кронки с инвентарен №16, преса кронки с инвентарен №17, реконструкция преса щанцоване и оформяне с инвентарен №19, ножица за рязане на ламарина с инвентарен №20 и резервни части автоматична линия кронки с инвентарен №21 са били отписани от активите на дружеството през месец октомври 2011 год. на основание извършена публична продан през месец септември 2011 год. Вещите лица са вписали в заключението, че категорично не могат да отговорят, дали процесните машини са идентични с описаните в таблицата към протокола за опис. Експертизата не е работила по митническите документи и по преписката по вписване на особения залог. В съдебно заседание при приемане на заключение, вещите лица са докладвали, че не са видели инвентарни номера на машините на место, така както фигурират в инвентарната книга с номера 428, 429, 431. На машините на место е имало само фабрични номера, описани и в исковата молба. Вещите лица не са могли да отговорят и дали машините, които са видели на место са същите, които са внесени с митническата декларация. Установено е, че машини за същото производство с инвентарен № 431 е изнесена за А..
Пълномощникът на ищеца е поискал назначаване на допълнителна задача за изясняване на останалите неясноти след изготвяне на заключението, която да работи след представяне на документите, съпътстващи митническата декларация – сертификати, опаковъчни листи и други подобни придружаващи документи. Ищецът е пискал вещите лица да направят повторен оглед на машините, за да установят има ли отбелязани върху тях инвентарни номера и отразени ли са те в счетоводството на ищеца, или са били предмет на публичната продан. Искането за назначаване на допълнителна експертиза е отхвърлено от съда. Не са допуснати и гласни доказателства за установяване идентичност между купените през 2005г. машини и тези, намиращи се при ищеца сега. В доклада по делото съдът е дал общи указания, че ищеца следва да докаже правото си на собственост, а ответника – фактите, от които извлича благоприятни твърдения.
За да отхвърли иска, първоинстанционния съд е приел, че не е доказано претендираните движими вещи да са вписани в счетоводните книги на ищеца и те да са идентични с тези, които са предмет на описа по изпълнителното дело и на публичната продан. Прието е, че доколкото извършената публична продан има стабилитет и предвид нормата на чл.482, ал.2 от ГПК, според която купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника, дори да бе установило, че ищцовото дружество е било собственик на посочените вещи и че същите са идентични с посочените в постановлението за възлагане от 31.08.2011 год., то и в този случай би се оказало, че [фирма] е загубило собствеността върху същите преди датата на завеждане на иска, с оглед проведената публична продан и стабилитета на същата.
Въззивната инстанция е възприела мотивите на РС, като се е позовала на нормата на чл. 272 ГПК и е препратилd към мотивите на РС.
Настоящата инстанция намира, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателният установителен иск въпреки нормата на чл. 482 ГПК до колкото ищецът твърди, че е собственик и че процесните машини са различни от описаните и продадени на публичната продан. В случай че се установи идентичност между машините, предмет на иска и тези, предмет на изпълнението, то ищецът не би имал правен интерес от предявяване на иска за собственост предвид нормата на чл. 482, ал.2 и 3 ГПК. Защитата на трето лице срещу опис на движими вещи, които то държи и които не са собственост на длъжника, в изпълнителното производство е по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител – чл. 435, ал.4 ГПК. В производството по обжалване третото лице следва да докаже и правото си на собственост, за да бъде уважена жалбата му по аргумент от този текст. В противен случай, тъй като публичната продан на движими вещи е уредена като оригинерен способ за придобиване, при който купувачът от проданта става собственик на движимите вещи независимо дали са били собственост на длъжника, бившият собственик няма правен интерес да води иск за собственост. Законодателят му е предоставил само правото да получи цената на вещта – чл. 482, ал.3 ГПК. Това е притезание, което може да се реализира с осъдителен иск за стойността й, по който той ще следва да докаже, че е бил собственик, което му дава право да получи цената, а не чрез иск за собственост.
По делото следва да се изясни както за установяване допустимостта на иска, така и за основателността му, основният спорен въпрос – дали машините, предмет на иска са идентични и описаните и продадени в изпълнителното производство. Назначената СТЕ е дала непълно заклучение, поради което делото е останало неизяснено относно това машини с какви фабрични номера са били внесени с митническите декларации, на които се позовава ищеца и кои машини с фабрични и инвентарни номера са били предмет на вписания особен залог, за да може да се направи извод за правото на собственост на ищеца и наличие, или липса на идентичност между вещите, записани в счетоводните книги на ищеца и тези, които са се водили в счетоводството на ответното дружество-длъжник по изпълнението и са били предмет на опис и публична продан. Вещите лица следва да проверят и на место машините в помещението на ищеца какви фабрични и инвентарни номера имат и кога са произведени. Не са изследвани годините на производство на процесните машини при оглед на место, а в протокола за опис са посочени години на производство. В нарушение на процесуалните правила – чл. 164 ГПК не са допуснати и свидетелски показания за установяване наличие, или липса на идентичност между машините, посочени от ищеца и тези, предмет на описа.
По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Тъй като се налага извършване на съдопроизводствени действия, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззиния съд
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 06.12.2013г. по гр.д.№ 183/2013г. на Шуменски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: