Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 31.10.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4116 /2017 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 259 от 18.05.2018 г.. по касационна жалба на Д. С. Д. и М. А. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 3202 от 10.05.2017 г. по гр. д. № 14109/2016 г. Софийски градски съд, с което е потвърдил решение № 11472/20.07.2016 г., постановено по гр. д. № 24755/2015 г. на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите против Г. Б. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 78, т. IX, рег. № 12549, н. д. № 1380 от 2003 г. на нотариус И. Н., вписан в СВ под № 236799, с рег. № 48980, акт № 177, том LLLIX, дело № 37111/03 г. на складово помещение с площ от около 12 кв. м., с отделен вход откъм двора, при съседи: вътрешен двор, стълбище, коридор и от двете страни мазе на Й. А., находящо се в [населено място], ж. к. „К. с., [улица], съставляващо реална част от описаното по нотариален акт за доброволна делба № 58, т. II, рег. № 3675, н.д. № 110/2011 г. на нотариус П. Т., вписан в СВ под № 36332, акт № 255, т. Х: складово избено помещение в сутерена на сградата на [улица] площ от 39 кв. м. с вход откъм двора, при граници на складовото помещение от две страни двор, мазе № 4, коридор , стълбище, собствено на съделителите складово помещение и пералня – находящо се в сграда в [населено място], ж. к. „К. с., [улица], построена в УПИ VIII-10 в кв. 285 по плана на [населено място], местност "Е.“, целият УПИ с площ 275 кв.м. и граници на УПИ: улица, УПИ IX-11, УПИ V-7, УПИ VI – 8, УПИ VII – 9. и за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението върху В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че доказателствата не са обсъдени в съвкупност, в логическата им свързаност, а са преценени превратно, като е обсъдена само част от някои доказателства. Изразява се тезата, че правилно въззивният съд е приел, че идентимността на процесното мазе може да се установи и от други доказателства, тъй като в нот. акт няма идентифициращи го белези, но приетите доказателства по делото, установяващи тези белези не са обсъдени. Ответницата по касация оспорва жалбата като неоснователна, тъй като са обсъдени всички доказателства, но те не установяват идентичността на процесното мазе с претендираното от ищците. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди всички събраните по делото доказателства и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка. Съдебната практика е единна относно това, че съдът следва да обсъди събраните доказателства, да прецени обстоятелствата, които установяват по отделно и в съвкупност, като изведе от тях относими към спора изводи. Когато по делото са събрани различни доказателства, при обсъждането съдът трябва да посочи изрично на кои дава вяра и на кои не. / ПП-1-53/. Нормата на чл. 12 ГПК установява безусловното задължение на съда да преценява всички доказателства и доводи на страните по вътрешно убеждение. При обсъждане на доказателствата следва да се съобразяват правилата на логиката, а формираните изводи следва да са обосновани и да не са противоречиви. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения ревандикационен иск по отношение на складово помещение с площ от около 12 кв. м., находящо се в жилищна сграда в [населено място]. Софийски градски съд е посочил, че спорният имот е индивидуализиран като предмет на спора в исковата молба, но липсва индивидуализация на имота в представените от касаторите, ищци по иска документи за собственост и останалите събрани писмени доказателства. Това е мотивирало въззивната инстанция да приеме, че не се доказва първата предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 108 ЗС - ищците да се легитимират като собственици на спорния имот. В договора за покупко-продажба, по силата на който ищците се легитимират като собственици, е прехвърлено право на собственост върху апартамент в процесната сграда, заедно с „принадлежащо мазе без площ и съседи по легитимационен нотариален акт“. Въззиният съд е приел не само, че мазето, което претендират ищците, не е индивидуализирано в титула им за собственост, но и че от събраните по делото доказателства не може да се установи индивидуализацията му, въпреки, че е кредитирал приетата СТЕ, приел е за установено, че претендираното от ищците мазе е част от реституираното на ответницата и съсобствениците й складово помещение. Искът е отхвърлен, защото инстанциите по същество са приели, че не се установява, процесното складово помещение да принадлежи към купения от праводателите на ищците апартамент, поради което не е обсъждан въпросът дали тази част е подлежала на реституция по ЗВСОНИ. Този извод е необоснован и поради това направен, защото не съответства на приетите като доказателства удостоверение № ОСЖН-94-0-115/25.08.2004 г., издадено от СО район „К. с.“, според което по преписка № 512 /1967 г. е закупен апартамент № 1 на първия етаж от жилищната сграда, находяща се на [улица] със застроена площ 57,28 кв.м., ведно с мазе с размери 4,05/2,95 с площ 11,95 кв.м. , оценката на апартамента е изготвена след заснемане на място и изготвяне на план на апартамента и мазето. схемата към него според кредитираната от съда СТЕ, изготвената оценка на апартамент № 1 от 1967 г., писмо № № 94-00-/240 от 25.11.1996 г. / л. 69/ и план / л. 70/, заключението на СТЕ, първоначалният архитектурен проект, за който е констатирано, че не съответства на действителното положение. При преценка на посочените доказателства се установява, че праводателят на ищците С. е придобил апартамента на основание договор за покупко-продажба, сключен с държавата, като преди съставянето му през 1967 г. е извършена оценка на апартамента включително и на определеното за него помещение с предназначение мазе с размери 4,05 х2,95 м., площ 11,95 кв.м. и височина 2,06, 31,79 куб.м. (виж л. 52-52 от гр. д. № 24755/15 г. на СРС). От констатациите на приетата техническа експертиза, А. от 08.10.1949 г. и А. от 10.07.1952 г. се установява че през 1949 г. идеални части от сградата са отчуждени по Закона за национализацията на индустриалните и минни предприятия и ЗОЕГПНС, като към този момент тя се е състояла от пет апартамента с по пет стаи. От отчуждаването през 1949г. до 1952 г. са извършени промени в сградата. През 1952 г. е конфискувана по присъда по ЗКИ още ј ид.ч., като към този момент сградата се състои вече от четири двустайни и три едностайни апартамента, четири тавански стаи и мазе. СТЕ е констатирала, че в сградата и към настоящия момент са обособени 4 двустайни и три едностайни апартамента. Достъпът до шест от мазетата се осигурява през стълбището на сградата. Наличието на седми апартамент е наложило определяне на помещения за мазе към него извън съществуващите в жилищната сграда, за да отговаря всяко едно жилище на изискванията, установени с действалите строителни правила и норми. За целта е било извършено разширение на сутеренния етаж за сметка на складовото помещение от 39 кв. м. В резултата на това е обособено мазе, представляващо северозападната част на национализираното складово помещение. Тека извършените промени в сградата и разпореждането на държавата с апартамент 1 в полза на праводателя на ищците, са основание да се приеме, че не е подлежало на реституция, съгласно чл. 2 ЗВСОНИ складовото помещение от около 12 кв.м., което е обособено от складовото помещение с площ от 39 кв. м., тъй като то не е било в патримониума на държавата. По данни от СТЕ площта му е 12,57 кв. м. При издаване на заповед № РД-57-2078/06.03.1993 г. изрично е записано да се деактуват национализираните помещения без продадените на трети лица / л. 57 от делото на РС/, а със заповед № РД-57-165/18.07.1997г. / издадена след отмяна на присъдата по ЗКИ/ е постановено деактуване на самостоятелно помещение в партера и припадащите се идеални части към него, но не е посочена площ, а са описани само пералня, склад и коридор. / л. 31/ Процесното помещение е различно, то не е подлежало на реституция, като принадлежност към продадения на праводателя на ищците апартамент №1. Въпреки че в мотивите на решението въззивния съд е приел, че индивидуализацията на мазето като прилежаща част на жилището може да бъде извършена и с други средства, при постановяване на решението е дал превес на вписаното в нот. акт, с който е оформен договора за покупко-продажба, сключен между касаторите и праводателя им С. и на отразеното в неговия легитимиращ го нот. акт за собственик към 2003 г., като не е обсъдил посочените по-горе доказателства и не е съобразил материалния закон – ЗВСОНИ и конкретно предпоставките за реституция на частта от отчуждените помещения, която е променена архитекктурно, придадена е към обособен апартамент на първия етаж и е продадена като част от него на трето лице. Това налага касиране на обжалваното решение. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като предявеният иск като доказан и основателен, следва да се уважи. Касаторите не претендират разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 3202 от 10.05.2017 г. по гр. д. № 14109/2016 г. Софийски градски съд и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Б. Б. ЕГН- [ЕГН] от [населено място], [улица] вх.Г, ет.1, на основание чл. 108 ЗС, че ищците Д. С. Д. ЕГН-[ЕГН] и М. А. Д. ЕГН-[ЕГН], двамата от [населено място],[жк], бл. 102 П, ет.2, ап.4, са собственици в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 78, т. IX, рег. № 12549, н. д. № 1380 от 2003 г. на нотариус И. Н., вписан в СП под № 236799, с рег. № 48980, акт № 177, том LLLIX, дело № 37111/03 г. на складово помещение с площ от 12,57 кв. м., с отделен вход откъм двора, при съседи: вътрешен двор, стълбище, коридор и от двете страни мазе на Й. А., очертано с жълт контур в скицата на вещо лице М. на л. 97 от гр.д.№ 24755/2015 г. на Софийски РС, находящо се в [населено място], ж. к. „К. с., [улица], съставляващо реална част от описаното по нотариален акт за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № 58, т. II, рег. № 3675, н.д. № 110/2011 г. на нотариус П. Т., вписан в СВ под № 36332, акт № 255, т. Х: складово избено помещение в сутерена на сградата на [улица] площ от 39 кв. м. с вход откъм двора, при граници на складовото помещение от две страни двор, мазе № 4, коридор , стълбище, собствено на съделителите складово помещение и пералня – находящо се в сграда в [населено място], ж. к. „К. село, [улица], построена в УПИ VIII-10 в кв. 285 по плана на [населено място], местност „Е.“, целият УПИ с площ 275 кв.м. и граници на УПИ: улица, УПИ IX-11, УПИ V-7, УПИ VI – 8, УПИ VII – 9. и ОСЪЖДА ответницата да предаде на ищците владението върху описаното складово помещение с площ от 12,57 кв. м Скицата на вещо лице М. на л. 97 от гр.д.№ 24755/2015 г. на Софийски РС е неразделна част към настоящото решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: