8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 29.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2214/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Свинекомплекс Брестак” АД – [населено място], област Варна, срещу решение №116 от 13.05.2019г., постановено по в.т.д.№188/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №1007/21.12.2018г. по т.д.№598/2018г. на Варненски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е нищожно, тъй като волята на съда е неразбираема и не подлежи на тълкуване. Според касатора от противоречието между мотиви и диспозитив не става ясно дали с обжалваното решение се пораждат нови правни действия или се потвърждава съществуването на спорното право.
При условията на евентуалност се твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с него на практика се извършва недопустима съдебна делба на акции. Отделно се сочи, че разглеждайки конститутивен иск за делба, съдът се е произнесъл „свръх петитум”. Излагат се доводи, че разгледаният иск е недопустим поради липсата на активна процесуална легитимация на малолетните ищци, по отношение на които е налице забраната по чл.65 ТЗ и които същевременно нямат качеството на акционери върху определен брой акции. Недопустимостта на обжалваното решение е обоснована и с липсата на правен интерес за ищците след извършената в хода на производството продажба на наследство.
В касационната жалба се поддържа също, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че в нарушение на правилата по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, съдът не е изложил ясни и непротиворечиви мотиви. Оспорва се решаващия извод на съда, че акции между наследниците могат да се разпределят съобразно наследствения им дял. Според касатора наследниците са придобили идеални части от правото на собственост върху всяка една наследена поименна акция. Акцентира се върху разбирането в съдебната практика и в правната теория, че прекратяването на съсобствеността върху наследствените акции изисква съгласие на наследниците (доброволна делба) относно индивидуализиращите белези на акциите, които се придобиват от всеки един от наследниците, поради което извършената с обжалваното решение съдебна делба на акции е недопустима. Претендира се прогласяване нищожността на обжалваното решение, респ. – обезсилването му като недопустимо и евентуално - неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Излагат се доводи, аналогични на тези в касационната жалба, в подкрепа на тезата за вероятна нищожност, респ. за вероятна недопустимост на въззивното решение, като предпоставки по чл.280, ал.2, предл.1 и предл.2 ГПК за допускане на касация. Поддържа се също, че въззивното решение е очевидно неправилно по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК по съображение, че в решението липсват всякакви мотиви, обосноваващи извода на съда за основателност на предявените искове. Отделно са формулирани следните правни въпроси, значими според касатора за конкретния правен спор:
А. Въпроси, обуславящи основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС
1. „Допустимо ли е съдът да извършва съдебна делба на наследени акции в съсобственост в производство по чл.71 ТЗ, доколкото като последица на постановеното от него решение се достига до правно положение на разпределени наследени акции между съответните наследници?. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с определение №94/09.03.2011г. по ч.гр.д.№24/2011г. на ВКС, І г.о.
2. „Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по всички възражения на страните?. Сочи се, че въззивният съд е процедирал в нарушение на практиката на ВКС, цитирана в изложението, която дава положителен отговор на въпроса.
3. „Допустимо ли е акции автоматично да бъдат разпределяни при наследяване между наследниците съобразно наследствения им дял?. Според касатора въпросът е решен в противоречие с определение №413/09.10.2018г. по т.д.№925/2018г. на ВКС, І г.о.
Б. Въпроси, обуславящи основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за които касаторът излага съображения, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
1. Допустимо ли е акции автоматично да бъдат разпределяни при наследяване между наследниците съобразно наследствения им дял?.
2. „След като фактически не е възможно автоматично да се разпределят наследени акции, издадени и напечатани на купюри между съответните наследници, възможно ли е материализираните в тях права автоматично да се разпределят?”
3. „Допустимо ли е да се разпределя между наследниците пакет от акции, обект на наследяване, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира без да се поставят никакви други изисквания, включително без да се изисква съгласието за разпределяне на всеки един от наследниците?
4. „Налице ли е процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права в акционерно дружество за част от сънаследниците на поименни акции, притежаващи идеални части от всяка акция, но които са малолетни и по смисъла на чл.65 ТЗ не могат да бъдат участници в търговски дружества?”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от А. П. Д. като майка и законен представител на ищците Б. Б. Н., Пресиана Б. Н. и Б. Б. Н., в който изчерпателно се сочат доводи за липсата на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения на неоснователността на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение №1007/21.12.2018г. по т.д.№598/2018г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл.71 от ТЗ се признава за установено по отношение на ответника „Свинекомплекс Брестак” АД, че ищците Б. Н., Пресиана Н. и Б. Н., действащи чрез тяхната майка и законна представителка А. Д., притежават по наследство от починалия си баща Б. Н. по 3557 броя поименни акции от капитала на дружеството, всяка акция с номинална стойност от 10 лева.
Препращайки към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, въззивният състав е приел за установено по делото, че трите ищци са наследници по закон на починалия на 14.05.2914г. техен баща Б. Н., който преживе е притежавал 21 347 броя поименни акции от капитала на Свинекомплекс Брестак” АД, всяка с номинална стойност - 10лв., както и че размерът на дела на всяка една от ищците е 1/6 ид.ч. от притежаваното от баща им имущество под формата на акции в капитала на ответното дружество.
Апелативният състав е счел за неоснователни оплакванията на въззивното дружество за недопустимост на първоинстанционното решение. Посочил е, че процесният установителен иск за защита на нарушени акционерни права на ищците е допустим, доколкото дружеството не приема наследниците като акционери с конкретно претежавани от тях акции и изисква правата по останалите в наследство акции да се упражняват заедно чрез определен от наследниците общ пълномощник. Допустимостта на иска е обусловена от факта, че при липсата на съгласие между двете групи наследници (Б. Н. има още трима наследници по закон – съпруга и други две деца), не може да се извърши между тях доброволна делба на акциите, а съдебна делба на същите е недопустима. Според съда наследниците са принудени да постигат съгласие за общо упражняване на правата по акциите за всеки конкретен случай, което е неоправдано и пречи на упражняване на индивидуалните им членствени права като в тази връзка искът по чл.71 ТЗ за защита на нарушени членствени права е допустим с оглед непризнаването на ищците от ответното акционерно дружество и невписването им в книгата на акционерите като акционери с конкретно акционерно участие, което ще се признае или отрече със самото решение по спора. Съдът е посочил също, че прехвърлянето на акциите от ищците в хода на процеса като част от наследството им с договор за продажба на наследство от 04.01.2018г. не води до отпадане на правния им интерес от воденето на иска, тъй като съгласно чл.226, ал.1 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, т.е. законът сам е предвидил в този случай допустимост на предявения иск и правен интерес на ищеца по него, както и обвързване във всички случаи съгласно ал.3 на приобретателя от силата на пресъдено нещо на постановеното решение.
Въззивният състав е акцентирал, че спорът между страните се състои в нееднаквото тълкуване от правната теория и от съдебната практика на смисъла на разпоредбата на чл.177 ТЗ, съгласно която акциите са неделими, а когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник. В тази връзка съдът е изложил следните съображения в подкрепа на тезата, че при наследяване всеки наследник придобива съответната на дела му част от броя наследени акции, независимо от вида и класа им, стига да могат да бъдат разпределени между наследниците съобразно дяловете им, а именно: 1.) въпреки използваните в двете изречения на чл.177 ТЗ несъответни множествено и единствено число на правния термин „акция“, достатъчно ясно е предвидена неделимост на акцията като родово понятие. Смисълът на тази разпоредба е, че ако акция или акции принадлежат на няколко лица – придобити са от тях общо или са наследени общо, и не могат да се разпределят помежду им съобразно размера на дяловете им без остатък, само тогава акциите са неделими, тъй като законът забранява раздробяване на акцията, което би довело до промяна на номиналната й стойност. 2.) от текста на чл.177 ТЗ не може да се направи поддържания от въззивника извод, че придобитите в съсобственост акции не могат да се делят, тъй като сънаследниците придобиват идеална част от всяка от придобитите акции и могат да ги упражняват само общо, освен ако не ги поделят помежду си чрез доброволна делба. Такова тълкуване противоречи на правната и здравата житейска логика, тъй като е нелогично акциите, които се доближават по правна природа най-много до вземанията, да трябва да се упражняват само в пакет, когато са придобити или наследени общо. Както парите и вземанията за пари не подлежат на делба, а се разпределят пряко между сънаследниците съобразно деловете им, така общо притежаваните акции подлежат на пряко разпределяне между съпритежателите им съобразно дяловете им. Не могат да се разпределят и остават общо притежание само тези акции, които не могат да се разпределят без остатък, тъй като това би довело до раздробяване под номиналната им стойност и 3.) няма правно основание наследниците на починал акционер да бъдат принуждавани да упражняват акциите си само общо в пакет – чрез общ пълномощник, особено когато имат противоречиви интереси.
Според съда всеки сънаследник, ако е пълнолетен, може сам да упражнява членствени права, пропорционални на дела си брой от наследените акции, съответно - ако е малолетен - чрез родителя си и негов законен представител. Допустимо е малолетните сънаследници да се представляват в ОСА от родителя си - техен законен представител по отношение на притежаваните общо от тях акции, както и отделните групи малолетни наследници да имат отделен пълномощник, който да упражнява общите права на съответната група наследници по чл.181 ТЗ съобразно общия им дял от наследените акции. В случая в книгата на акционерите по чл.179 ТЗ следва да се впишат имената на малолетните наследници с брой акции, пропорционален на дела им от наследения брой акции, като за тях им бъдат издадени и временни удостоверения.
С оглед горните съображения въззивният съд е приел, че следва да се признае, че всяка от трите ищци притежава по наследство по 3557 броя от акциите, като остават още 5 акции, които са общо притежание на всичките шестима наследници на починалия акционер Б. Н..
По релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение настоящият състав намира следното:
Не е налице вероятна нищожност на въззивното решение като основание за допускане на касационното му обжалване по чл.280, ал.2, предл.1 ГПК. Обжалваното решение е постановено по подведомствен на съдилищата правен спор и е подписано от тримата съдии – членове на въззивния състав. Неоснователен е довода на касатора за вероятна нищожност поради липсата на яснота в мотивите и противоречието им с диспозитива на решението. Диспозитивът на съдебния акт, с който се потвърждава решението на първата инстанция, е пределно ясен, а несъгласието на касатора с мотивите на решението няма отношение към неговата валидност.
Обжалваното решение не е вероятно недопустимо по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Същото е постановено в рамките на предмета на спора по чл.71 ТЗ без да е налице произнасяне „свръхпетитум”. Неоснователно е твърдението на касатора, че с решението е извършена съдебна делба на акции, от което следва че въззивният състав е постановил решение по конститутивен иск вместо по предявения установителен иск. Напротив, въззивният съд е приел, че притежаваните акции подлежат на пряко разпределяне между съпритежателите им съобразно наследствените им дяловете без необходимост от съдебна делба – в тази връзка в настоящото производство по предявения установителен иск не участват останалите съделители, които са задължителни другари в едно делбено производство.
Не обуславя вероятна недопустимост на решението оплакването на касатора за липса на процесуална легитимация на ищците по иска по чл.71 ТЗ, поради това, че същите нямат качеството на акционери върху определен брой акции. Становището в обжалваното решение, че качеството на ищците на акционери с определен брой акции ще се признае или отрече със самото решение по съществото на спора, е в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение №62/28.01.2017г. по т.д.№298/2016г. на ВКС, І т.о. и определение №88/15.02.2016г. по ч.т.д.№22857/2018г. на ВКС, ІІ т.о., според която практика „ищецът по иск с правно основание чл.71 ТЗ не е длъжен да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация по иска, когато това е и поставеният въпрос по съществото на спора; както и че активна процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права по реда на ТЗ може да е налице и когато ищецът е притежател на идеална част от акции. Що се отнася до твърдението на касатора, че малолетните ищци не са активно легитимирани по предявените искове с оглед забраната по чл.65 ТЗ, следва да се има предвид, че посочената забрана се отнася до учредяване на дружеството, а не до деривативния начин на придобиване на акции по наследство.
На последно място въззивното решение не е вероятно недопустимо поради отпаднал правен интерес за ищците с оглед извършената в хода на производството продажба на наследство. Настоящият състав изцяло споделя виждането на въззивната инстанция, че прехвърлянето на акциите от ищците в хода на процеса с договор за продажба на наследство от 04.01.2018г. не води до отпадане на правния им интерес от воденето на иска, тъй като с оглед разпоредбите на чл.226, ал.1 и ал.3 ГПК, законът сам е предвидил допустимост на предявения иск и правен интерес на ищеца ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго.
Въззивното решение не е „очевидно неправилно” по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не отговаря на истината твърдението на касатора (с което се обосновава наличието на очевидна неправилност), че в обжалваното решение липсват всякакви мотиви за основателността на предявените искове.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросите на касатора, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въпрос №1: „Допустимо ли е съдът да извършва съдебна делба на наследени акции в съсобственост в производство по чл.71 ТЗ, доколкото като последица на постановеното от него решение се достига до правно положение на разпределени наследени акции между съответните наследници?”, не е значим за конкретния правен спор, тъй като както бе посочено по-горе, въззивният съд не е извършил съдебна делба, а е приел, че акциите подлежат на пряко разпределяне между съпритежателите им съобразно наследствените им дялове без необходимост от съдебна делба. Въпрос №2: „Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по всички възражения на страните?”, не е решен от въззивния състав в противоречие с цитираната от касатора практиката на ВКС, тъй като съдът е обсъдил всички относими за правния спор възражения на страните и в частност оплакванията за недопустимост на исковите претенции и тези, свързани с тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.177 ТЗ. Въпрос №3: „Допустимо ли е акции автоматично да бъдат разпределяни при наследяване между наследниците съобразно наследствения им дял?” не е решен в противоречие с практиката на ВКС, доколкото определението №413/09.10.2018г. по т.д. №925/2018г. на ВКС, І т.о., на което се позовава касатора, е определение за недопускане на касация, постановено по реда на чл.288 ГПК, без произнасяне по същество и не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По този въпрос липсва формирана практика на ВКС – обстоятелството, отчетено от самия касатор, поставяйки допълнително в изложението същия въпрос като основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК въпросите от №2 до №4, посочени от касатора като въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросите: „След като фактически не е възможно автоматично да се разпределят наследени акции, издадени и напечатани на купюри между съответните наследници, възможно ли е материализираните в тях права автоматично да се разпределят?” и „Допустимо ли е да се разпределя между наследниците пакет от акции, обект на наследяване, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира без да се поставят никакви други изисквания, включително без да се изисква съгласието за разпределяне на всеки един от наследниците?”, не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващата му воля. Въпросът: „Налице ли е процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права в акционерно дружество за част от сънаследниците на поименни акции, притежаващи идеални части от всяка акция, но които са малолетни и по смисъла на чл.65 ТЗ не могат да бъдат участници в търговски дружества?” е изцяло относим към допустимостта на обжалваното решение и по него настоящият състав е изложил становище, обсъждайки липсата на вероятна недопустимост на въззивното решение като предпоставка за допускането му до касация по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че независимо от непрецизната формулировка, са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение във връзка с въпроса на касатора: „Допустимо ли е акции автоматично да бъдат разпределяни при наследяване между наследниците съобразно наследствения им дял?”. Доколкото съдът не е използвал термина „автоматично” и с оглед очертания от съда решаващ за делото спорен въпрос, свързан с тълкуването и приложението на чл.177 ТЗ, касационният състав счита, че въпросът може и следва да бъде преформулиран (с оглед правомощието на касационния състав, посочено в т.1 от в т.1 от Тълк. решение №1/19.09.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС) по следния начин: „Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?”. Въпросът е значим за правния спор и е обусловил решаващата воля на съда. По него е налице противоречива практика на съдилищата, липсва формирана постоянна практика на ВКС и същият е от значение за точното прилагане на закона (чл.177 ТЗ), както и за развитието на правото.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №116 от 13.05.2019г., постановено по в.т.д.№188/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО .
УКАЗВА на касатора „Свинекомплекс Брестак” АД в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 120лв. / сто и двадесет лева/ на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на IІ-ро ТО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |