Р Е Ш Е Н И Е № 361 гр.София, 09 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1206/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения Г. Й. А. за възобновяване на нохд № 113/2012 год. на Разградския районен съд, наказателен състав и отмяна на влязлата в сила присъда № 314/29.05.2012 год. на основанието по чл.423, ал.1 НПК. Поддържа, че е осъден задочно като наказателното производство е проведено неправилно в негово отсъствие, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че са спазени процесуалните правила за разглеждане на делото по отношение на осъдения в негово отсъствие. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Разградският районен съд, наказателен състав с присъдата по нохд № 113/2012 год. признал подсъдимия А. за виновен в това, че за времето от 05.02.2011 год. до 02.03.2011 год. в [населено място] при условията на опасен рецидив в съучастие като съизвършител с Й.А. и Н.Р. чрез използване на МПС и техническо средство извършил кражба на имущество от владението на [фирма], [населено място] на обща стойност 752,60 лева. На основание чл.196, ал.1 вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 4 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. Признал подсъдимия Й. П. А. за виновен и го осъдил за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.1 като при условията на чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, изпълнението на което отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Досъдебното производство е образувано на 13.04.2011 год. и за извършеното престъпление са привлечени по предвидения процесуален ред като обвиняеми Й.А., Н.Р., които, видно от данните по делото, са участвали лично. Осъденият Г. А. е бил издирван, за да бъде призован, но от приложените по делото справки от компетентните органи е установено, че на 12.03.2011 год. е напуснал пределите на страната. След спирането на производството с цел издирването му и последващото възобновяване на 15.11.2011 год. е назначен служебен защитник, на когото и в отсъствие на обвиняемото лице е предявено постановлението за привличане и са му предявени материалите на досъдебното производство. Районният съд е образувал наказателното дело по внесения обвинителен акт с обвинение за извършената кражба от тримата обвиняеми. Разпореждането да се връчи препис от обвинителния акт на Г.А. не е могло да бъде изпълнено. По повод обявяването му за общодържавно издирване и предприетите действия по връчване на призовка и препис от книжата съдът е получил отговор от МВР-Областна дирекция [населено място], че са проведени издирвателни мероприятия, но не е установен адрес за призоваване и че са налице данни за напускане на страната на 12.03.2011 год. В съдебното заседание на 29.05.2012 год. съдът е приел, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в отсъствие на Г.А. и при предпоставките по чл.269, ал.3, т.4, б.А НПК е дал ход на делото, провел е съдебното следствие с участието на назначения служебен защитник адвокат М. и е постановил осъдителната присъда. От изложеното следва, че осъденият Г. А. не е знаел за образуваното на 13.04.2011 год. наказателно производство. За него не е съществувало предвидено от закон задължение да уведоми за решението си да напусне пределите на страната МВР, Прокуратурата или съответния съд, тъй като не са били предприети никакви процесуални действия по разследване и поведението не може да се определи като на лице, укрило се според критериите по чл.423, ал.1 НПК. При установените данни не е могъл да упражни правото си на лично участие, както и да организира защитата си по повод на повдигнатото му обвинение като гаранция за провеждането на справедлив процес. По изложените съображения искането за отмяна по реда на възобновяването на осъдения Г.А. е основателно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, защото тогава е започнало задочното производство. Не са налице основанията по чл.423, ал.4 НПК за произнасяне по мярката за неотклонение. Съгласно приложеното по делото писмо от Министерството на правосъдието осъденият не е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда по нохд № 113/2011 год., а за изтърпяване на наказание, наложено му с друга влязла в сила присъда – тази по нохд № 3660/2011 год. на Варненския районен съд. Предвид горното и на основание чл.425, ал.2 вр.чл.423, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 113/2012 год. на Разградския районен съд, наказателен състав; ОТМЕНЯ присъда № 314/29.05.2012 год., постановена по отношение на осъдения Г. Й. А. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: