Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 27   София,  13.03.2009 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА     при секретаря  Ирена Велчева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 752/2008 г.     Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Е. “Д”, гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 153 от 21.05.2008 г. по т. д. № 14/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което търговецът-молител е осъден да заплати на „И” АД, гр. П. сумите: 11 665.18 лв. - разход за електроенергия в наети помещения; 4 572.67 лв. - законна лихва върху първата сума и 1 301.51 лв. - направени разноски по делото. Молителят поддържа, че атакуваното решение е постановено при допуснато нарушение на правилата за призоваване, изразяващо се в неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ и в нередовно оформяне на изпратените до него призовки, предвид непосочване на трите имане на лицето, дало сведение за отсъствието му от адреса на управление. Освен това, молителят счита, че съдът е следвало да положи усилия за призоваването му, включително и по телефона, който е бил известен на другата страна /ищеца по делото/, с оглед трайните отношения между тях по повод наетия в гр. П. имот. Ответникът по молбата - „И” АД, гр. П. оспорва същата като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 17.11.2008 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 305 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови разглеждане на делото без участието на молителя Е. “Д”, гр. С., прилагайки разпоредбата на чл. 51, ал. 4, пр. 2 ГПК /отм./, съдът е счел, че търговецът е променил адреса си на управление, вписан в Търговския регистър, без да е изпълнил задължението за заявяване на това обстоятелство за вписване. Този извод е направен на база представеното от ищеца „И” АД, гр. П. удостоверение за актуално състояние по ф. д. № 6271/1994 г. на СГС, издадено на 18.12.2007 г., в което адресът на управление на Е. “Д”, гр. С. е именно адресът, на който едноличният търговец е призоваван по делото - гр. С., ж. к. „Н” 3, бл. 311, вх. Д, ет. 3, ап. 99 - и на база данните, отразени в изпратената до него призовка, че на посочения адрес „няма такова лице”. В призовката е вписано конкретно и лицето, дало сведението - В. от ап. 99 на адреса. Настоящият състав намира, че не е налице твърдяното от молителя нарушение на процесуалните правила. Напълно обосновано и законосъобразно в случая е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. Както признава самият молител в молбата за отмяна, към момента на призоваването му, с оглед дейността му в гр. П., той трайно е пребивавал там, т. е. не се е намирал на адреса на управление в гр. С., посочен в удостоверението за актуално състояние, а се е намирал в гр. П.. Следователно, едноличният търговец не е изпълнил вмененото му от закона задължение за заявяване промяната на адреса на управление за вписване в Търговския регистър. С оглед на това и предвид липсата на доказателства в подкрепа на твърдението за упълномощаването на лице на адреса на управление, което да получава съобщенията за търговеца, съдът, разглеждащ делото, правилно е приложил последиците, предвидени в чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./, считайки го за редовно призован. Неоснователно е твърдението на молителя, че изпратената до него призовка на адреса на управление не е оформена надлежно, тъй като не са посочени трите имена на съседа, дал сведението. В разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК /отм./, подобно изискване не съществува. На връчителя е вменено единствено задължението да отбележи качеството на лицето, на което е връчена призовката, респ. което е дало сведение във връзка с адресата на призоваването, което задължение в случая е изпълнено. Не може да бъде споделено и становището на молителя, че е следвало да бъде призован по телефона. Такъв начин за призоваване на страните действително съществува, но той е само една възможност, а не задължение, използването на която е предоставена изцяло на преценката на съда - чл. 41, ал. 4 ГПК /отм./. Освен това, доколкото законът не е въвел изрично изискване за посочване телефон на ответника, не може да се приеме, че ищецът е бил длъжен да предостави такива данни. С оглед всичко изложено, молбата за отмяна, предявена на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна и не следва да бъде уважена.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Е. “Д”, гр. С. молба за отмяна на влязло в сила решение № 153 от 21.05.2008 г. по т. д. № 14/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: