3 Решение по т.д.№ 1048/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №159 София, 15.12. 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1048 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. А. Д. и Н. Т. Н.-Д. срещу Решение № 375 от 29.07.2010 год. по т.д.№ 844/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено Решение № 1020 от 25.03.2010 год. по гр.д.№ 4330/2009 год. на Варненския районен съд и е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу Л. и Н. Д. за съществуване на задължение в размер на 12000 лв. за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение. В касационната жалба се подържат основанията по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закони. Конкретните доводи са свързани с разместване на доказателствената тежест и необсъждане на релевантни за спора доказателства. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителна съдебна практика с която ВКС се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение. В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация В. Транс Г.”О. изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка по заявените с жалбата основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Предявен е от [фирма] по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК иск за установяване съществуването на задължение в размер на 12000 лв. Издател на записа на заповед е Л. Д., а неговата съпруга Н. Д. има качеството на авалист. Последователно подържана от ответниците-касатори теза е, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на евентуално задължение за вреди върху имущество на [фирма], претърпени в резултат на ПТП, вина за което има Л. Д.. Считат, че не дължат посочената сума, тъй като е установено в наказателното производство, че такива вреди не са настъпили. Обстоятелството, че абстрактната сделка има характер на обезпечителна по отношение на имуществени вреди в резултат на посоченото ПТП не се оспорва от дружеството, като обстоятелствата изрично са въведени и с въззивната жалба. За да отмени първоинстанционното решение с което искът е бил отхвърлен, съставът на ВнОС е приел, че в тежест на издателя и авалиста е да докажат погасяването на менителничното задължение, което те не са сторили. По посочения правен въпрос: С Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49/2010 год. на І т.о. и Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901/2009 год. на І т.о. състави на ВКС-Търговска колегия са се произнесли относно това, че когато е безспорно, че абстрактната сделка обезпечава изпълнението на каузалната, в рамките на спорното съдебното производство относно вземането, следва да бъдат събрани доказателства и изложени мотиви не само относно действителността/недействителността на менителничния ефект, а и относно сделката за чието обезпечение е издаден. Правата на авалиста са били предмет на разглеждане и произнасяне с Решение № 17 от 21.04.2011 год. по т.д.№ 213/2010 год. на ІІ т.о. Както бе посочено и в определението по чл.288 ГПК, решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и разясненията на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. Въззивното решение противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, поради което следва да бъде отменено. Видно от протокола на с.з. 30.06.2010 год. въззивният съд отказал събирането на поисканите от страните доказателства по отношение на които е била налице предпоставката на чл.266 ал.3 ГПК. Събиране на доказателства относно наличието на вреди от ПТП и техния размер е било поискано от Л. и Н. Д. с отговора им по чл.131 ГПК с оглед тезата им, че записът на заповед е издаден и авалиран именно за тяхното обезпечаването. Ограничавайки се в рамките на действителността на менителничния ефект и в разрез с цитираната по-горе задължителна практика, първоинстанционният съд не ги е допуснал. Не ги е допуснал и не ги е събрал и въззивния съд, неправилно позовавайки се на чл.266 ал.1 ГПК и на тяхната неотносимост. Поради изложените съображения, ВКС счита, че въззивното решение ще следва да бъде отменено при условията на чл.293 ал.3 ГПК и делото върнато на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Поради гореизложените съображения, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 375 от 29.07.2010 год. по т.д.№ 844/2010 год. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.