3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 295 София, 10 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на трети юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1658 по описа за 2011 година. С решение № 47 от 21.03.2011 г. по внохд № 91/11 г. Окръжният съд-гр.Русе потвърдил присъдата на Районния съд-гр.Русе, постановена по нохд № 1356/10 г., с която подсъдимият А. С. А. е осъден на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, чл.194, ал.1, чл.26, ал.1 и чл.54 НК на три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип. На 04.05.2011 г. осъденият е направил искане за възобновяване на наказателното дело. Възразява се, че са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК като се правят алтернативни искания – за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието при условията на чл.55 НК. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и липсата на основания за възобновяване на делото. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. Възражението за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК е неоснователно. Последното е ангажирано при следните доводи: съдът превратно е тълкувал показанията на св.Г. и М.; неправилно не е дал вяра на обясненията на подсъдимия; не е установено кога е извършено престъплението; неоснователно е отказан разпит на св.Г. Б.. За изясняване на обстоятелствата по чл.102 НПК са събрани множество доказателства, посредством различни по вид доказателствени източници – гласни и писмени. Съобразено е и заключението на експерт по съдебната оценителна експертиза. Всички доказателства са били оценени всяко едно поотделно и във взаимната им връзка, като съдът по същество е изложил съображения по оценката на противоречивите такива. Показанията на свидетелите Г. и М. не са тълкувани по претендирания от молителя начин. Показанията на първата от тях са преценявани и с оглед на установената по делото връзка между нея и подс.А., както и свързано с показанията на св.Т. и писмените доказателства. Що се отнася до показанията на св.М., на същите се придава значение, каквото те обективно нямат, доколкото посредством тях не се изясняват обстоятелства от кръга по чл.102 НПК. Като е установил, че обясненията на подсъдимия не намират подкрепа в останалите елементи от доказателствената съвкупност, съдът е имал основание да не ги кредитира изцяло, най-вече в частта относно съзнаването, че посяга върху чужди вещи без знанието и разрешението на св.И. и Д.. Времеизвършването на инкриминираните деяния е изяснено надлежно и по несъмнен начин, а именно – 06.01.2010 г. Що се отнася до възражението, свързано със св.Г. Б., същата е била допусната до разпит в качеството й на свидетел по искане на защитата на подсъдимия (л.83), а видно от протокола за съдебното заседание, проведено на 14.12.2010 г. пред РРС (л.9), при приключване на съдебното следствие страните по делото – прокурор, подсъдим и неговия защитник, изрично и ясно са заявили, че не държат на разпита на посочената свидетелка, а първите две от тях – са поискали и заличаването й от списъка на свидетелите. Становищата на страните са съобразени от решаващия съд при връзката им с необходимостта обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК да бъдат изяснени по начина, указан в чл.14, ал.1 НПК. Като е установил, че правнозначимите факти и обстоятелства са изяснени по изискуемия от закона начин, РРС е имал основание да заличи св.Б. от списъка на свидетелите, а ВКС не намира основание за критично отношение към това решение на РРС. В рамките на фактите, приети за установени от РОС, законът правилно е приложен. Обстоятелството, че едно от деянията е останало недовършено, не дава основание за квалифициране на престъплението във връзка с чл.18, ал.1 НК, тъй като не са налице условията на чл.26, ал.5 НК. Правилен и законосъобразен е изводът на съда и относно наличието на условията на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, тъй като инкриминираното престъпление е извършено в срока по чл.30, ал.1 НК от изтърпяване на наказания лишаване от свобода, определени на молителя с влезли в сила присъди по нохд №№ 1271/01 и 1323/05 г. Наложеното наказание не е явно несправедливо. При отсъствието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, то правилно е било индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона – от три до петнадесет години лишаване от свобода. Данните по делото не указват на наличието на многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, още по-малко на наличието на изключителни такива. Претендираната от осъдения „маловажност” на деянието не държи сметка за оценъчните параметри, съдържащи се в чл.93, т.9 НК и на изключването й за случаите, характеризиращи се с ползването на моторно превозно средство, какъвто е настоящият – чл.195, ал.4 НК. Частичното възстановяване на причинените щети, не дава основание за друг извод. Определеното наказание, в размер на минимума от предвиденото в закона, е съответно на всички обстоятелства по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Водим от изложеното, като не установи основания за възобновяване на наказателното производство, на основание чл.424 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. А. за възобновяване на внохд № 91/11 г. на Окръжния съд-гр.Русе. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: