Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 69   гр. София, 26 февруари 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети февруари през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                    БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 21 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия А. К. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 278 от 25.11.2008, по ВНОХД № 480/08, с което е изменена присъда на Хасковски окръжен съд № 76 от 29.04.2008, по НОХД № 63/08, като наложеното наказание е намалено на 15 години „лишаване от свобода” и глоба, в размер на 200 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 25.09.2007 г, на ГКПП „Капитан Андреево”, гр. С., като водач на товарен автомобил, с прикачено към него ремарке, без надлежно разрешително, пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество хероин, с нетно тегло 99, 0605 кг, със съдържание на активен компонент диацетилморфин от 50,4 % до 58, 4 %, всичко на обща стойност 8 915 445 лв, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, с оглед на което и на основание чл. 242, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 2, пр. 1 и чл. 54 НК, е осъден на 17 години и 6 месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, и глоба, в размер на 250 000 лв, със зачитане на предварителното задържане, считано от 25.09.07 г до влизане на присъдата в сила, с приложение на чл. 242, ал. 7 и ал. 8 НК / отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението и на превозното средство, послужило за извършването му /. С жалбата се релевират трите касационни основания. Правят се алтернативни искания: да бъде отменено решението и подсъдимият да бъде оправдан, да бъде изменено решението, като деянието бъде преквалифицирано по чл. 242, ал. 2, пр. 1 НК, да бъде изменено решението, като наказанието бъде определено, при хипотезата на чл. 55 НК, респ., да се приложи чл. 55, ал. 3 НК.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли да бъде намалено наложеното му наказание. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:   С жалбата се твърди, че материалният закон е нарушен, тъй като въззивният съд неправилно е извел изводите си за субективната с. на деянието, а именно относно знанието на дееца, че пренася инкриминираните наркотични вещества. Следва да се има предвид, че, така формулирано, оплакването не е относимо към нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Преценката за наличието на признаците от състава / от обективна и субективна с. /, тоест, относно правилното приложение на материалния закон, се основава на релевантните факти, изведени, въз основа на процесуално издържан анализ на доказателствените източници. Следователно, доводът за неправилни изводи относно субективната с. следва да бъде отнесен към евентуално нарушение на доказателствения анализ на въззивния съд, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, каквото, в случая, не е налице. Изводите по субективната с. на деянието почиват на вярна интерпретация на доказателствените източници, при чиято съвкупна преценка е прието, че подсъдимият е съзнавал пренасянето на забранените вещества. От гласните доказателства е установено, че стоката е натоварена в присъствие на подсъдимия, като първо са наредени кашоните, фигуриращи в описа на фабриката-производител, пакетирани еднакво, с обозначение на съдържанието, неподвижно прикрепени към палетите, докато инкриминираните кашони, видимо различаващи се от останалите, са натоварени последни, в близост до вратата на превозното средство, и не са фигурирали в описа. Подсъдимият е имал обективната възможност да постави въпроса какво е съдържанието на тези кашони и при липса на адекватен отговор да се противопостави на тяхното транспортиране, което обаче той не е сторил. Следователно, правилно е прието, че той е знаел за действителното съдържание на пакетите с наркотично вещество, поради което липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, касаещо изводите относно субективната с. на деянието.   С жалбата се релевира и неправилно приложение на материалния закон, като се възразява срещу квалификацията „особено големи размери, особено тежък случай”. Според защитата, деянието е съставомерно по чл. 242, ал. 2 НК, в какъвто смисъл се прави искане за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, с произтичащите от това последици. ВКС намира, че релевираното нарушение не е налице. Въззивният съд е приел, че деянието е съставомерно по чл. 242, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НК, който извод е правилен и се споделя от настоящата инстанция. В тази насока е отчетено голямото количество високорисково наркотично вещество, неговия вид / хероин, нанасящ тежки поражения върху здравето / и значителната му стойност / близо 9 000 000 лв /. Правилно е оценена степента на обществена опасност на дееца, разкрита чрез деянието, като е съобразено, че на лицето е поверено значително количество, скъпо струващо, наркотично вещество, което го характеризира като част от престъпна организация, а оттам и като личност със завишена степен на обществена опасност. Не са налице основания за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление / такова по чл. 242, ал. 2 НК /, поради което искането в тази насока не може да бъде уважено. Не може да бъде удовлетворено и искането за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т.1 НПК, тъй като посочената хипотеза е приложима само при осъждане за несъставомерно деяние, каквото, в случая, не е налице.   ВКС намери, че не е допуснато и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.   Съгласно чл. 348, ал. 5 НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. В случая, такова очевидно несъответствие липсва. Въззивният съд е намалил наказанието „лишаване от свобода” и глоба”, определени при хипотезата на чл. 54 НК, до законовия минимум на санкцията по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 НК. Правилно е становището, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 55 НК: отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни или изключителни, а и наложеното наказание не се явява несъразмерно тежко на извършеното, поради което не може да бъде уважено искането за индивидуализация на наказанието, при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК.   По тези съображения, ВКС намери, че жалбата като неоснователна не следва да бъде уважена.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение № 278 от 25.11.2008 г на Пловдивски апелативен съд, по ВНОХД № 480/08. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: