3 Р Е Ш Е Н И Е N 121 София 27.07.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 526/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В. чрез пълномощника им адв. М.Д. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1160 от 24.07.2014г. по гр.д.№ 1040/2014г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по правния въпрос : при въведено от ответника и праводателя му придобивно основание, основано на решение на Общинската служба по земеделие и гори за придобиване на земи от горския фонд, следва ли да бъдат изследвани от съда предпоставките на фактическия състав по чл.7 ал.4 ЗСГЗГФ, както и кой е в този случай приложимият закон за трансформиране на правото на ползване в право на собственост - ЗСПЗЗ или З. . Ответникът изразява становище, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, ХХ състав № 5146/18.11.2013г. по гр.д. № 11831/2011г., с което е отхвърлен предявеният от Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В. срещу Е. В. Б., при участието на третите лица помагачи на негова страна А. П. К. и Я. Х. К. , отрицателен установителен иск за собственост на реална част с площ от 408 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.5403.3741 по КККР на [населено място] целият с площ от 648 кв.м., защрихована в черно на приподписаната от първоинстанционния съд скица /л.178/ и съставляваща неразделна част от решението. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение възприема практиката в обжалваното решение по следните съображения: Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и Законът за възстановяване на земите и горите от горския фонд имат реституционен характер и уреждат изрично, но по различен начин правата на лицата, построили сгради по времето , през което имотите са били отнети от техните собственици. Когато по спор за собственост , ответникът или неговият праводател се позовава на придобиване на земята поради заплащането й на бившия собственик, съдът следва да прецени дали са изпълнени предпоставките на съответния приложим закон – ЗСПЗЗ или З.. Когато застроената земя е земеделска, изкупуването й от титуляра на прекратеното право на ползване следва да бъде осъществено по предвидения в §4а ПЗР ЗСПЗЗ и сл. ред. Отношенията по придобиването на собствеността се развиват между правоимащите лица и общинската администрация и включват подаване на молба за оценка , оценяване и внасяне на сумата в тримесечен срок от влизане в сила оценката. Липсва изискване в ЗСПЗЗ за изрично произнасяне от реституционния административен орган – Общинската служба по земеделие. Уредбата на същите отношения по отношение на сгради, построени в горите и земите от горския фонд, се съдържа чл.7 З. и чл. 26 ППЗСПЗЗ. Процедурата изисква подаване на заявление до Общинската служба по земеделие, издаване на решение на Главния архитект за узаконяване на сградата , разглеждане на преписката от назначена от кмета комисия, постановяване на решение от Общинската служба по земеделие за правото на заявителя да придобие собственост върху предоставената за ползване земя. След влизане в сила на това решение, правоимащите лица могат да подадат заявление за оценка на прилежащата площ , която се възлага на оценители от държавното лесничейство /чл. 26 ППЗСГЗГФ/. Постановяване на решение от ОСЗ , с което се признава правото на придобиване на земята при условията на З. не е задължително за съда. При спор за собственост, съдът има правомощия да упражни косвен контрол за законосъобразност на това решение и ако приеме, че земята е земеделска, да изследва дали са се осъществили предпоставките на §4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. По основателността на касационната жалба. С оглед изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е неоснователен доводът на касаторите, че приложим за придобиване на собствеността на земята, върху която е било отстъпено право на ползване и е застроена, е З.. От заключенията на техническите експертизи е установено, че спорният имот е бил земеделска земя , не е бил горска територия и е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, следователно няма основание да се приеме, че за да бъде придобита собствеността е следвало да бъдат осъществени предпоставките на чл.7 З.. При точно приложение на закона въззивният съд е изследвал по отношение правата на ответника предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Доводите на касаторите за законността на сградата и датата на построяването й, са относими към фактическия състав на чл.7 З., който както вече се посочи не намира приложение по отношение на сгради, построени в земеделски земи и не обосновават извод за неправилност на решението. Втората група доводи за незаконосъобразно предоставяне на правото на ползване на праводателите на ответника също са неоснователни. Съгласно представеното удостоверение № 98 от 03.05.1985г. на А. П. К. Горскостопанския комбинат –В. с решение №5 Стопанския съвет от 30.01.2985г. е предоставил право на ползване на хавра от 0.6 дка в м. Г. при определени граници. Авторството на документа е оспорено от ищците, но доказателства във връзка с оспорването на са ангажирани по делото. Удостоверението е официален свидетелстващ документ и на основание чл. 193 ал.3 ГПК при оспорването му, тежестта за установяване неистинността е на страната, която го е оспорила. В случая ищците не са доказали в процеса, че удостоверението не е подписано от неговия издател и правилно съдът е приел, че е издадено от лицето, посочено за негов автор. Съгласно удостоверението, земеделската земя е била предоставена с решение на Стопанския съвет на Горскостопанския комбинат на основание ПМС № 11 /1982г. С това постановление са създадени предпоставки за осигуряване производството на селскостопанска продукция, необходима за задоволяване потребностите на населението от предоставената за лично ползване земя /лично стопанство/ - чл.1 и чл.3 от ПМС 11/1982г. Обн.ДВ. бр.22/1982г. Органи, натоварени с раздаването на земя в личното стопанство са не само общинските народни съвети, както поддържат касаторите, а и всички селскостопански организации и ръководствата на аграрнопромишлените комплекси /чл.15 ал.1/. Това налага извод, че правото на ползване на праводателите на ответника е предоставено правомерно. Отделно от това правилно съдът се е позовал и на задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, тъй като цитираното от решение е приложимо не само за разглежданата в него конкретна хипотеза, в тълкувателната му част е даден принципен отговор за случаите, при които са предоставени земи за лично ползване , дори и при отклонение от предвидените в съответния нормативен акт правила. С оглед на изложеното, не са налице поддържаните основания на чл. 281 ГПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 1200 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.05.2015г. в размер на 1200 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя в сила въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1160 от 24.07.2014г. по гр.д.№ 1040/2014г. Осъжда Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В. да заплатят на Е. В. Б. сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: