Р Е Ш Е Н И Е № 333 гр. София, 19.10.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 955 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Р. М. Т., чрез процесуалния му представител адв. Д. К., против въззивното решение № 135 от 3 май 2011 г., постановено по в.гр.д. № 230 по описа на окръжния съд в Хасково за 2011 г., с което е отменено решение № 400 от 20 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 1009 по описа на районния съд в гр. Димитровград за 2010 г. и вместо него е отхвърлен предявения от дружеството против Е. Д. С. от [населено място] и М. Д. П. от [населено място] иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо него договорите за покупко-продажба на разсрочено плащане от 1 юни 2009 г. на общо 26 броя крави и бъдещи вещи – приплод (телета), и дружеството е осъдено да заплати на С. и П. разноски по делото. Касационното обжалване е допуснато с определение № 501 от 24 април 2012 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса за тълкуване на уговорките в нотариално заверен договор за поемане изпълнение на задължение, сключен на 29 септември 2008 г. между З. В. Х. и Е. Д. Х. във връзка с поетото с договора задължение от Х. – такова по чл. 101 ЗЗД или по чл. 102 ЗЗД. С обжалваното решение съдът приема, че от съдържанието на договора, сключен между ответницата С. и бившия й съпруг в качеството му на длъжник на дружеството-касатор, се налага изводът за изрично изявено намерение за заместване в дълг по реда на чл. 102 ЗЗД, без наличие на уговорки, сочещи воля на страните ответницата да встъпи в дълга на съпруга си като съдлъжник, а и липсва изрично съгласие на кредитора за приемане на нов и освобождаването на стария длъжник. Относимите обстоятелства са следните: С договор с нотариална заверка на подписите от 29 септември 2008 г. между З. Х. и ответницата С. (тогава Х.) е сключен договор за поемане изпълнение на задължение. Страните изрично сочат, че предмет на договора е размерът на сумата, която евентуално Х. дължи на касатора при влизане в сила на съдебно решение в полза на последния с правно основание по чл. 79, вр. чл. 327 ЗЗД. В чл. 2 от договора страните сочат, че С. се задължава безвъзмездно да поеме изпълнението на евентуалното задължение на Х. към касатора при условия, каквито договори с кредитора. С. освен това поема задължението да отправи предложение до кредитора за сключване на договор за заместване на длъжника в задължението му към дружеството. По силата на влязло в сила съдебно решение в полза на касатора е издаден изпълнителен лист срещу З. Х. за дължими на основание чл. 79, вр. чл. 185 и сл. ЗЗД главница от 30446,24 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска и мораторна лихва от 1825,68 лева, като и за разноски. След получаване на призовка за доброволно изпълнение длъжникът е уведомил частния съдебен изпълнител за задължението на С. да поеме безвъзмездно изпълнението на евентуалното му задължение към кредитора. С молба (л. 106-109 от първоинстанционното дело) кредиторът-касатор декларира, че приема С. да встъпи в задължението на длъжника като съдлъжник и одобрява постигнатото между С. и Х. като съдлъжници съглашение. В отговор на поставения въпрос съдът приема следното: Чл. 101 ЗЗД урежда случаите на присъединяване към дълга на длъжника, при които кредиторът не загубва досегашния си длъжник, а към него се присъединява още един или няколко длъжници, докато според чл. 102 ЗЗД кредиторът загубва досегашния си длъжник, а задължението се поема от заместилия го в дълга. В резултат на встъпването при първата хипотеза кредиторът придобива право да търси дължимото от първоначалния длъжник и от встъпилото трето лице солидарно. При заместването в дълг кредиторът сам трябва да се лиши от досегашния си длъжник, тъй като за него е от значение кой ще е неговият длъжник. Съглашението между длъжника и третото лице за заместване в дълг няма сила без съгласието на кредитора. Уведомяването на кредитора за заместването не е достатъчно, тъй като кредиторът следва да направи изрично волеизявление за съгласие правните последици от съглашението между досегашния длъжник и заместващия го да се проявят и по отношение на него. ЗЗД не съдържа правило, според което ако кредиторът не даде съгласието си, съглашението между стария и новия длъжник има действие на поемане на изпълнението. Подобна конверсия на заместването в дълг в поемане на изпълнението може да настъпи само при налична съответна воля на страните. При спор за смисъла на договорна клауза, с която трето лице встъпва в дълг или поема задължението за определено вземане, действителната воля на страните следва да бъде преценява в контекста на целия договор. Уговорката следва да бъде преценявана с оглед характера на задължението, целта, мотивирала страните да постигнат споразумението, и всички обстоятелства, имащи отношение към произхода на задължението и правната му характеристика. С процесния договор е поето задължение на трето за дълга лице с длъжника. Уговорено е, че третото лице се задължава безвъзмездно да поеме изпълнението на задължението на длъжника към кредитора при условия, каквито договори с кредитора. Третото лице се задължава да отправи предложение до кредитора за сключване на договор за заместване на длъжника в задължението му. Страните са се съгласили, че договорът е валиден до момента на цялостното изпълнение от страна на третото лице на евентуалното задължение на длъжника към кредитора. Общият смисъл на уговорките в договора води до извода, че страните по договора са се съгласили задължението да премине върху нов длъжник, а не към стария длъжник да се присъедини нов. Тази уговорка е сторена в контекста на уреждане на взаимоотношенията на третото лице и длъжника при течащ бракоразводен процес. Изявлението на кредитора, сторено със заявление от 13 август 2009 г. по изпълнително дело № 402/2009 г. по описа на ЧСИ З. З., рег.№ 875, с район на действие Окръжен съд [населено място], че приема единствената правна възможност – за встъпване като съдлъжник на лицето Е. Х. заедно с досегашния такъв З. Х., и в тази връзка е сторено одобрение на постигнатото между двамата съглашение, не може да промени естеството на постигнатите между третото лице и длъжника уговорки като такива за встъпване в дълг. В. решение е правилно. Предявеният иск по чл. 135 ЗЗД е неоснователен. По съдебно признатото вземане на касатора против З. В. Х., ответницата С. не е длъжник, тъй като Х. и С. са уговорили помежду си С. да замести Х. в дълга към касатора. Такова съглашение за заместване на пасивната страна по правоотношение е възможно – наличен е валиден стар дълг, но договорът между стария и новия длъжник следва да бъде одобрен с изрично съгласие от кредитора. За кредитора е от значение възможността той да се удовлетвори своевременно, което обаче зависи не само от платежоспособността на новия длъжник, но и от други съображения във връзка с личността на длъжника. В случая, макар С. да е поела задължение към Х. да уговори с кредитора условията за заместване в дълга, както и да отправи предложение до кредитора за сключване на договор за заместване на длъжника в задължението, уговорки между С. и кредитора не са правени. Следователно, липсва основното изискване за настъпване на правните последици от уговорката между длъжника и третото лице – не е дадено изрично съгласие на кредитора за заместването в дълг. Уговорка за встъпване в дълга на длъжника страните по процесния договор не са правили, поради което следва да се приеме, че ответницата С. не е длъжник на кредитора – ищец в процеса, поради което договорите между ответниците по иска – С. и П., не могат да се определят като увреждащи го действия, и предявеният иск по чл. 135 ЗЗД е неоснователен. Допълнително следва да се отбележи, че приетото в мотивите на решение № 44 от 24 февруари 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 25 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. относно характера на договора между С. и Х. от 2008 г., не определя С. като длъжница на касатора, тъй като предмет на спора по соченото частно производство е потестативното право на страната да иска отмяна на отделно действие, съответно отказ на съдебния изпълнител – в този смисъл решение № 139 по гр.д. № 1445/2009 г., ІV г.о. Ответницата Е. Д. С. претендира заплащане на разноски за касационното производство, сторени по договор за правна защита и съдействие, които й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 135 от 3 май 2011 г., постановено по в.гр.д. № 230 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2011 г. ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 5, ап. 13, представлявано от управителя Р. М. Т., да заплати на Е. Д. С. от [населено място], [улица], вх. В, сумата от 200,00 (двеста) лева разноски в касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: