РЕШЕНИЕ N  329   София, 03 юли 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни................…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева.........................                                                                              Жанина Начева......................... при секретар..............…..........Кр.Павлова..........................................и в присъствието на прокурора.............…..........П.Маринова..............................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 80/2009 година. Защитникът на подсъдимия П. В. К. е подал касационна жалба против нова въззивна присъда № 66 от 19.12.2008 г. по в.н.о.х.д. № 1034/2008 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав, с която: А) Първоинстанционната присъда № 20 от 28.02.2005 г. по н.о.х.д. № 163/2000 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 11а състав, е отменена, в частта, с която подсъдимият П е признат за невинен и е оправдан за престъпление по чл. 116, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК; и вместо това Б) Подсъдимият П. К. е признат за виновен в това, че на 29/30.09.1996 г. в местността “Бонсови поляни” край гр. С. в съучастие като помагач с извършителите В. В. К. и Г. А. З. , умишлено е улеснил умъртвяването на Н. И. Ц. по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 58, б. “б” НК е осъден на десет години лишаване от свобода, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по първоначалното обвинение да е съизвършител на престъплението – по чл. 20, ал. 2 НК; На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия К е определено общо наказание измежду наложените му наказания за престъпленията по чл. 170, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 НК, чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 НК и чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК като е наложено най-тежкото от тях в размер на десет години лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК така определеното най-тежко наказание е увеличено с две години на дванадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 47, ал. 1, б. “а” ЗИН е определен “строг” първоначален режим на изтърпяване на наказанието. В касационната жалба са посочени всички касационни основания по чл. 348 НПК. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 303, ал. 5 НПК при оценяване на доказателствените материали и установяване на фактите, включени в предмета на доказване. Акцентира се върху довода, че е постановено осъждане без надлежно повдигнато обвинение, при това за деяние, което от обективна и субективна страна не съставлява престъпление. Възразява се и срещу справедливостта на наказанието и прилагането на чл. 24 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Рамките на произнасяне на въззивния съд при новото второинстанционно разглеждане на делото са били предопределени от Решение № 11 от 09.10.2008 г. по к.н.д. № 608/2007 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение. Предмет на въззивното производство е бил единствено въззивният протест против оправдаването на подсъдимия П по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. По отношение на постановеното по останалите обвинения, насочени към К. , както и спрямо другите подсъдими (Владислав К. и Г. З. ), присъдата на първата инстанция е била влязла в сила. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Обжалваният въззивен акт е постановен при повторно второинстанционно разглеждане на делото. Страните изрично са заявили пред съда, че нямат нови доказателствени искания, поради което изобщо не е бил поставян въпросът за провеждане на допълнително съдебно следствие. Фактическите констатации на въззивния съд са основани върху надлежно събрани доказателствени материали, които са изследвани съобразно действителното им съдържание, всестранно и пълно. Мотивите на новата присъда съдържат пространен и точен анализ на доказателствата. Конкретни доводи за противното не се съдържат в касационната жалба, нито се сочат от защитата в проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание. Изложеното обуславя заключението на настоящия състав за неоснователност на доводите за нарушаване на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 303, ал. 5 НПК. Отговорът на въпроса дали е допустимо осъждане за помагачество при внесено обвинение за съизвършителство е бил предрешен с указанията, дадени с решение № 11/9.10.2008 г. по к.н.д. № 608/2007 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение. В тази насока в мотивите на новата присъда (стр. 9, абз. 2) са изложени съображения, които се споделят от настоящия състав. По принцип няма пречка да бъде постановено осъждане за друга, по-лека форма на съучастие, стига да не се прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление и не се ползва друга фактическа основа, освен тази, която се съдържа в съществените елементи на обстоятелствената част на обвинителния акт. В случая улесняващите действия на подсъдимия К, дали основание за осъждането му като помагач, са били изложени в обвинителния акт, поради което не може да се приеме, че е накърнено основното му право по чл. 55, ал. 1 НПК да знае в какво е обвинен, за да е в състояние да организира защитата си. По доводите за нарушение на закона: В новата присъда са установени такива правно-релевантни фактически положения, които са напълно еднакви с положенията, дали основание на състава на Върховния касационен съд по к.н.д. № 698/2007 г., 2 н.о. да укаже какво е правилното приложение на закона по отношение квалификацията на деянието на подсъдимия П. По силата на чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК тези указания са били задължителни за въззивния съд при новото разглеждане на делото. При това, в обжалваната присъда (вж. стр. 8, абз. 4 на мотивите) точно са посочени действията на осъдения, които са съставлявали елементите на помагачеството към умишленото убийство по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 НК. Именно К. е създал съществените предпоставки за осъществяване на деянието от другите съучастници – преки извършители. Принудително е качил пострадалия в автомобила, с който е бил отвлечен, определил е посоката и крайната спирка на придвижването, давал е съвети и е разяснявал на извършителите каква е целта на предприетите изтезания, окуражавал и насочвал действията им, определил продължителността на побоя, а след приключването му лично участвал в преместването на още живата жертва. При това положение доводите за неправилно приложение на материалния наказателен закон също следва да се отхвърлят. По доводите за явна несправедливост на наказанието: Само по себе си наказанието за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК е справедливо – съобразено е с тежестта на стореното от подсъдимия К, както и със степента на обществена опасност на личността му. Въпреки водещата съучастническа роля на този подсъдим, то е индивидуализирано в значителна степен под законоустановения минимум при условията на чл. 58, б. “б” във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Наред с другите смекчаващи отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, относително добра характеристика, семейно и социално положение), определена тежест е отдадена на значителното забавяне на наказателното производство. Още по-голяма снизходителност обаче би била несъвместима с постигането на възпитателните и въздържащите цели на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. При определяне на общото наказание въззивният съд е допуснал някои неточности, които биха могли да бъдат отстранени от настоящата инстанция. Първо, в съвкупността по чл. 23, ал. 1 НК е включено и осъждане по чл. 170, ал. 2 НК, въпреки че поради изтичане на абсолютната давност производството по това обвинение е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт (решение № 393/08.08.2007 г. по в.н.о.х.д. № 686/2005 г. на САС). Второ, в обжалваната присъда е отразено, че за престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 НК на подсъдимия е било наложено наказание седем години лишаване от свобода, въпреки че с горепосоченото първо въззивно решение това наказание е сведено до пет години лишаване от свобода и в тази част същото решение е влязло в сила. В случая настоящият касационен състав не намира за целесъобразно приложението на чл. 24 НК. Определеното при условията на чл. 23, ал. 1 НК общо наказание е достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК, особено при съобразяване на обстоятелството, че от момента на извършване на престъплението е изминал дълъг период от време и би трябвало да се отчита възпитателното въздействие върху подсъдимия на проведеното продължително наказателно преследване. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ нова въззивна присъда № 66 от 19.12.2008 г. по в.н.о.х.д. № 1034/2008 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав, като по отношение на подсъдимия П. В. К.: а) изключва от съвкупността по чл. 23, ал. 1 НК наказанието за престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 НК и приема, че включеното наказание за престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 НК е пет години лишаване от свобода; и б) отменя увеличението по чл. 24 НК с още две години лишаване от свобода на общото наказание по чл. 23, ал. 1 НК (десет години лишаване от свобода). ОСТАВЯ В СИЛА горната присъда в останалата й част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.