Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №21   София,02.03.2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на осми февруари през две хиляди и десета година в състав:                                              Председател:  Таня Райковска                                                       Членове:   Дария Проданова                                                                                                                                                       Тотка Калчева   при секретаря  Красимира Атанасова, като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова                   т.д.N 471 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. В. М. срещу Решение № 244 от 29.12.2008 год. по т.д. № 420/2008 год. на Варненския апелативен съд. С него е отменено решението от 21.04.2008 год. по т.д. № 1147/2004 год. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от М. срещу "Стройкомплект В. ;О. иск с правно основание чл.155 т.1 ТЗ, поради това, че не са били налице "важни причини" по смисъла на закона за прекратяване на дружеството. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасяне по въпроса, какви могат да бъдат важните причини по смисъла на чл.155 ал.1 т.1 ТЗ. Ответникът по касация "Стройкомплект В. ;О. , чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, изразява становище, че жалбата е неоснователна и не са нали важни причини за прекратяване дейността на дружеството. Поискал е присъждане на разноски в размер на 1000 лв., съобразно представеното пълномощно на адв. С. К. взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл.155 т.1 ТЗ. Твърдението по исковата молба на М. М. в качеството му на съдружник в "Стройкомплект В. ;О. е, че дружеството е учредено с цел участие по реда на чл.35 ал.1 ЗППДОбП (отм.) в приватизацията на "Стройкомплект"ЕООД. След реализиране на приватизационната продажба, управителят предприел действия по отчуждаване на недвижими имоти на дружеството при неизгодни условия, на което М. се противопоставил. Поради това, бил изолиран от дружествените работи от страна на другите двама съдружници. Бил изключен, но в резултат на успешно проведен иск с правно основание чл.74 ТЗ, членствените му права били възстановени. Предвид обстоятелството, че дружеството било създадено целево (за участие в приватизацията), след реализирането на целта си, то престанало да извършва каквато и да било дейност, издържайки се от получените наеми от изгазени обекти, получени като обезщетение след прехвърлянето на недвижими имоти на строителни фирми. За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че дейността на дружеството не съответства на регистрирания му предмет на дейност, налице са действия между съдружниците, пречещи за осъществяването на целите му. Становището на въззивния съд, че искът е неоснователен, е обусловено от разбирането, че по отношение на част от нарушенията, посочени от М. в ИМ, той разполага с правни механизми за защита на членствените му права – чл.123 ТЗ, чл.145 ТЗ и пр. Приел , че дружеството осъществява регистрирания си предмет на дейност, а по отношение на икономическото му състояние, дори то да би било влошено, критериите за "важна причина" по смисъла на чл.155 ТЗ за прекратяването му не съвпадат с критериите за неплатежоспособността му. Дори такава да би била налице, тя е резултат и от решенията на съдружниците в него. По отношение на обуславящия по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос, следва да бъде взето предвид обстоятелството, че след постановяване на определението по чл.288 ГПК по настоящето дело, ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК с Решение № 159 от 15.12.2009 год. по т.д. № 389/2009 год. на ВКС-ТК, състав на І т.о. относно това, какви могат да бъдат важните причини за прекратяването на дружеството на основание чл.155 т.1 ТЗ. Решението съставлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и съобразно приетото с него, при преценката дали са налице важни причини за прекратяване на дружеството, следва да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините би следвало да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време през което дружеството да не е осъществявало търговската дейност за която е регистрирано. Във втория случай, бездействието би могло да се дължи на липсата на воля у съдружниците за продължаване дейността му. Неосъществяването на търговска дейност, освен на бездействие, би могло да се основава и на такова поведение на мнозинството (или блокиращата квота) на съдружниците, което да е в ущърб на дружествените цели - нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на интересите на останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр. В конкретния случай е установено, както правилно е приел ВнАС, че макар и при наличието на финансови затруднения, незавършеното строителство (в осъществяването на което са били вложени активи на "Стройкомплект"ЕООД) е финализирано и е с потенциална пазарна ликвидност. Дружеството е погасявало публичноправните си задължения. В случая не е налице бездействие на съдружниците, което да е довело до влошаване на финансовите резултати, дезинтересиране от дейността му и липсата на перспектива. Налице са преодолими причини за затрудненията му, а за част от въведените от М. нарушения на членствените му права, действително съществува друг ред за защита, както правилно е констатирал въззивния съд. Решението му е законосъобразно и постановено в съответствие с цитираната практика на ВКС, поради което ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи на 1000 лв., съобразно представеното адв.пълномощно. Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в сила Решение № 244 от 29.12.2008 год. по т.д. № 420/2008 год. на Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА М. В. М. да заплати на "Стройкомплект- В. ;О. сумата 1000 лв. (хиляда лева), представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.