Р Е Ш Е Н И Е № 478 гр.София, 14 ноември 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛМИЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1286/ 2013 година Производството е образувано по искане на осъдения М. К. за отмяна или ревизия на влязлата в сила присъда №2 от 08.02.2013г., обявена по нохд №128/2012г. на Районен съд /РС/ - Оряхово и потвърдена с решение №60/13.05.2013г. на Врачански окръжен съд /ОС/, по внохд №153/2013г., по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Визират се основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1,т.т.1-3 от НПК. В подкрепа на релевираните оплаквания се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, обективирани в пороци при анализа и оценката на приобщените по делото гласни доказателствени източници и в непълнота на събраните и проверени доказателства, довело до неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Поставя се акцент на неоправданото кредитиране на показанията на пострадалия С. Д., и на тенденциозното пренебрегване на заявеното от разпитаните лица - Р. К. и Р. Н.. Обръща се внимание на пропуски в доказателствения материал, изразили се в липса на иззети и надлежно изследвани отпечатъци от средството на престъплението - използваната при побоя дървена тояга, и в недопускане по делото, в качеството на свидетели на В. М. и Р. К. В съдебно заседание на 07.11.2013г. осъденият М. К. и упълномощеният му адвокат се явяват лично пред Върховния касационен съд и поддържат искането по предложените в него доводи и възражения. Частният обвинител и граждански ищец С. Д. и процесуалният му повереник, уведомени не участват в инициираната извънредна съдебна процедура. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за правилност и справедливост на обявената и влязла в сила присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №2 от 08.02.2013г., по нохд №128/2012г., Оряховски РС е признал М. Г. К. за виновен в това, че на 02.06.2011г., в [населено място], умишлено причинил на С. А. Д. средна телесна повреда /счупване на лява лакътна кост и счупване на костите на дясната подбедрица, довели до състояние на трайно затруднение движението на горния ляв и долния десен крайник/, като деянието е извършено при условията на повторност, поради което на основание чл.131, ал.1, т.7, вр.чл.129, вр.чл.28 от НК и чл.54 от същия закон му наложил наказание - ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване. С първоинстанционния съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като в съответствие с изискванията на чл.45 от ЗЗД, М. К. е осъден да заплати в полза на пострадалия Д. сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от посегателството неимуществени вреди и гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 9000 /девет хиляди/ лева. Присъдата е била предмет на проверка по внохд №153/2013г., финализирала с потвърдително решение №60/13.05.2013г. на Врачански ОС. Искането на осъдения К. за възобновяване на нохд №128/2012г. на Оряховски РС и на внохд №153/2013г. на ОС-Враца, и за отмяна или изменение на постановената по тях и влязла в сила осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при установения от разпоредбите на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, но преценено при съблюдаване на очертаните доводи сочи на неоснователност. При реализирания извънреден контрол, настоящият състав не констатира акцентираното от защитата на М. К. дерогиране на процесуалните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК в съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ, довело до погрешни изводи по основния факт на наказателния процес - извършване на престъплението и неговото авторство. След внимателен и професионален преглед на доказателствата, инкорпорирани чрез обясненията на осъденото лице; свидетелските показания на С. Д., Р. К., С. Т., Т. Б., С. М., К. К. и Р. Н.; чрез приложените писмени протоколи за оглед и доброволно предаване от 02.06.2011г.; и при компетентна оценка на изготвената медицинска експертиза, съдебните инстанции са формирали своето вътрешно убеждение. Безспорно е установено в хода на наказателното разследване, че на инкриминираната дата, М. К., възмутен от упражненото от С. Д. насилие спрямо жената, с която живеел на съпружески начала и след употреба на алкохол, посетил заедно с Р. К. кравефермата в [населено място], където работел пострадалият и му нанесъл жесток побой, чрез удари по главата и тялото му, с ръце, крака и с дървена тояга. Интерпретацията на приобщената доказателствена съвкупност мотивира несъстоятелност на оплакванията за грубо несъблюдаване на процесуалния закон от съдебните инстанции, изградили фактологията за неправомерния акт и за съпричастността на М. К. към него на твърденията на заинтересования от изхода на делото С. Д., и при игнориране на заявеното от осъдения и на дадените пред съда свидетелски показания на Р. К. и Р. Н., обосновало постановяване на осъдителна присъда, при недоказаност на обвинението. В обсега на правомощията си първостепенният и въззивен съд, с проявен юридически усет са обсъдили коментираните гласни доказателствени средства и преодолели наличните противоречия в тях, при съобразяване с източника на доказателства, и чрез обективно съотнасяне на съдържимите се в същите данни за значимите обстоятелства, включени в предмета по чл.102 от НПК, с останалата доказателствена маса. Правилно е ценен разказът на жертвата С. Д. и компетентно изведено заключението за доказателствената му сила. Разпитаното лице логично, еднопосочно и последователно отразява своите непосредствени възприятия от инкриминираната утрин на 02.06.2011г., като хронологически описва разгърналия се физически сблъсък в неговата динамика, и правдиво пресъздава видяното, чутото и преживяното от него. Добросъвестно, житейски правдиво и изчерпателно пострадалият изяснява лимитираните от представителя на прокуратурата в обвинителния акт- време, място, механизъм на извършване на неправомерното посегателство против телесната неприкосновеност на човешката личност и настъпили вредоносни последици, и с нужната категоричност идентифицира автора. Доказаните от С. Д. факти, са стриктно проверени при съпоставяне с инкорпорираните на основание чл.281, ал.2, вр.ал.1, т.1, вр.чл.118, ал.1, т.1 от НПК обяснения на присъствалата на инцидента и участник в демонстрираната спрямо жертвата агресия Р. К., депозирани на 02.06.2011г. пред съдия, в рамките на досъдебното производство; съответно със свидетелските показания на С. Т. и Т. Б., очертаващи фактическата обстановка след случилото се, физическото състояние на пострадалия и коректно възпроизвеждащи споделеното от него; и на пристигналия на местопроизшествието полицейски служител С. М., пред който К. признала за осъщественото от нея и К. нападение спрямо жертвата и показала използваната при неправомерните действия дървена тояга. Те намират доказателствена опора и в съдържимите се данни в приложената писмена документация /протоколи за оглед и доброволно предаване от 02.06.2011г., епикризи и изследвания, свързани с травмите и нараняванията на С. Д. на инкриминираната дата/; и убедително се подкрепят от научните мнения на вещото лице в изготвената и изслушана съдебна експертиза за медикобиологичните параметри на телесните увреждания на пострадалия и възможния начин на тяхното причиняване-действия с твърди тъпи предмети /нанесени удари при побой/. Обстойна е и предложената от контролираните инстанции аргументация относно процесуалната стойност на обясненията на осъдения и на показанията на Р. К. и Р. Н., дадени пред съда. Компетентно Оряховски РС и въззивният състав са отчели процесуалният статус на М. К. - конституиран в качеството на обвиняем /подсъдим/ в наказателния процес, и правната природа на неговите волеизявления- източник на доказателства и средство за защита. Отдадено е нужното значение и на това, че казаното от съпричастния към физическия конфликт К. за местонахождението му на инкриминирания ден - в дома на Р. Н., в [населено място], по повод израждане на крава, не кореспондира с очертаните от свидетеля Н. в съдебно заседание на 11.07.2012г. обстоятелства, сочещи на среща с осъдения и на оказана му от него помощ на 01.06.2011 година. Обърнато е специално внимание и на лансираната от разпитаната Р. К. версия пред първостепенния съд, чрез която тя поема цялата отговорност за извършеното срещу Д. престъпление, голословно отричайки съпричастността на М. К. към него. Активното участие във физическата разправа на 02.06.2011г. на визираното лице, спрямо което наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради престъпна съставомерност на деянието по чл.130, ал.2 от НК и предвидения начин за преследването му чрез подадена частна тъжба; и приятелските отношения на К. с осъдения, неминуемо рефлектират на обективността на свидетелските й показания, като констатираната промяна в съдържанието им /различаващо се от това пред досъдебните органи/, вътрешните противоречия в тях и отсъстващата корелация с останалия доказателствен материал, обуславя липса на кредит на доверие. В контекста на изложеното за реализираните от досъдебните органи и съда процесуална дейност и доказателствен анализ, несъстоятелни са и наведените от адвоката на М. К. възражения за налична доказателствена непълнота, внасяща съмнения в обвинителната теза. Предметът на доказване, очертан в чл.102 от НПК и сочещ на фактите за извършеното престъпление и авторството, следва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателства, и визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. След приобщаване и анализ на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите си констатации и правни изводи по повдигнатото от прокурора обвинение. При формирано вътрешно убеждение за неговата категорична и безспорна доказаност, правно ирелевантно е, че не са изчерпани всички процесуални възможности за инкорпориране на фактически данни по делото или че някои от доказателствените източници са изключени от съвкупността, респективно, че част от доказателствата са лишени от процесуална стойност. При колебания на съда по отношение на извършването на престъплението и съпричастността на подсъдимия, санкционните последици за обвинителната власт, при доказателствена непълнота или негодни доказателствени средства, се обективират в обявяване на оправдателна присъда. Конкретиката в разглеждания казус очертава доказателствена обезпеченост на тезата на прокурора за осъществено на 02.06.2011г. престъпно посегателство против телесната неприкосновеност на пострадалия С. Д., и за активното участие на подсъдимото лице в него. Разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес свидетели; приложените писмени документи; изслушаната съдебно-медицинска експертизи, подкрепят повдигнатото срещу М. К. обвинение по чл.131, ал.1, т.7, вр.чл. 129 от НК с изискуемата степен на доказателствен интензитет, и мотивират заключение за спазване на императивните предписания за разкриване на обективната истина в наказателния процес, предпоставящо липса на необходимост от преодоляване на „пропуски” в доказателствената маса, чрез изземване и изследване на отпечатъци от средството на престъплението - използваната при побоя дървена тояга, и чрез допускане до разпит на свидетели /В. М. и Р. К./, които не са присъствали на инкриминирания инцидент и чиито показания не биха допринесли за изясняване на значимите обстоятелства по делото. При съблюдаване на установената чрез приобщените доказателства фактология е приложен и материалният закон – чл.131, ал.1, т.7, вр.чл. 129, вр.чл.28, ал.1 от НК, с произтичащите от това и справедливо отмерени санкционни последици за М. К. – ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване с оглед предходните осъждания на лицето и присъдено в полза на пострадалия С. Д. обезщетение в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за неимуществена обезвреда. По предложените съображения и в обсега на предоставената компетентност, настоящият състав не констатира основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания от осъдения К. влязъл в сила съдебен акт №2 от 08.02.2013г., по нохд №128/2012г., по реда на възобновяването. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. К. за възобновяване на нохд №128/2012г. на РС - Оряхово и на внохд №153/2013г. на Врачански ОС, и за отмяна или изменение на постановената и влязла в сила присъда №2 от 08.02.2013година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.