О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 66/07.04.2017 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Маргарита Соколова Членове: Гълъбина Генчева Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 49 по описа за 2017 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 751/ 18.10.2016 г. по ч. гр. д. № 457/ 2016 г., с което Кюстендилски окръжен съд оставя без уважение частните жалби на Г. П. К. и Н. П. К. срещу определение № 869/ 29.06.2016 г., с което Кюстендилски районен съд е оставил без уважение молбите на жалоподателите да допълни свое определение № 413/ 29.03.2016 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 689/ 2015 г. Определението се обжалва от Г. К. и от Н. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следния въпрос, уточнен и конкретизиран в духа на въведените касационни оплаквания (ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Допуска ли ГПК в тежест на ищеца, за когото чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че е отговорен да репарира разноските по прекратеното дело, да се постави адвокатското възнаграждение, ако доказателствата за неговото заплащане ответникът представя към молбата за допълване на определението в частта по разноските (чл. 248 ГПК)? Касаторът счита въпроса обуславящ изводите на въззивния съд, като намира да противоречи на задължителните указания, дадени с т. 1 в ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС. По същество се оплаква, че въззивният съд е нарушил чл. 248 ГПК и чл. 78, ал. 4 ГПК. От ответника по частните касационни жалби Д. Й. М. не постъпва писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд ги намира с допустим предмет. Обжалваното определение покрива изискванията на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Пред съда е отнесено (поискана защита) по вземането за разноските по делото, предвидено в материалноправния състав от чл. 78, ал. 4 ГПК. Този въпрос, макар и производен от изхода на производството по основния правен спор, има относително самостоятелен характер. Спазено е и изискването на чл. 274, ал. 4 ГПК. Прекратеното дело е по спор за право на собственост върху земеделски имоти в землището на [населено място], общ. К., а чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК изключва цената на иска като релевантен критерий за възникване на правото на касационно обжалване на решенията по тези дела. Частните жалби подават легитимирани страни. Касатори са ответниците, за които обжалваното определение отрича възможността в настоящото дело да бъде установено качеството им на кредитори по деликтните вземания от чл. 78, ал. 4 ГПК. Спазен е и срокът от чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частните касационни жалби, а касационното обжалване на определението по допълнения и уточнен въпрос следва да бъде допуснато, макар и при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително). Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е допустимо на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на ищеца съдът да постави адвокатското възнаграждение, въпреки че доказателствата за плащане ответникът представя с молбата за допълване на определението за прекратяване на производството с част по разноските (чл. 248 ГПК). Тази отговорност на ищеца в рамките на заведеното дело е допустимо да се установи, само ако плащането е извършено до постановяване на определението за прекратяване. Мотивите за отговора са следните: Чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда деликтно вземане на ответника за репарация на разноските при прекратяване на делото. Чл. 81 ГПК урежда задължение за съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Процесуалната пречка по допустимостта на иска съдът може да констатира в закрито съдебно заседание, включително след служебно събиране на доказателствата, които я установяват. В тази хипотеза за ответника остава единствено възможността да заяви претенцията по чл. 78, ал. 4 ГПК в рамките на образуваното дело чрез молба за допълване на определението за прекратяване с искане съдът да се произнесе и по искането за репарация на извършените разноски (чл. 248 ГПК). Тълкуването на чл. 81 ГПК налага извода, че съдът уважава молбата по чл. 248 ГПК, само ако направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на производството по недопустимия иск. Ако адвокатското възнаграждение ответникът е заплатил по-късно, той може да претендира своето вземане за ангажиране отговорността на ищеца за репарация на разноските, които имат за причина недопустимия иск, чрез осъдителен иск, но не и в рамките на заведеното дело по прекратеното исково производство. Материалноправните предпоставки от чл. 78, ал. 4 ГПК (съдебно предявена претенция чрез недопустим иск, направени разходи от ответника и причинно-следствена връзка между поведението на ищеца, сезирал съда с недопустимата претенция и направените от ответника разходи) не се погасяват само поради това, че плащането ответникът е извършил след приключване на делото в съответната инстанция. Приключването на делото в съответната инстанция погасява единствено процесуалноправната възможност вземането по чл. 78, ал. 4 ГПК да бъде установено в рамките на заведеното дело. Различен извод е в противоречие с чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България. Когато вземането по чл. 78, ал. 4 ГПК е възникнало, то е актив от имуществото н(а ответника по прекратеното дело, а върховният закон я признава за неприкосновена. Процесуалните възможности за установяването на това вземане в рамките на заведеното дело основният закон изключва да бъдат третирани (тълкувани) като погасителен способ. Касационната инстанция намира, че определението на въззивния съд съответства на дадения отговор, а частните касационни жалби са неоснователни. Жалбоподателите са ответниците по недопустими искове, които ищецът е предявил в защита на своето право на собственост върху недвижимите имоти (земеделски земи). В исковото производство и до постановяване на определението за неговото прекратяване двамата са надлежно представлявани от адв. Ш. (пълномощни на лист 76 и лист 99 от делото на КРС). Договорите за правна защита и съдействие с удостоверителна част, че възнаграждението на адв. Ш. от по 500 лв. е не само уговорено, но и платено, жалбоподателите прилагат към молбите по чл. 248 ГПК. И двата договора са без дата, а при липса на доказателства, че са сключени, а плащанията – извършени преди определението за прекратяване на исковото производство, и първата, и втората инстанция приемат, че тези разходи ответниците правят не по-рано от датата на направените искания по чл. 248 ГПК. Съответен на предвиденото в чл. 81 ГПК е изводът и на двете инстанции, че разпоредбата не допуска тяхната репарация в рамките на настоящото дело. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 751/ 18.10.2016 г. по ч. гр. д. № 457/ 2016 г. на Кюстендилски окръжен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните касационни жалби на Г. П. К. и на Н. П. К. срещу определение № 751/ 18.10.2016 г. по ч. гр. д. № 457/ 2016 г. на Кюстендилски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.