Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5 640_10_dec_290gpc_240zzd.doc Р Е Ш Е Н И Е № 174 С., 29.04. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 640 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Х. срещу въззивно решение от 14.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 655 /2009 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., І с-в., с което е отменено изцяло р по гр.д. № 1123 /2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и вместо това са отхвърлени изцяло исковете на жалбоподателя Н. Х. срещу [фирма] – А. за заплащане на сумата 80,000 лева невърнат заем по договор за заем от 12.10.2003 г. , ведно със законната лихва върху нея от 10.04.2008 г., както и сумата 100 лева от общо дължимите 72,000 лева по чл.5 от цитирания договор – възнаграждение за ползване на заетата сума в размер на 2 % върху нея за периода от 01.01.2004 г. до 12.10.2007 г. и с което Н. Х. е осъден за разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване в обжалваната част с определение № 1098 /21.10.2010 г. по материално-правния въпрос дали признанието на представляващия юридическото лице ангажира последното и дали е необходимо при отпуснат заем на юридическото лице – търговец сумата да е постъпила по сметка на дружеството и да е осчетоводена от търговеца, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касационните оплаквания са следните : 1) неправилен извод, че сумата не е предадена, щом не е постъпила – неправилно приложение на материалния закон – чл. 240,ал..1 ЗЗД; вписването в счетоводните книги се преценяват (чл.182 ГПК), а не липсата на вписвания; сделката не е търговска (чл.286 ТЗ) – щом не е извършвана търговска дейност (видно от данъчна декларация); 2) неправилен извод, че управителят е действал без представителна власт (поради неправилния извод за недостоверна дата (чл.181 ГПК), независимо, че е бил вписан като управител; 3) съществени процесуални нарушения – извод, че разпитаният като свидетел управител е заинтересован (по чл.172 ГПК), който и досега е съдружник и е признал неизгодни за него факти. Ответникът [фирма] оспорва основателността на жалбата, претендира разноски. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведените въпроси настоящият състав намира, че : Както е прието в чл.175 ГПК, направеното в хода на производството от законния или процесуален представител на страна по делото - юридическо лице признание на факт, представлява изявление за неизгоден за страната факт, който има значение за спора, то е доказателствено средство, за което правилото на чл.175 ГПК предвижда ясно, че се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Правилото на чл.175 ГПК изисква наличието на качеството представител на страна по делото към момента на изявлението на лицето пред съда.. Когато това качество е налично, изявленията на лицето се преценяват по това правило, като на представител на страна по делото. Когато това качество е било налично (само) към минал момент, лицето може да бъде изслушано по делото в качеството му на свидетел и изявлението му следва да бъде преценявано като такова при съобразяване с останалите изисквания на закона за преценка на това доказателство (съвкупната преценка на това доказателство с останалите доказателства по делото и възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора в полза на една от страните). Настоящият състав намира, че при сключен договор за паричен заем с търговско дружество, по който то е заемател, предаването на паричната сума на управителя на дружеството представлява предаване по смисъла на чл.240,ал.1 ЗЗД, постъпването на паричната сума по сметка на дружеството или в касата на дружеството има значение за вътрешните отношения между дружеството и управителя, но това не са факти, неосъществяването на които има значение за действителността и правното действие на договора за паричен заем. По предмета на спора : Исковете са основани на твърдения, че ищецът като заемодател е сключил на 12.10.2003 г. писмен срочен договор за паричен заем с ответника за сумата 80,000 лева, за която в договора е отбелязано, че е предадена на заемателя и че в тази част договорът служи като разписка и която сума заемателят бил длъжен да върне до 12.10.2007 г. или при поискване от заемодателя, върху която считано от януари 2004 г. било уговорено месечно възнаграждение в размер на 2 %. Ответникът не върнал сумата, нито платил уговореното възнаграждение, поради което ищецът иска ответникът да бъде осъден да му плати заетата сума и сумата 100 лева като част от възнаграждението за ползване на сумата, което за срока на договора е в размер на 72,000 лева. За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел, че договорът е реален, със счетоводна експертиза не е установено постъпването на парите по сметка, нито в касата на дружеството и при направеното от ответника оспорване се приема, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че е предал сумата в разпореждане на дружеството; показанията на свидетеля – управител не следва да бъдат кредитирани, т.к. противоречат на писмени доказателства и поради влошените му отношения с другите съдружници, от което следва неговата заинтересуваност от изхода на спора (подразбира се, че според съда във вреда на дружеството), съдът не кредитира свидетелските показания на управителя и относно достоверността на датата на договора, приема, че тя не е доказана, следователно не е доказана и представителната му власт (по този договор) по отношение на дружеството, предвид по-късното му освобождаване от длъжност. Поради всичко това главният иск е неоснователен, което обуславя и неоснователността на акцесорния частичен иск. По оплакванията за неправилност на решението по чл.281 ГПК : Доколкото автентичността на подписите на страните по договора за паричен заем не е оспорена, следва да се приеме, че той е подписан от лицата, които са посочени в договора. От това следва, че лицата, които са се подписали, са направили отразените в договора насрещни волеизявления, включително и за дата на сключването на договора. Доколкото автентичността на подписите не е оспорена (отговор на л.16 и по-късно), нито опровергана, нито са събрани доказателства за пописването на договора на различна от посочената в него дата, то следва да са приеме за доказано, че договорът е подписан на посочената в него дата, няма спор, че към този момент Р. Б. е бил управител на заемателя [фирма], от което следва, че изявената от него (Р. Б.) с подписването на договора воля е обвързала дружеството. Т.е., че при сключването на договора и получаването на парите Р. Б. е действал като представител на [фирма]. От това и при дадения отговор на втория допуснат въпрос и при изричното отразяване в чл.2 на договора, че заемната сума е предадена на управителя на [фирма] в деня на подписването на този договор и че самият договор служи за разписка за предаването на сумата на заемателя ( [фирма]), следва правният извод, че страните по договора са сключили действителен договор за паричен заем за сумата 80,000 лева, които са предадени от заемодателя на представител на заемателя (неговия управител) и че парите са получени от дружеството – заемател, което се установява от отразеното в чл.2 на договора изявление за получаване на сумата от името и за сметка на [фирма], както и че договорът е сключен при отразените в договора условия. Поради което и за спора няма значение приетото по делото заключение на ССЕ, че в счетоводството на [фирма] няма счетоводни записвания и документи за получаването на сумата по договора по банкова сметка или в касата на дружеството, това има значение за вътрешните отношения между дружеството и управителя му към този момент, които не са предмет на спора. Тъй като сключването на договора следва от представеното писмено доказателство за това (неговата форма) и от това, че автентичността на подписите не е оспорена нито опровергана, нито е доказано сключването на договора на различна от посочената в него дата (неоспореното заключение на съдебната експертиза в областта на техническото изследване на документи (л.125 – 131) установява идентичност на различните представени от страните копия, не установява следи от умишлено въздействие върху екземплярите с цел изкуствено състаряване и не може да установи времето на отпечатването, полагането на подписите и отпечатъците на кръгъл печат поради липсата на достоверни методики за изследване), то съгласно разпоредбата на чл.164,ал.1,т.т.5 и 6 ГПК за тези обстоятелства (за установяване на писмените съглашения, в които страните по договора (и по спора) са участвали, както и за опровергаване на изходящ от заемателя (и ответник по спора) частен документ) не са допустими свидетелски показания. Поради което и показанията на свидетеля Б. не следва да бъдат обсъждани, а от това следва, че е без значение, дали той е заинтересован от изхода на спора (във вреда на [фирма] според въззивния съд, който не е съобразил, че Б. още е съдружник в [фирма] и е в негов интерес да се установи, че [фирма] няма задължение към ищеца, което сочи на процесуално нарушение – неправилно приложение на правилото на чл.172 ГПК). Отделно от изложеното (и евентуално) следва да се приеме, че доколкото показанията на свидетеля Б. са обсъдени и съответстват и потвърждават отразеното в изходящото от страните по спора писмено съглашение, те не представляват насрещно доказване, нито опровергават главното доказване на ищеца – заемодател, а потвърждават твърденията на ищеца в исковата молба относно релевантни за спора факти. От изложеното следва извод, че обсъдените наведени от жалбоподателя касационни оплаквания - доводи за неправилност на въззивното решение са основателни и те обуславят извод за основателност на главния иск, доколкото срокът на договора е изтекъл и ответникът не твърди и не доказва, че е изпълнил задължението си за връщане на парите, нито, че то е погасено чрез друг способ. Основателността на главния иск налага разглеждането на акцесорния. Уговорката по чл.5 от договора за месечно възнаграждение върху предоставената парична сума в размер на 2 %, считано от началото на 2004 г. (01.01.2004 г.) е валидно и е обвързало страните. Сумата не е върната до 12.10.2007 г. (края на срока на договора), с което искът е доказан по своето основание. Относно размера : С неоспорено заключение на вещо лице по ССЕ (л.69 и 70) е установено, че за периода от 01.01.2004 г. до 12.10.2007 г. (за 45 месеца и 12 дни) то е в размер на 72,619.32 лева. От това следва, че частичният иск е доказан по основание и размер. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него – да бъде постановено друго, съобразно изложените мотиви, с което исковете да бъдат изцяло уважени, заедно с искането за присъждането на законна лихва върху сумата по главния иск от датата на исковата молба - 10.04.2008 г.. Жалбоподателят не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат. С оглед изхода от спора искането на ответника за разноски е неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение от 14.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 655 /2009 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., І с-в. Вместо това постановява: Осъжда [фирма] – А., [улица], ресторант „Тихият кът” да заплати на Н. В. Х. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.240,ал.1 от З. сумата 80,000 лева, представляваща невърнат паричен заем по договор за заем от 12.10.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.04.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.240,ал.2 от З. и чл.5 от посочения договор сумата 100 лева от общо дължимите 72,000 лева, представляваща възнаграждение за ползване на заетата сума в размер на 2 % върху нея за периода от 01.01.2004 г. до 12.10.2007 г. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.