Ключови фрази
фотография * явна несправедливост на наказанието * приложение на чл. 55 НК * индивидуализация на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 433

София, 28 ноември 2014 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЛАДА ПАУНОВА

при секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Тома Комов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1281/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. К. Х., срещу решение № 236 от 26.06.2014г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №512/14г.
В жалбата се изтъква единствено касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наложеното наказание, като се отправя искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода до възможни минимален размер от три месеца..
В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че наложеното наказание е законосъобразно индивидуализирано, при вярно отчетени многобройни смекчаващи обстоятелства.
Адвокат У., служебен защитник на подсъдимия, поддържа жалбата и моли за уважаването й по изложените в нея доводи.
Подсъдимият И. Х. моли размерът на наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде намален.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 80 от 26.03.2014г., постановена по нохд №5555/13г., Софийският апелативен съд е признал подсъдимия И. К. Х. за виновен в това, че на 01.07.2013г. в [населено място], пред входа на Централна автогара „София”, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество- коноп, с нетно тегло 99,15гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 9,9%, на стойност 594,90лв., поради което и на основание чл.354а ал.3, пр.2, т.1 от НК и чл.55 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.354а, ал.6 от НК предметът на престъплението-99,15гр. марихуана е отнет в полза на държавата.
В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски.
С решение № 236 от 26.06.2014г., постановено по внохд №512/14г., Софийски апелативен съд, НО, 2 състав е изменил първоинстанционна присъда, като е намалил размера на наложеното на подсъдимия И. Х. наказание лишаване от свобода от шест месеца на четири месеца.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
Явна несправедливост на наказанието подсъдимият и защитата му са претендирали и пред въззивната инстанция, която е възприела възраженията им и е намалила размера на наказанието.
Правилни са изводите на въззивния съд за законосъобразното приложение на разпоредбата на чл.55 от НК от първата инстанция при индивидуализация на наказанието. Независимо от това, апелативната инстанция в акта си отново е обсъдили всички относими към наказанието обстоятелства, като върна ги е интерпретирала. В резултат на правилно отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и след преценката за наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, които задълбочено са били анализирани в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, въззивният съд е приел, че в рамките на хипотезата на чл.55 от НК следва да намали размера на наказанието, наложено на подсъдимия Х. от шест на четири месеца лишаване от свобода, което е в размер, надвишаващ само с един месец общият законовия минимум. Решаващите съдилища не са подценили или надценили, които и да било относими за индивидуализацията на наказанието предпоставки. Отчетени са сочените в жалбата смекчаващи обстоятелства, а именно формираната зависимост на подсъдимия към канабиноиди, която изисква лечение през едни продължителен период от време, както и факта, че той е студент и е необходимо участието в учебния процес. Всички тези обстоятелства са значими за определяне на наказанието, но същите са обусловили изводи за определяне на наказанието не само под минимума на предвиденото за престъплението по чл.354а, ал.3 от НК и неналагането на наказание глоба, но не и за отмерването на наказанието лишаване от свобода в размера на абсолютния общ минимум за това наказание
Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидно негово несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящото дело.
В заключение следва да се посочи, че наложеното на подсъдимия И. Х. наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца не е явно несправедливо. Същото е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК.
При гореизложените съображения, касационната инстанция намира, че не е налице релевираното в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т. 3 от НПК, поради което въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 236 от 26.06.2014г., постановено по внохд № 512/14г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 2 състав.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател: Членове: