4 РЕШЕНИЕ № 29 С., 08.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №265/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №792/08.7.2010 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №310/30.9.2009 г. по гр.д.№894/2009 г. по описа на В. окръжен съд, по подадена от ответника по исковата молба [фирма] – Г. О., област В. Т., касационна жалба, вх.№11397/28.10.2009 г., по материалноправния въпрос: “Длъжен ли е работодателя да докаже причинно следствената връзка между намаления обем на работата и осъществяваната трудова функция на работника, респективно уволнението ?”. По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ не предвижда нищо друго, освен посочване на основанието за прекратяване на трудовия договор “поради намаляване обема на работата”. За да се отговори на поставения въпрос следва да се поясни какво представлява намаляването обема на работата. По естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите. Това състояние трябва обективно, фактически да съществува. То обаче не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Поради това фактическият състав на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ изисква при изследване на елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител. По основателността на касационната жалба. С въззивното си решение окръжният съд е приел, че видно от длъжностната характеристика на ищеца, същият отговаря за цялостната техническа дейност на предприятието, осъществява взаимодействие между отделите и участва в разработването на плановете за развитие, ръководи и поддържа цялостната техническа документация на летището, контролира качеството на извършваните строително-монтажни работи, решава спорове между ръководителите на отделни структурни звена, разработва и възлага разработването на специфични процедури, планове по качество, работни и технологични инструкции, извършва дейност във връзка с контрола на доставките на материали, планира средства и материали, свързани с изпълнението на основната дейност на летището, ръководи работата по прилагането на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при организиране и осъществяване на трудовата дейност, разработва конкретни мерки и програми за предотвратяване на риска за здравето на работниците и служителите, ръководи разработването на оценки, становища и инструкции относно съответствието с изискванията за безопасност и здраве при работа на проекти и при въвеждането в експлоатация на обекти, технологии, работно оборудване и работни места, организира възлагането на обществени поръчки. Поради това окръжният съд е стигнал до извод, че не е налице намаляване обема на работата, което да е съотносимо към трудовата дейност, извършвана от ищеца, реализирана чрез неговата трудова функция, а в тежест на работодателя е да докаже този факт. Въз основа на това е прието, че работодателят не е ангажирал доказателства, как пряко намаляването на броя на полетите се е отразило на дейността, с която е бил ангажиран ищеца преди датата на уволнението му. Въз основа на това е направен краен извод, че намалелият брой на полетите не се е отразил върху целия обем на дейност е ангажиран служителят. Освен това е прието, че с оглед заключението на вещото лице, към датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение е увеличен броят на обслужените полети със 194 в сравнение със същия период на предходната година, което обосновава извод,че не е налице трайно намаление обема на работа, във връзка с обслужваните полети. В касационната жалба против въззивното решение на В. окръжен съд се твърди, че длъжностната характеристика не е одобрена от Главния директор ГД “ГВА”, поради което съдът неправилно се е позовал на нея. Твърди се, че трудовите функции по тази длъжностна характеристика са били изпълнявани от други служители, а единственото описано в нея, което ищецът е изпълнявал реално е дейността във връзка с безопасните условия на труд. Сочи, че длъжността на ищеца не фигурира в новото щатно разписание. Твърди се, че въззивната инстанция се е произнесла по ненаведени във въззивната жалба доводи. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Ответникът по касация – С. Х. У., посредством процесуалния си представител – адв. С. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Същият се явява в съдебно заседание, поддържа писмения си отговор и моли касационната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, изявлението му в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на В. окръжен съд е правилно. С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че законосъобразно, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е постановила своя акт. Работодателят не е доказал по несъмнен начин, че е налице намаляване обема на работата, което да е съотносимо към трудовата дейност, извършвана от ищеца, реализирана чрез неговата трудова функция. Работодателят не е ангажирал доказателства, как пряко намаляването на броя на полетите се е отразило на дейността, с която е бил ангажиран ищеца преди датата на уволнението му. Изцяло неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания. Длъжностната характеристика за процесната длъжност е представена от работодателя, изхожда от него и липсва законова процедура, съгласно която страната представяща някакво доказателство впоследствие да си го оспори. Ирелевантен за случая е доводът, че трудовите функции, посочени в длъжностната характеристика са изпълнявани /и/ от други лица. Ирелевантно е обстоятелството, че длъжността не фигурира в новото щатно разписание, тъй като материалноправният спор се разглежда към момента на уволнението. Неоснователно е оплакването, че въззивната инстанция се е произнесла по ненаведени във въззивната жалба доводи. Основното оплакване във въззивната жалба е именно, че липсват доказателства относно връзката между намаления обем на работата в предприятието и трудовата функция на ищеца. Именно по това оплакване окръжният съд е изложил пространни и задълбочени мотиви, а касационният жалбоподател е поставил въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, на който настоящата съдебна инстанция отговаря. Изложеното налага категоричен извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №310/30.9.2009 г. по гр.д.№894/2009 г. по описа на В. окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: