Ключови фрази


6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 299
гр. София, 12.05.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1904/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка”АД (н.) със седалище в [населено място] срещу решение № 445 от 22.02.2019 г., постановено по в. т. д. № 3095/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 773 от 16.04.2018 г. по т. д. № 1534/2017 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) против „Табак Маркет” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН - за установяване нищожност на възражение за прихващане вх. № 10212/30.10.2014 г. на „КТБ” АД, и евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН - за прогласяване на прихващане вх. № 10212/30.10.2014 г. на „КТБ” АД за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), и на основание чл.59, ал.7 ЗБН е осъдена „Корпоративна търговска банка” АД (н.) да заплати по сметката на Софийски апелативен съд държавна такса върху отхвърлените искове в размер на 688 000 лв. Решенията са постановени при участие на „Първа инвестиционна банка” АД като подпомагаща страна на страната на ответника „Табак Маркет” АД.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че в нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл.6 ГПК въззивният съд е разгледал като главен иска по чл.59, ал.2 ЗБН, въпреки изявлението в исковата молба, че този иск се поддържа като евентуален спрямо иска по чл.59, ал.3 ЗБН. Навежда оплаквания, че при произнасяне по иска с правно основание чл.59, ал.2 ЗБН съдът не е тълкувал разпоредбите на ал.2 и ал.1 на чл.59 ЗБН в систематическата им връзка и не е съобразил погрешно използвания от законодателя израз в ал.2 „синдик”, вместо „квестор”, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразен извод за неприложимост на нищожността по чл.59, ал.2 ЗБН спрямо прихващания, извършени извън открито производство по несъстоятелност на банка. Позовава се на незаконосъобразност на изводите, с които въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на иска по чл.59, ал.3 ЗБН. Излага подборни аргументи в подкрепа на тезата, че използваният от законодателя в чл.59, ал.3 ЗБН термин „неплатежоспособност” има собствен смисъл, различен от дефиницията за неплатежоспособност в чл.36, ал.2 ЗКИ и от опасността за неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ; че за средностатистическия гражданин значението на термина „неплатежоспособност” се свежда до представа, че банката не разполага с достатъчно средства и не може да изпълнява задълженията си. Според касатора, в конкретния случай фактическият състав на чл.59, ал.3 ЗБН е изпълнен, тъй като към момента на отправяне на изявлението за прихващане ответното дружество е имало представа за състоянието на неплатежоспособност на банката, разглеждано като невъзможност последната да изпълнява задълженията си поради липса на достатъчно средства.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът е посочил като обуславящи за изхода на делото следните въпроси, за които е аргументирал наличието на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК (значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото) : „1. Какъв е смисълът, вложен в термина „неплатежоспособност”, използван в нормата на чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност, и дали той е еднакъв със смисъла за „неплатежоспособност”, използван в чл.36, ал.2 от Закона за кредитните институции; 2. Под знание за „настъпила неплатежоспособност”, използвано като термин в нормата на чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност, следва ли да се разбира знание, основано на специални познания на съответния кредитор, изградено с оглед обоснован икономически анализ, който да установява, че са налице предпоставките на неплатежоспособност на банката, или под знание за „настъпила неплатежоспособност” по чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност се има предвид знанието и разбирането на всеки един средностатистически български гражданин/търговец за настъпили сериозни затруднения в дейността на банката, което знание може да бъде изведено от оповестената в публичното пространство информация за тези затруднения; 3. Допустимо ли е установяването на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност да се осъществява чрез позоваване на публично оповестената в националните медии информация за затваряне на банката за работа с клиенти и поставянето й под особен надзор, без да се изисква анализ на финансово - икономическото състояние на банката след поставянето й под особен надзор по смисъла на Раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, в това число и информация, съдържаща се в актовете на БНБ; 4. Представляват ли доказателство за знание за настъпила неплатежоспособност на банка по смисъла на чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност действията на лице, което се явява едновременно неин кредитор и длъжник, които действия се изразяват в придобиването на вземания на вложители в банката, които да му позволят да извърши прихващане на собствените му задължения към банката, и които вземания са придобити в периода след поставянето й от БНБ под особен надзор по смисъла на Раздел VІІІ от Закона за кредитните институции и преди датата на отнемане от централната банка на лиценза за извършване на банкова дейност; 5. Решение, в което исковете не са разгледани в поредността, в която са предявени от ищеца, постановено ли е в нарушение на установения в чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало”.
Ответникът по касация „Лафка Маркет” АД (с предишно фирмено наименование „Табак Маркет” АД) със седалище в [населено място] е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който са изложени съображения за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от подпомагащата страна „Първа инвестиционна банка” АД - [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Производството по в. т. д. № 3095/2018 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на лицата, изпълняващи функциите на синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), срещу решение по т. д. № 1534/29017 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд е констатирал, че предмет на обжалване е частта от първоинстанционното решение, с която са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) против „Табак Маркет” АД евентуално съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗЗД - за установяване нищожност поради липса на форма на изявление за прихващане с вх. № 10212/30.10.2014 г., и чл.59, ал.3 ЗБН - за прогласяване на прихващане вх. № 10212/30.10.2014 г. за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), респ. че в частта относно предявения от синдиците иск с правна квалификация чл.3, ал.3 ЗБН производството по делото е прекратено с влязло в сила определение на Софийски градски съд.
С обжалваното с касационната жалба решение № 445 от 22.02.2019 г. Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд в обжалваната част, след като е достигнал до изводи за неоснователност на исковете за установяване нищожност, евентуално за прогласяване на относителна недействителност, на спорното прихващане.
Въззивният съд е възприел установената от първата инстанция фактическа обстановка, която не е оспорвана от страните във въззивното производство :
В периода 03.04.2013 г. - 06.03.2014 г. между „Корпоративна търговска банка” АД и „Табак Маркет” АД са сключени договори за кредит, като към 29.10.2014 г. кредитополучателят „Табак Маркет” АД е имал непогасени задължения в размер на 34 432 118.26 лв. На 30.10.2014 г. от страна на „Табак Маркет”АД е депозирано изявление за прихващане вх. № 10212/30.10.2014 г. с вземания в размер на 34 400 000 лв., придобити от „Първа инвестиционна банка” АД с договор за цесия от 13.06.2014 г. Ответникът и подпомагащата го страна „Първа инвестиционна банка” АД не са доказали твърдяната дата на сключване на договора, оспорена своевременно от ищеца, и съгласно чл.181 ГПК за достоверна дата на сключване на договора следва да се счита датата 30.10.2014 г., когато „Корпоративна търговска банка” АД е уведомена за извършената цесия. С решение от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, вписано на 23.06.2014 г., „Корпоративна търговска банка” АД е поставена под специален надзор съгласно чл.116 ЗКИ, а с решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, вписано на 07.11.2014 г., е отнет лиценза на банката за осъществяване на банкова дейност. На 22.04.2015 г. е постановено решение № 664 по т. д. № 7594/2014 г. на Софийски градски съд, с което е обявена неплатежоспособността на банката и е открито производство по несъстоятелност с определена по реда на инстанционния контрол начална дата на неплатежоспособността 20.06.2014 г.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН, според която изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа, се отнася единствено до хипотезата на открито производство по несъстоятелност и назначен синдик. Изложил е съображения, че след като в случая изявлението за прихващане е извършено преди откриване на производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка” АД, за неговата действителност е достатъчна обикновената писмена форма, която е спазена, и с оглед неприложимостта на разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН изявлението за прихващане не е нищожно поради липса на предписаната от закона форма за действителност.
След анализ на фактите по делото и на приложимата към тях правна уредба в чл.59, ал.1 ЗБН (редакция преди изменението от ДВ бр.98/2014 г.) и чл.59, ал.3 и ал.4 ЗБН, въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност и на евентуалния иск с правна квалификация чл.59, ал.3 ЗБН. Предвид датите на сключване на договора за цесия и на входиране на изявлението за прихващане в деловодството на „Корпоративна търговска банка” АД (30.10.2014 г.), съдът е приел, че доколкото активното вземане на ответника е придобито преди датата на обявяване в Търговския регистър на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банката - 07.11.2014 г., по отношение на прихващането е неприложима установената в чл.59, ал.4 ЗБН необорима презумпция за знание у кредитора, че е настъпила неплатежоспособност на банката. Като е съобразил, че активното вземане е придобито преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, съдът е преценил, че обявяването на прихващането за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) е обусловено от успешното доказване на факта, че към момента на придобиване на вземането ответникът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката - чл.59, ал.3 ЗБН. Въззивният съд е приел, че нито една от двете предпоставки по чл.59, ал.3 ЗБН не са налице, като за втората - знание за неплатежоспособност, е възприел разрешението в постановеното от състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 160/04.07.2018 г. по т. д. № 1164/2017 г., че знание за неплатежоспособност към момента на придобиване на активното вземане не би могло да се приравни на опасност от неплатежоспособност по смисъла на чл.115 ЗКИ. За неоснователен въззивният съд е счел тезата на синдиците, че публичното оповестяване на решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г., допълнено с решение от 22.06.2014 г., за поставяне на банката под специален надзор има за последица знание у неограничен кръг от субекти (търговци и физически лица), че банката е нефункционираща банкова институция. Изложил е съображения, че поддържаната теза предполага търговците и физическите лица да имат специални знания или точна информация за липса на ликвидност и капиталова адекватност на банката, което е несъстоятелно, и че знанието като елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН следва да се доказва във всеки конкретен случай. С мотив, че по делото няма доказателства, установяващи наличието на знание у законните представители на ответното дружество за наличие на неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка” АД към достоверната дата на придобиване на активното вземане - 30.10.2014 г., въззивният съд е формирал извод, че искът по чл.59, ал.3 ЗБН е неоснователен, и е потвърдил решението на първоинстанционния съд за неговото отхвърляне.
По допускане на касационното обжалване :
От формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, относим към спора по двата евентуално съединени иска е само последният въпрос - дали решение, в което исковете не са разгледани в поредността, в която са предявени от ищеца, е постановено в нарушение на установения в чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало. Касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос не следва да се допуска поради отсъствие на поддържаното във връзка с него основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (и на основанието по чл.280, ал.1, пр.2 ГПК - предвид позоваването на нарушение на принципа на диспозитивното начало). С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) са предявили в условията на евентуално съединяване три иска срещу ответника „Табак Маркет” АД (сега „Лафка Маркет” АД) - иск за установяване нищожност на изявление за прихващане вх. № 10212/30.10.2014 г. поради липса на изискуемата от закона форма за действителност, иск за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на основание чл.3, ал.3 ЗБН и иск за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.59, ал.3 ЗБН. Съобразявайки съотношението между институтите на нищожност и относителна недействителност, в изготвения доклад по делото първоинстанционният съд е приел, че като главен следва да се разгледа установителния иск за нищожност на изявлението за прихващане - чл.59, ал.2 ЗБН, а като евентуални - исковете по чл.3, ал.3 ЗБН и чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Страните не са възразили срещу определената в доклада поредност за разглеждане на исковете и тъй като с влязло в сила определение е прекратено производството по иска с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН, с решението си по съществото на спора първоинстанционният съд е разгледал иска по чл.59, ал.2 ЗБН като главен и с оглед неговото отхвърляне се е произнесъл по приетия за евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. При липса на възражения срещу възприетата в доклада поредност за разглеждане на исковете е некоректно да се поставя въпроса дали въззивното решение, в което тази поредност е възприета, нарушава принципа на диспозитивното начало. Независимо от изложеното настоящият състав на ВКС намира, че от гледна точка на съотношението между нищожност и относителна недействителност разглеждането на иска по чл.59, ал.2 ЗБН като главен спрямо иска по чл.59, ал.3 ЗБН не би могло да се квалифицира като нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл.6 ГПК. В тази насока следва да се има предвид разрешението, дадено от друг състав на ВКС, ІІ т. о., в определение № 141/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 214/2020 г., според което искът за прогласяване нищожност на прихващане е преюдициален спрямо иска за обявяване на прихващането за относително недействително по причина, че относително недействителни, вкл. по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, могат да бъдат само действителни прихващания.
При обосноваване приложното поле на касационното обжалване синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) не са посочили правен въпрос с обуславящо значение за изхода на спора по иска с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2 ЗЗД вр. чл.44 вр. чл.59, ал.2 ЗЗД - за установяване нищожност на оспорваното прихващане поради неспазване на изискуемата от закона форма за действителност. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и доколкото служебно не се констатират основания по чл.280, ал.2, пр.1 и пр.2 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за нищожност на прихващането.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта относно евентуалния иск по чл.59, ал.3 ЗБН по четвъртия въпрос в изложението. Въззивният съд не е обсъждал този въпрос и не е формирал по повод на него правни изводи с обуславящо значение за изхода на спора. Поради липсата на произнасяне в решението въпросът не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Другите три въпроса от изложението са относими към изводите на въззивния съд за отсъствие на елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН - знание у ответника за неплатежоспособността на банката към момента на придобиване на активното вземане, с което е извършено прихващането, и към даденото от въззивния съд тълкуване на понятието „знание за неплатежоспособност” по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН. Разрешаването на тези въпроси е обусловило отхвърлянето на евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, поради което въпросите отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Осъществена е и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка, надлежно аргументирана в изложението - значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН законодателят е предвидил две алтернативни предпоставки от субективен характер, които следва да са налице по отношение на прихващащия кредитор, за да бъде обявено извършеното от последния прихващане за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката - знание, че е настъпила неплатежоспособност на банката, и знание, че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, без да дефинира изрично съдържанието на понятието „знание за настъпила неплатежоспособност“ за целите на прилагане на специалния Закон за банковата несъстоятелност. Поставянето на банка под особен надзор не е обвързано от закона с изискване за проявление на състоянието на неплатежоспособност по смисъла на ЗКИ и това състояние не е визирано като елемент от производството по несъстоятелност, чието откриване следва по време отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност. Предвид съдържащата се в ЗБН и ЗКИ специфична правна уредба на състоянието на неплатежоспособност на банка, предпоставките за установяване на неплатежоспособността и производството за банкова несъстоятелност, липсата на яснота относно съдържанието на понятието „знание за настъпила неплатежоспособност” създава условия за противоречиво тълкуване на разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН и за формиране на противоречива съдебна практика по приложението й. Поставените от касатора въпроси са насочени към изясняване на действителния смисъл на разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН и конкретно - на понятието „знание за неплатежоспособност”, поради което касационното им разглеждане ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Поради изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на евентуалния иск с правна квалификация чл.59, ал.3 ЗБН, по следния обобщен и конкретизиран от състава на ВКС (т.1 от цитираното тълкувателно решение) правен въпрос : „Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН”.
Съгласно чл.59, ал.7 ЗБН, за разглеждане на подадената от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) касационна жалба не следва да се заплаща предварително държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 445 от 22.02.2019 г., постановено по в. т. д. № 3095/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 773 от 16.04.2018 г. по т. д. № 1534/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) против „Табак Маркет” АД (с променено в хода на делото фирмено наименование „Лафка Маркет” АД) евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за прогласяване на прихващане с вх. № 10212/30.10.2014 г. на „КТБ” АД за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.).

Да се докладва делото на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание по реда на чл.290 ГПК с призоваване на страните (главни и подпомагаща).

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 445 от 22.02.2019 г., постановено по в. т. д. № 3095/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 773 от 16.04.2018 г. по т. д. № 1534/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) против „Табак Маркет” АД (с променено в хода на делото фирмено наименование „Лафка Маркет” АД) иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН за установяване нищожност на изявление за прихващане с вх. № 10212/30.10.2014 г. на „КТБ” АД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :