Р Е Ш Е Н И Е № 432 София, 19.10. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 29 септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря А. Караджова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 379/2010 година. Касационното производство е образувано по частна жалба на тъжителя Д. И. Б. от гр. И., чрез неговия процесуален представител – адвокат Ю. Д., против въззивна присъда на Софийския окръжен съд, постановена по внчхд № 197/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна с връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура, е изразил в съдебно заседание становище, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда от 26.04.2010 г., Софийският окръжен съд, наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, е отменил присъда № 168/17.12.2009 г., постановена по нчхд № 321/2008 г., на Районен съд гр. И., като вместо нея е прекратил наказателното производство срещу Ю. Й. А. и В. И. Т. – двамата от гр. И., образувано по тъжба на Д. И. Б., за извършени на 30.05.2008 г. престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК, на основание чл. 24, ал. 4, т. 2, вр. чл. 81, ал. 3 НПК, оставил е без разглеждане предявените граждански искове и се е произнесъл по направените разноски. Потвърдил е присъдата в частта относно дължимите от Д. Б. на В. Т. разноски. По доводите в жалбата на частния тъжител Д. И. Б.: Посочените възражения във връзка с приетите от въззивния съд съществени процесуални нарушения, поради не приложението на чл. 287, ал. 6 НПК от първата инстанция, са основателни по следните съображения: По делото е безспорно, че в тъжбата е допусната техническа грешка относно датата на проведеното от О. заседание на съветниците, на което са извършени деянията инкриминирани от тъжителя Б.. И това е така, защото от О.тоятелствената й част е очевидно, че се има в пред вид извършеното от двамата подсъдими именно на проведеното публично заседание на общинския съвет, което се е състояло на 30.05.2008 г., а на 29.05.2008 г., както е било посочено в тъжбата, такова не е имало. В подкрепа на този извод са и сл. бележка на О. И. от 23.01.2009 г., направеното уточнение в с. з. на 03.09.2009 г., от повереника на частния тъжител, относно датата на извършване на деянията, срещу което не са възразили и двамата подсъдими и техните защитници тогава, както и по време на всички заседания проведени по делото, приложеният препис от протокол № 9/30.05.2008 г., на О. И., /т. 8 от дневния ред/. Следователно, с оглед на тези безспорни данни, очевидно е, че не се касае за някакво изменение на обвинението, тъй като не се изменя О.тоятелствена му част, а за допусната техническа грешка, която е била отстранена от страна на тъжителя още в първото по делото заседание, когато е даден ход на делото и срещу която, както бе посочено и по – горе не са правени никакви възражения и по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на двамата подсъдими. Поради това и няма никакви основания за приложение разпоредбите на чл. 287, ал. 6 НПК. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че второинстанционният съдебен акт, с който се прекратява производството, се явява незаконосъобразен от процесуална гледна точка, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание. Посоченото съществено процесуално нарушение е касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като са засегнати правата на тъжителя. Що се касае за възражението на жалбоподателя, за незаконосъобразно отхвърляне на искането за отвод, на председателя на въззивния съдебен състав, настоящата инстанция счита същото за неоснователно. Този съд се е произнесъл съобразно разпоредбите на закона – чл. 31, ал. 4 НПК, след тайно съвещание с протоколно определение и преценявайки, че липсват основанията по чл. 29, ал. 2 НПК, е отхвърлил същото. Законът е предоставил тази преценка на състава на съда – за наличие на основания за отвод, което е сторил в случая въззивният съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и ал. 3, т. 2 НПК, 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : О Т М Е Н Я изцяло въззивна присъда от 26.04.2010 г., постановена по внчхд № 197/2010 г., на Софийския окръжен съд, НО, 2-ри въззивен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Председател: Членове: