Ключови фрази
Частна касационна жалба * сила на пресъдено нещо * престъпно обстоятелство * начална дата на неплатежоспособност * спиране на производството по делото

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№802

гр. София,07.12. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 766 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Й. К. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ против определение № 1001/25.06.2012г. по ч. в. т. д. № 763/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 472/ 20.04.2012г. на Старозагорски окръжен съд за спиране, на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, на производството по т.д. № 812/2012г. с предмет предявен от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и от [фирма] /в несъстоятелност/ иск по чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД, до приключване на досъдебно производство по прокурорска преписка, образувана по повод сигнал за невярност на заключението на вещото лице, въз основа на което е постановено решението за откриване на производство по несъстоятелност и е определена началната дата на неплатежоспособност.
Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че не е налице основание на чл.229, ал.1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по делото, тъй като няма изготвен и внесен в съда обвинителен акт. Сочи, че наличието само на досъдебно производство, което се образува по повод проверката на всеки постъпил в прокуратурата сигнал, не означава, че има разкрити престъпни обстоятелства, относими за спора. Излага доводи, че е необходимо престъпното обстоятелство да е разкрито по делото, което се спира, а не по друг граждански спор, разрешен с влязло в сила решение между други страни. Поддържа, че престъпното обстоятелство би имало значение единствено при евентуално производство по чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решението за откриване на производство по несъстоятелност, с което е определена началната дата на неплатежоспособност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК, се твърди, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора въпроси: 1. дали наличието на образувано досъдебно производство е достатъчно основание, за да се приеме, че има разкриване на престъпно обстоятелство по смисъла на чл.229,ал.1,т.5 ГПК, който е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- определение № 274/ 13.06.2011г. по ч.гр.д. № 270/2011г. на ВКС, I ГО; и 2. дали престъпните обстоятелства следва да бъдат открити по висящото дело, по което е постановено спирането, или могат да бъдат разкрити и във връзка с вече приключило с влязло в сила решение гражданско дело, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата - основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, аргументирано с постановени определения на Пловдивски апелативен съд, като този въпрос, според частният касатор, е от значение и за точното прилагане на закона.
Ответниците по частната жалба не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението за спиране на първоинстанционното производство, образувано по иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и обусловения от него иск по чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата чл.229, ал.1, т.5 ГПК, с оглед образувано досъдебно производство с предмет заключението на вещото лице, въз основата на което в решението по чл.632, ал.1 ТЗ е определена началната дата на неплатежоспособност на длъжника. Направил е извода, че бъдещото наказателно производство ще разгледа въпроси, свързани с действия на лице, определило началната дата на неплатежоспособност, като определянето на престъпното поведение на вещото лице при изготвяне на заключението относно началната дата на неплатежоспособност, би имало значение, както за постановеното и влязло в сила решение по чл.632, ал.1 ТЗ, респ. за неговата отмяна, така и за предявените въз основа на него отменителни искове, чиято предпоставка е действията/сделките да са извършени след началната дата на неплатежоспособност.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставените от частния жалбоподател въпроси са значими за конкретното дело и са обусловили решаващите изводи на въззивния съд при потвърждаване на определението за спиране по чл.229, ал., т.5 ГПК на производството по исковете по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По двата формулирани от частния касатор въпроса е налице задължителна практика на ВКС по чл.274, ал.3 от ГПК, служебно известна и споделяна от настоящия състав - определение № 683 / 19.11.2012г. по ч.т.д. № 692/2012г. на ВКС, I ТО, според която престъпно обстоятелство по чл.229, ал.1 т.5 от ГПК е това, което се узнава, или за наличието на което се представят данни в хода на производството по конкретното дело, установяването на което следва да обуславя изхода на спора, без значение дали по отношение на престъпното обстоятелство има вече образувано производство по установяването му, вкл. досъдебно такова. Ако престъпното обстоятелство е във връзка с приключило с влязло в сила решение дело, това не може да бъде основание за спиране по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК на друго дело, независимо, че с решението по него следва да бъде зачетена формираната вече сила на присъдено нещо по приключилото дело.
Обжалваното въззивно определение е постановено в нарушение на посочената задължителна практика на ВКС относно това, че престъпното обстоятелство следва да е обусловило именно изхода на гражданския спор, по който производството е спряно по чл.229, ал.1, т. 5 ГПК, с оглед на което следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК изключва възможността за осъществяване на останалите релевирани допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК, поради което съдът не ги обсъжда.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Началната дата на неплатежоспособност не се установява в производството по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, а с решението за откриване на производство по несъстоятелност. В настоящия случай с влязло сила решение, което не е отменено по реда на чл.303 и сл. на ГПК, е определена началната дата на неплатежоспособност на несъстоятелния длъжник, поради което по отношение на нея, като част от законоустановеното съдържание на решението за откриване на производство по несъстоятелност, е формирана сила на присъдено нещо, имаща действие по отношение на всички, съгласно чл.630, ал.3 от ТЗ. На основание посочената разпоредба, субективните предели на силата на присъдено нещо относно факта на началната дата на неплатежоспособност се разпростират и по отношение на страните по образуваното дело по иска по чл. 646, ал.2, т.1 ТЗ за обявяване на относителна нищожност на изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособност и обусловения от него иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.648 ТЗ за връщане на сумата по нищожното плащане в масата на несъстоятелността. Спирането на производството по така предявените искове, поради наличие на престъпно обстоятелство при определяне на началната дата на неплатежоспособност по делото по несъстоятелност, е постановено в нарушение на чл.297 от ГПК, тъй като съдилищата не са зачели формираната по отношение на началната дата на неплатежоспособност сила на присъдено нещо. Дори наведеното престъпно обстоятелство - невярност на заключението на експертизата по делото по несъстоятелност, да бъде установено с влязла в сила присъда, това само по себе си не би обусловило изхода на спора в производството по исковете по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предвид формираната сила на присъдено нещо по отношение на началната дата на неплатежоспособност, поради което не е налице хипотезата на чл.229, ал.1 т.5 от ГПК за спиране на производството по исковете за попълване на масата на несъстоятелността. Установяването на твърдяното престъпно обстоятелство би имало значение за евентуално производство по чл.303 от ГПК за отменя на решението за откриване и обявяване в несъстоятелност.
Предвид изложеното, възизвното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени като неправилни.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определение № 1001/25.06.2012г. по ч. в. т. д. № 763/2012г. на Пловдивски апелативен съд и определение № 472/ 20.04.2012г. по т.д. № 812/2012г. на Старозагорския окръжен съд за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.