Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
София, 09 октомври 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 243/2015 година.
Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитниците на подсъдимата К. С. В. и от повереника на гражданския ищец Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения /БАЛИЗ/ срещу решение № 439 от 10.12.2014год. постановено от Софийския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 316/2014год.
В жалбата на защитниците на подсъдимата и допълнението към нея са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 2 и 3 от НПК. Акцентира се на липсата на мотиви към въззивното решение и се твърди, че при разглеждане на въззивната жалба на подсъдимата съдът формално е отговорил на всички наведени му на делото оплаквания срещу присъдата, поради което постановеният съдебен акт не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Изразява се несъгласие с възприетата фактическа обстановка. Твърди се, че задачите към съдебно-счетоводните експертизи са поставяни във връзка с очаквания отговор и че в заключенията им има сериозни пропуски. Приема се, че елементът „своене” не е налице, тъй като изводът, че той е доказан е мотивиран с бланкетна фраза. Мотивите, с които въззивният съд се е солидаризирал, страдат от непълнота, която въззивният съд е следвало да острани. Излага се несъгласие с изводите на САС, че сумите, подробно изброени в допълнението към жалбата, са получени от подсъдимата, независимо, че липсва неин подпис върху платежните банкови документи, т.е, по същество се оспорва и материалната законосъобразност на въззивното решение в изводите за авторството и вината на подсъдимата, макар, това изрично да не е отразено като основание за касационна проверка в жалбата и допълнението към нея. На тези основания се предлага подсъдимата да бъде призната за невиновна, предявеният гражданския иск да бъде отхвърлен, а алтернативно-делото да бъде върнато на предходна инстанция за остраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
В жалбата, подадена чрез повереника на гражданския ищец, се излага, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не се е произнесъл по гражданския иск в диспозитива на решението си. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на Софийския апелативен съд, който да се произнесе по гражданскоправната част на присъдата.
Пред касационната инстанция защитниците на подсъдимата, поддържат съображенията, отразени в жалбата и допълнението към нея и молят касационната жалба на гражданския ищец да бъде оставена без уважение. Повереникът на гражданския ищец поддържа изложеното в жалбата на БАЛИЗ и изразява становище, че жалбата на защитниците на подсъдимата е неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че жалбата на гражданския ищец е основателна и следва да бъде уважена.
В последната си дума подсъдимата моли за справедливо решение и акцентира на продължителността на наказателния процес.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 256 от 04.09.2013год. по н.о.х.д. № 2243/2007 год. на Софийския градски съд подсъдимата К. С. В. е призната за виновена в това, че през периода от 09.07.1997 год. до 10.06.1998 год., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице-„касиер-счетоводител” в Национално дружество за подкрепа на лицата с умствени затруднения в България е присвоила чужди пари в размер на 52180,00 щатски долара, равняващи се на 93 720 591 неденоминирани лева /93 720,59 деноминирани лева/, собственост на дружеството, връчени й в това й качество и поверени да ги пази, като за улесняването му е извършила друго престъпление – по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 308, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 203, ал. 1 във вр. чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 310, ал. 1, вр. 308, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на осем години лишаване от свобода, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не е наложил наказанието „конфискация”.
На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 203, ал. 2, вр. чл. 36, т. 6 и 7 от НК съдът е постановил лишаване от право подсъдимата К. С. В. да заема длъжностите „касиер”, „счетоводител” и да упражнява отчетническа дейност за срок от 13 години.
С присъдата на основание чл. 59, ал. 1 от НК е било приспаднато времето, през което подсъдимата е била с мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”.
На основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимата К. В. да заплати на сдружение БАЛИЗ, рег. по фирмено дело № 28552/1992 г. по описа на СГС-ФО, сумата от 93 720.59 лв., представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението по чл. 203, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски в размер на 15 023,01 лв., както и сумата от 3 748,82 лв. представляваща държавна такса от 4 % върху уважения в пълен размер граждански иск, 500 лв. в полза на сдружение БАЛИЗ, представляващи разноски за повереници, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
С решение № 439 от 10.12.2014 год. по в.н.о.х.д. № 316/2014год. на Софийския апелативен съд присъдата е изменена, като подсъдимата К. В. е призната за невиновна и оправдана по обвинението присвояването по чл. 203, ал. 1 от НК, да е във вр. с квалификацията по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 310, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1 от НК и по обвинението й за длъжностно присвояване по пунктове 7, 8, 9 и 24 от обвинителния акт, общо за размер от 15 000 щ.д., равностойни на 26 828 010 неденоминирани лева /26 828,01 деноминирани лева/. Наложеното на В. наказание по чл. 37, т.т. 6 и 7 НК е намалено от тринадесет на единадесет години. Присъдата е коригирана и в гражданско-осъдителната й част. В останалата част присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, намира жалбата на подсъдимата за частично основателна, а на гражданския ищец-за основателна.
Законосъобразността на въззивния акт се оспорва от гледна точка на това, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, относно развитата в мотивите теза за доказаност на авторството на деянието с правна квалификация по чл. 203, ал. 1, във вр. чл. 201, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Сходни по съдържание доводи са правени и срещу присъдата пред въззивния съд и са получили надлежно мотивиран отговор по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, в каква част те са основателни, като са изложени убедителни съображения, основани на задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, а не на произволно възприети фактически положения.
Възраженията, описани в жалбата, в по-голямата си част представляват собствен анализ от страна на защитата на подсъдимата на доказателствата по делото в подкрепа на довода за недоказаност на обвинението. Доводите се свеждат до необоснованост на фактическите положения, приети от съдилищата и за допуснати от тях съществени нарушения на процесуалните правила при оценяването на доказателствените материали. Изложените в касационната жалба на подсъдимата оплаквания за едностранен, непълен и необективен анализ на събрания по делото доказателствен материал довел и до неправилно приложение на закона, не се подкрепят от данните по делото.
В хода на въззивното следствие съдът е изслушал тройната съдебно-счетоводна експертиза, депозирала заключение на досъдебното производство /т.12, л.179-195/, приел е като доказателство съдебно-счетоводната експертиза, защитена от експертите пред въззивния състав по внохд №394/2006год. на САС и е уважил направеното искане от страна на защитата, като е назначил допълнителна тройна съдебно-счетоводна експертиза, на която поставил задача да отговори на въпроси, формулирани в допълнението към въззивната жалба от името на В.. В проведеното на 10.11.2014год. открито съдебно заседание, заключението на експертите по последната експертиза е било изслушано и след като не било оспорено от страните, съдът го приобщил към доказателствените материали, а след това съпоставил с останалите заключения, обсъждал и ползвал, видно от мотивите на решението.
На базата на посоченото заключение и относимата към пунктове №№ 7, 8, 9 и 24 от обвинителния акт счетоводна документация, съдът е коригирал присъдата и е признал подсъдимата за невиновна по обвинението да е извършила длъжностно присвояване на 15000 щатски долара, равностойни на 268 280 10 неденоминирани /26 828,01деноминирани лева/ и я оправдал за тази разлика от приетото от първоинстанционния съд доказано присвояване на 52180 щатски долара, равняващи се на 93 720 591 неденоминирани /93 720,59 деноминирани лева/.
В решението са изложени ясни, пълни и логични мотиви, които дават основание да се приеме, че вътрешното убеждение на съда е изградено в съответствие с принципните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 НПК. Приетите за установени фактически положения и изводите от тях за авторството и вината на В. в престъплението, предмет на обвинението, се основават на комплексната и обективна оценка на събрания доказателствен материал.
Обобщавайки всичко изложено, не може да се приеме критиката към въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимата, довели и до неправилно приложение на закона. Крайните изводи за доказаност на авторството на В. в престъплението не са направени в нарушение на посочените в касационната й жалба процесуални правила.
В рамките на касационната жалба, по изложените в нея доводи и искане за оправдаване /което е в правомощията на настоящия съдебен състав по чл. 354, ал.1, т. 2, при хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК/, ВКС намери, че по същество, това пестеливо развито оплакване, представлява основание за проверка на съдебния акт и по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, на което също следва да се отговори.
От страна на защитата не се оспорва фактът, че през инкриминирания с обвинителния акт период, подсъдимата е притежавала качеството на „длъжностно лице”, по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, по силата на сключения с работодателя й граждански договор и заеманата длъжност „касиер-счетоводител” на Национално дружество за подкрепа на лицата с умствени затруднения в България/НДПЛУЗБ/ и в това качество са й били поверени парите на дружеството, да ги пази и управлява. От фактическа страна съдът е приел, че в кръга на служебните си задължения подсъдимата е извършвала парични тегления от валутната сметка № [ЕГН] на НДПЛУЗБ в „Булбанк” срещу представени на касата на банката писма-нареждания, които били подписвани от председателя на дружеството или изпълнителния директор, които имали спесимен на подпис в банката. Писмата-нареждания се изготвяли в два екземпляра-един за банката и един за финансовия архив на дружеството. Изходящите писма до банките за искания за теглене на суми, за преводи на разходи и преводи към клонове на дружеството в страната се извеждали в изходящия дневник под съответен номер. Подсъдимата убедила лицата, имащи спесимен да полагат подписи върху повече от два екземпляра от нарежданията, с невярното обяснение, че това е изискване на банката. Възползвайки се от проявеното към нея доверие, В. поставяла изходящия номер върху първото подписано искане съответстващ на номера от изходящия дневник, а на следващите екземпляри поставяла буквен индекс-„а” или „б”, като по този начин изходящият номер на писмото ставал различен. В други случаи тя поставяла върху втория и третият екземпляри произволен изходящ номер, който не съответствал на последователността и хронологията от изходящия дневник. Действайки по този начин, подсъдимата започнала да представя в Банката в един и същи ден по две или три оригинални писма-искания за изплащане на една и съща сума, които по сигнатура не съответствали с номерацията на изходящия в дружеството дневник. По този начин на действие, като преправила и ползвала съдържанието на описаните в решението официални документи, подсъдимата успяла да изтегли установената от въззивния съд обща сума от 52180.00 щатски долара, която не заприходила в касата на дружеството, а присвоила за свои нужди.
Тезата на защитата, че всички изтеглени от подсъдимата суми са били заприходени в счетоводството на НДПЛУЗБ не е възприето от съдилищата, като са изложени съображения, че това е опровергано от наличните писмените доказателства, заключенията на ССчЕ, а също и от показанията на разпитаните свидетели. Тези изводи намират подкрепа и в заключението на изготвената на досъдебното производство графическа експертиза /л. 136-138 от том 4 от ДП/, която е установила авторството на В. в изготвените документи/писмата-искания/, улеснили получаването на паричните суми, които впоследствие, не заприходила в касата и по този начин не се задължила с тях, а ги присвоила.
Първоначално, предявеното срещу В. обвинение по чл. 203, ал. 1, във вр. чл. 201, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК е било предмет на постановената от СГС осъдителна присъда, отменена от въззивната инстанция в производство, образувано само по основания, сочени в жалба на подсъдимата. С решението си първата въззивна инстанция е отменила обжалвания съдебен акт и върнал делото за ново разглеждане на прокурора, в хода на което В. е била привлечена като обвиняема по чл. 203, ал. 1, във вр. чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, т. 1, във вр. чл. 310, ал. 1, във вр. чл. 308 от НК и по която квалификация на деянието е постановил осъждането й по нохд № 2243/2007год. СГС. С обжалваното пред настоящия съдебен състав въззивно решение, САС е констатирал допуснатото закононарушение от първоинстанционния съд на основополагащия принцип в наказателното право „reformation in pejus” и го е отстранил, с признаването на подсъдимата за невиновна и оправдаването й присвояването да е извършила с улесняващо документно престъпление, обхванато от квалификацията на чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, т. 1, във вр. чл. 310, ал. 1, във вр. чл. 308 от НК. Направените изводи от съда за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението и за неговото авторство от В. не са в противоречие, а в съответствие с указанията, дадени от Пленума на ВС № 5/1983год., съобразно които, за да има присвояване е необходимо субектът на престъплението да се е разпоредил с повереното му имущество като със свое. В цитираното постановление изрично е посочено, че липсата на стоково-материални ценности, поверени на длъжностното лице за пазене или управление, не означава, че същите са присвоени, защото тази липса може да се дължи на различни причини. Присвояване ще има само, ако се докаже по несъмнен начин, че обвиненото лице се е разпоредило с повереното му имущество. В случая, безспорно е доказано, че подсъдимата В. в инкриминирания период, при условията на продължавано престъпление, е присвоила чужди пари, собственост на НДПЛУЗБ, връчени й в качеството на длъжностно лице и поверени й да ги пази, като присвояването е в особено големи размери и представляващо особено тежък случай, в който аспект въззивната инстанция е изложила убедителни и аргументирани съображения в мотивите на решението си.
Поради изложеното, настоящият касационен състав намира за правилен решаващия извод на Софийския апелативен съд, че са налице обилни и неоспорими доказателства, които по несъмнен и категоричен начин установяват, че подсъдимата В. е автор на деянието, предмет на обвинението за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1, във вр. чл. 201, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Въззивният съд е дал ясен отговор на въпроса, следва ли приетата за установена фактическа обстановка да се квалифицира като „длъжностно присвояване”, като преди това е анализирал дейността на подсъдимата в изпълнение на служебните й задължения като материалноотговорно лице, при което направил извода, че от страна на В. са налице разпоредителни действия с поверените й пари на дружеството. Обжалваният съдебен акт на предишната инстанция, с който е отхвърлена тезата на защитата за липсата на обективните и субективните признаци от престъпния състав, е взет при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение и затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение.
По отношение на гражданската част на въззивното решение.
Жалбата на гражданския ищец е основателна, като в тази атакувана част на решението е основателна и жалбата и на подсъдимата, макар и не по изложените в нея съображения.Диспозитивът на въззивното решение в гражданската му част е непълен и неясен. От съдържанието му не могат да се разберат изводите на въззивния съд по отношение на носителя на исковата претенция; по основателността на иска и доказаността му по размер. На тези въпроси, въззивната инстанция се е спряла на л. 41 от мотивите и е изложила съображения, защо присъдата в тази част следва да бъде изменена, но очевидното несъответствие между мотиви и диспозитив е приравнено с липсата на мотиви, тъй като поражда за страните невъзможност да разберат действителната воля на съда, на второ място-гражданският ищец и подсъдимата да развият доводите си за материалноправна незаконосъобразност срещу решението в тази част и на следващо място-настоящият касационен състав да провери основателността на оплакванията по това основание. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 3, т.1 и т.3 НПК и за отстраняването му е наложително отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
По соченото от защитата оплакване за явна несправедливост.
Предвид отчетените смекчаващи обстоятелства, тяхната численост и естество, първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Установените смекчаващи обстоятелства са приети за многобройни, а изминалият период от време-за изключително такова, при които предвиденото в закона най-леко наказание е несъразмерно тежко. Като смекчаващо обстоятелство съдът е взел предвид и влошено към момента на извършване на престъплението здравословно състояние на подсъдимата.
Проверявайки присъдата по жалба на подсъдимата по оплакването за явна несправедливост Софийският апелативен съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че определеният срок на лишаване от свобода от осем години е справедлив по размер и с него ще се постигнат целите на чл. 36 от НК, като допълнително снизхождение към подсъдимата с намаляване на това наказание, не е необходимо.
Върховният касационен съд намира този извод за неправилен.
Нормата на чл. 55 от НК дава възможност на съда да наложи наказание под минимума на предвиденото в санкционната част на материалноправната норма за конкретното престъпление, но не го освобождава от необходимостта да обсъди всички данни по делото, свързани не само с начина на осъществяване на престъплението, но и с личността на извършителя. За да е справедливо и за да постигне целите си, наказанието следва да бъде индивидуализирано като размер, дори и при приложението на чл. 55 от НК.
Настоящият състав намира за основателно искането в касационната жалба и от защитника в устната му пледоария пред ВКС, че размерът на наложеното наказание лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е явно несправедливо. Налице се условията за изменение на въззивното решение по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Размерът на наказанието от осем години лишаване от свобода, очевидно, не съответства на съвкупността от изключителното смекчаващо вината обстоятелство- изминалият период от над петнадесет години, през който е продължило настоящото наказателно производство, надвишаващ изискванията за приключването му в разумен срок, но и на наличните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, едно от които е здравният статус на подсъдимото лице. Вярно, че здравословното състояние на В. е съобразено като смекчаващо обстоятелства при отмерване размера на наказанието, но в случая въззивният съд не е отделил необходимото внимание на характера на заболяването на В., което е онкологично. Към момента на разглеждане на делото на 10.11.2014год., защитата е представила обилна медицинска документация: Епикриза от УМПБАЛ [фирма]-София, етапна епикриза от УМПБАЛСМ [фирма], от МПБАЛ”Софиямед”-София, от УМБАЛ [фирма]-София и др., както и експертно решение от ТЕЛК, в които е отразен напредналият злокачествен процес на липосарком и общото тежко здравословно състояние с реална опасност за живота на В.. Тези документи въззивната инстанция е приела и приобщила към останалите писмени доказателства, но не им е отдал необходимата самостоятелна тежест, а те имат съществено значение за индивидуализиране на наказанието, още повече, че съдът е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимата да е присвоила значителна част от парите, представляващи обект на посегателство, според първоначалното обвинение.
От всичко изложено може да се направи извода, че и с по-леко наказание на подсъдимата от пет години лишаване от свобода би се изпълнила основната цел-тя да се поправи и превъзпита и да се осъществи предупредителният ефект върху другите членове на обществото. В този смисъл следва да се измени решението, което да намери отражение и при лишаването от права по чл. 37, т.6 и т. 7 от НК.
Корекцията на размера на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 59, ал. 1, вр.чл. 61, т.3 от ЗИНЗС налага изменяване и на определения първоначален режим на изтърпяването му, а именно от "строг" на "общ", а също така и на вида на пенитенциарното заведение, в което подсъдимата следва да бъде настанена-от затворническо общежитие от закрит тип в затворническо общежитие от открит тип.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3; чл. 354, ал. 3, т. 2, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 439 от 10.12.2014год. постановено от Софийския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 316/2014год., като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата К. С. В. наказание от осем години на пет години лишаване от свобода.
ИЗМЕНЯ въззивното решение, като определя подсъдимата да изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален”общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на В. наказание по чл. 37, т.6 и т. 7 от НК-лишаване от право да заема длъжностите „касиер” и „счетоводител” и да упражнява отчетническа дейност от единадесет на осем години.
ОТМЕНЯ въззивното решение в гражданската му част и връща делото в същата част за ново разглеждане от друг съдебен състав на САС.
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |