Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 4 Р Е Ш Е Н И Е № 151 С., 27.07. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. Б. С. Д. при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 785 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Т. Т. и И. Т. К. и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. С. от АК-Х., със съдебен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] адв. В. С., против въззивно решение № 6 от 12.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 682 по описа за 2009 г. на Хасковския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 300 от 04.11.2009 г. по гр.д. № 10/2009 г. на Димитровградския районен съд, е уважен предявеният отменителен иск, с правно основание чл. 135 ЗЗД като е обявена за недействителна по отношение на Б. З. Т. и П. Т. З., и двамата от [населено място], [община], извършената на 27.05.2004 г. с н.а. № 90/2004 г. на нотариус Р. В., с район на действие Димитровградски районен съд сделка, с която И. Т. Н., б.ж. на Б., [община], починал на 14.01.2007 г. дарява на внуците си Д. Т. Т. и И. Т. К. подробно описани 16 недвижими земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], [община]. Жалбоподателите навеждат доводи в подкрепа на оплакването за недопустимост на решението като постановено по недопустим иск, поради липса на пасивна процесуална легитимация – неконституиран задължителен другар в процеса с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК, с искане за неговото обезсилване и прекратяване на производството по делото, както и неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Ответниците по касационната жалба Б. З. Т. и П. Т. З., и двамата от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-Х. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват касационната жалба като неоснователна. С определение № 61 от 25.01.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос от значение за изхода на делото, относно допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, когато не е конституирана страна по увреждащата сделка, в случая длъжник. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да уважи предявеният отменителен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД въззивният съд е приел, че по делото е установено, че ищците имат качеството на кредитори по отношение на длъжника И. Т. Н., починал на 14.01.2007 г., преди завеждане на делото, че същият приживе е надарил ответниците – негови внуци с процесните земеделски имоти, с което е увредил кредиторите си, като в случая е налице презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като надарените са низходящи на длъжника. Приел е също така, че няма пречка този иск да се предяви само срещу лицата, участващи на другата страна по сделката/надарените/ при положение, че една от страните по договора за дарение И. Т. Н. /длъжника дарител/ е починал преди завеждане на отменителния иск, а единственият му наследник по закон – неговият син се е отказал от наследството, тъй като няма как да бъдат постановени различни решения по отношение на задължителните другари, каквито безспорно са страните по увреждащата сделка, а ще се осигури възможност на кредитора при наличие на предпоставките по чл. 135 ЗЗД да се удовлетвори. Приетото във въззивното решение е в противоречие с приетото в решение от 14.02.2008 г. по т.д. № 676/2007 г. на ТК на ВКС, І ТО, съгласно което доколкото пасивно легитимирани по иска по чл. 135 ЗЗД са страните по сделката, чиято относителна недействителност се иска, те са задължителни другари, като общото предявяване на иска срещу задължителните другари и тяхното участие в производството е условие за допустимостта на процеса. Отговорът на поставения процесуалноправен въпрос е, че за допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, следва да бъдат конституирани страните по сделката, чиято относителна недействителност се иска, които се явяват задължителни другари по см. на чл. 216, ал. 2 ГПК и тяхното участие в производството е условие за допустимостта на процеса. Въззивното решение е допустимо, но е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, съгласно който кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, в които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на относителната недействителност. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брак или сестра на длъжника. В случая е установено, че ищците имат качеството на кредитори по отношение на длъжника И. Т. Н., който е починал преди завеждане на иска, но приживе е дарил процесните имоти на ответниците – негови внуци, с което е увредил кредиторите си. Установено е също така, че единствения му законен наследник - синът му Т. И. Т., баща на ответниците, се е отказал от наследството на покойния си наследодател И. Н.. Тъй като страните по атакуваната сделка в производството по чл. 135 ЗЗД са задължителни другари и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска, въззивният съд с оглед разпоредбата на чл. 101 ГПК е следвало да остави исковата молба без движение и да укаже на ищците в съответен срок да представят доказателства за наследниците на починалия длъжник И. Н., изключая неговия син, отказал се от наследството на баща си, от друг кръг на наследяване, с оглед разпоредбата на чл. 8, респ. чл. 11 от Закона за наследството, които лица следва да бъдат конституирани като ответници в процеса, за което при нужда на ищците да им бъде издадено и съдебно удостоверение. Като е допуснал този процесуален порок от съществено значение в процеса, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни указанията за извършване на следващите се процесуални действия, описани по-горе, като съобрази и разрешенията, дадени в т. 17 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 6 от 12.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 682 по описа за 2009 г. на Хасковския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :