О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 634 гр.София, 03.11.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 578/ 2011 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по искане на О. Й. Д., действащ и като едноличен търговец с фирма [фирма], М. Ю. Д. и [фирма], [населено място], за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Великотърновски апелативен съд № 247 от 11.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 374/ 2011 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Ловешки окръжен съд от 30.06.2011 г. по гр.д.№ 102/ 2011 г. в частта, в която производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК – до приключване на производството по НОХД № 659/ 2011 на Ловешки районен съд. С въззивното определение е оставена без разглеждане частната жалба срещу същото определение в частта му, с която е отхвърлено искането на касаторите за прекратяване на производството по делото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд разрешил неправилно процесуалноправния въпрос подлежи ли на прекратяване образувано въз основа на чл.27 ал.2 от ЗОПДИППД съдебно производство, ако в неговия ход бъде отменена влязлата в сила присъда, послужила като основание за образуването му. Този въпрос според касаторите има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и е решен в противоречие с ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Излагат съображения, че след като законът изисква наличие на влязла в сила присъда за внасяне на мотивирано искане за отнемане на имущество от К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (К.), то с отмяна на присъдата производството става недопустимо и подлежи на прекратяване, а не на спиране. Тъй като в обжалваното определение е прието обратното, жалбоподателят моли то да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено. Ответната страна К. оспорва частната жалба и моли обжалването да не бъде допускано. Според нея цитираното от касаторите тълкувателно решение разглежда правен въпрос, различен от поставения, а даденият от съда отговор на въпроса съответства на законовите положения. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. В частта, в която въззивният съд е оставил частната жалба срещу първоинстанционното определение без разглеждане, не се изисква да са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. В тази част е постановено преграждащо определение от въззивния съд и то подлежи на обжалване при условията на чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК, на общо основание. Изводът на въззивния съд обаче е правилен, тъй като не подлежи на обжалване отделно от решението това определение на първата инстанция, което не прегражда развитието на делото и няма изрична разпоредба, постановяваща обжалваемостта му. Актът, с който се оставя без уважение искане на страна за прекратяване на производството по делото, нито е преграждащ, нито ГПК урежда самостоятелното му обжалване. Поради това жалбата срещу такъв акт се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. В частта, в която е постановил същото, въззивният съд е издал законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. В частта, в която е потвърдено първоинстанционното определение за спиране на производството, въззивното определение може да бъде обжалвано, доколкото са налице предпоставките по чл.274 ал.3 от ГПК. Съдът приема, че актът на апелативния съд не противоречи на практиката на ВКС, тъй като цитираното от касаторите тълкувателно решение разглежда въпрос от кога тече срокът за предявяване на искането по чл.27 ал.2 от ЗОПДИППД с оглед на това, да се запази действието на постановените предварителни обезпечителни мерки. Въпросът дали след като влязлата в сила присъда е отменена поради възобновяване на наказателното производство и каква е съдбата на образуваното въз основа на нея производство по ЗОПДИППД в този случай, не е бил обект на задължително тълкуване от ОСГТК. Обаче този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като не е известно по прилагането му да има утвърдена практика, а законът не съдържа изричен отговор. Поради това и на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК обжалването следва да се допусне. На въпроса следва да се отговори, като се държи сметка за общите процесуални предпоставки, при които възниква и може валидно да бъде упражнено правото на иск. По отношение на исканията, които по силата на ЗОПДИППД могат да бъдат предявени от К., процесуалните предпоставки трябва да са налице съответно, доколкото няма изрично уредени отклонения, тъй като искането за отнемане на придобито от престъпна дейност имущество има действие на искова молба (чл.28 ал.1 изр.3 от ЗОПДИППД). Правилото на чл.27 ал.2 от ЗОПДИППД създава такава предпоставка, доколкото не допуска внасяне на искане преди присъдата да бъде влязла в сила. Ако присъдата бъде отменена по реда на глава 33 от НПК, но след като производството е образувано, разрешението следва да бъде дадено въз основа на общите правила, въз основа на които законодателят урежда съотношението между гражданския и наказателния процес. Когато решението е постановено и е влязло в сила, но с присъда бъде установено престъпно обстоятелство от значение за неговата правилност, решението подлежи на отмяна (чл.303 ал.2 т.1 от ГПК). Когато обаче преди постановяване на решението съдът установи, че гражданскоправният спор е обусловен от някое престъпно обстоятелство, гражданското производство, извън изключенията по чл.124 ал.5 от ГПК, се спира. Предполага се, че в наказателното производство ще бъдат установени по реда на НПК релевантните за гражданския спор факти и че е ненужно това установяване да се извършва два пъти. Ако присъда е имало, но наказателното производство е възобновено и тя е отменена, съдбата на междувременно образуваното гражданското производство по ЗОПДИППД зависи от съдбата на наказателното. В случай, че след възобновяването делото бъде върнато за ново разглеждане, въпросът с наказателната отговорност на лицето, срещу което е внесено искане за отнемане на имущество, все още не е решен, поради това гражданският съд трябва да спре производството пред себе си до решаване на този въпрос. Ако с последваща присъда лицето бъде признато за виновно или настъпят условията по чл.3 ал.2 от закона, то производството по ЗОПДИППД следва да бъде възобновено и да продължи. Ако лицето бъде оправдано, било с нова присъда, било направо от ВКС след възобновяване на наказателното производство, то трябва да бъде прекратено и образуваното по чл.27 от ЗОПДИППД производство, тъй като окончателно отпада основанието въз основа на което срещу същия този подсъдим може да бъде внесено мотивирано искане за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Ако след възобновяване на наказателното производство присъдата бъде изменена, то производството по ЗОПДИППД продължава, доколкото и след изменението лицето се явява осъдено за извършено престъпление по чл.3 ал.1 от закона. Ако наказателното производство бъде възобновено след като имуществото вече е отнето, осребряването на отнетото имущество трябва да бъде спряно от съда въз основа на акта за възобновяване, но едва след постановяване и влизане в сила на оправдателна присъда ще има основание да се отмени решението за отнемане на имуществото. С оглед така дадения отговор на поставения от касаторите правен въпрос, частната им жалба срещу определението за спиране, разгледана по същество, се явява неоснователна. Срещу О. Д. е образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.235 от НК, което е предвидено в чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД като основание за започване на производство за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, лично от подсъдимия, от съпругата му и от контролирани от него търговски субекти. Срещу Д. е била издадена окончателна присъда, признаваща го за виновен в извършване на престъплението, след което К. е внесла срещу него и свързаните с него лица искане по чл.27 от ЗОПДИППД. След образуване на производството по искането за отнемане на имущество, с решение на ВКС наказателното производство срещу О. Д. е възобновено, присъдата, с което е признат за виновен, е отменена, но производството не е прекратено, нито подсъдимият е оправдан. Делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, т.е. въпросът с наказателната отговорност на О. Д. остава понастоящем нерешен. До решаването му производството по искане за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, подлежи на спиране. Като е приел същото, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който и в тази част следва да бъде потвърден. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Великотърновски апелативен съд № 247 от 11.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 374/ 2011 г. в частта, в която е потвърдено определение на Ловешки окръжен съд от 30.06.2011 г. по гр.д.№ 102/ 2011 г. за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, до приключване на производството по НОХД № 659/ 2011 на Ловешки районен съд. ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение на Великотърновски апелативен съд № 247 от 11.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 374/ 2011 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: